За решаването на тези задачи се използват технически, технологични, санитарно- хигиенни, организационни мероприятия. Трудовата психология решава задачите за хуманизирането на труда със свои средства като отчита психологическите особености на работещите. Всички тези мероприятия влизат в структурата на научната организация на труда.

Общата психология на труда изучава основните свойства на психичната структура и регулация на трудовата дейност, които участват в решаването на всички единични задачи при всякакъв вид трудова дейност /Хакер 1978г./ Тя се занимава с частните процеси на целеобразуването и мотивацията, на създаването на ориентировъчна основа, на проектирането на програми за действие, на вземането на решение за начините на изпълнение и контролирането му с помощта на относително устойчивите оперативни образи, водещи при изпълнението на конкретната дейност. Неин предмет са процесите на активация и психична автоматизация, които променят психичната регулация на трудовата дейност.

Специалната психология на труда взема под внимание особеностите на различните видове трудова дейност и подготвя психологичните основи за решаването на многобройни специфични задачи, които могат да бъдат отнесени към следните области:

Психологично проектиране на дейността т.е. подобряване на /външните/ условия на работа, което обхваща проектиране и оценка на изделията, особено на средствата за труд, вземане на решения относно организацията на работа, както и на общи условия на работа като напр. работна среда, режим на труд и почивка.

Подобряване на индивидуалните предпоставки и възможности за успешна работа, което обхваща разкриването и развитието на психологичните основи за професионалното обучение включително диагностика на индивидуалните предпоставки за постижение като основа за или резултат на обучението. Отделна група задачи на Психологията на труда са свързани с развитието и оценката на методите на трудово- психологичните изследвания.

Това са методите за оценка и анализ на дейността, за диагностика и прогнозиране на способностите, методи за изучаване на социалната структура и  климат в колектива, методи за оценка на обусловените от работата психични състояния. Цялостно, теоретично обосновано от гледна точка на психологичното учение за работата дължим на работната група на проф. Хакер от Дрезден.

В неговия модел психичната регулация на трудовата дейност заема централно място. Постулираните различни равнища на регулация позволяват интеграцията на все по- често изискваните висши когнитивни функции в модела. 

Трудовата психология е дисциплина, която е насочена към изучаване на закономерностите на психичната регулация на трудовата дейност, с цел да се получи и използва познание за оптимизиране на отношението човек - трудова дейност. От една страна особеностите на човека, закономерностите в протичането на психичните процеси, своеобразието на психични качества и състояния по отношение на конкретната трудова дейност се разглеждат като цяло.

Следователно основни в трудовата психология са синтетичният, личностният и системният подход, но не се изключват и аналитичните подходи. От друга страна трудовата дейност (от философска гледна точка) се разглежда като обмен между човека и природата, между субекта и обекта на труда; от общопсихологическа гледна точка дейността се разглежда като структура, съдържаща мотиви, цели, действия, операции и продукт.

От трудовопсихологична гледна точка имат значение:

а) конкретният предмет на труда;

б) социалните условия, в които той протича;

в) средствата, с които се извършва трудовата дейност.

Тези три фактора дават отражение върху отношението човек - трудова дейност. Трудовата дейност трябва да се изучава задълбочено, за да се съобразят изискванията към човека с неговите възможности, тъй като възможностите му за адаптация не са безгранични.

Изследванията на трудовата дейност могат да бъдат: физиологични, социологически, икономически. Всичко това дава възможност по-пълно да се изучи трудовата дейност. Но тя е и приложна дисциплина, която със своите изследвания допринася за развитието на общата психология.

Психологическите изследвания са многофакторни и често тези фактори не могат да бъдат контролирани и се получават артефакти. Следователно добре е да се съчетават лабораторните и естествените експерименти, с цел по-добър контрол върху факторите. Съществува връзка с психология на личността, диференциална психология, психопатология, възрастова психология.

Освен това трудовата психология има връзка с маркетинга и мениджмънта, управлението на персонала и т.н. Трудовата психология не само анализира отношението човек-труд, но в резултат на експериментална оценка, на препоръки и изследвания представя конкретни изводи за оптимизация на трудовата дейност. Това става чрез два вида консултативна дейност:

1.Консултация на ръководството на предприятието;

2.Консултация на отделните индивиди (работници и служители).

Формите на консултативна дейност са различни. При първата форма се извършва анализ на проблема, дават се препоръки в кратък и ясен вид, с точни и конкретни изводи. Преди изследването трябва да се изясни какво точно се иска. Следователно е необходим тесен контакт между работниците и ръководството.

При втория вид консултативна дейност всичко се свежда до помощта на психолозите, за да може процесът на адаптиране към трудовата дейност да се осъществи по-лесно (да се реши всеки конкретен личен проблем, който пречи на трудовата задача).

Консултацията трябва да бъде еднократна. Необходима е точна информация и ясна формулировка на случая. Психологът не бива да формулира проблема вместо изследваното лице, а да създаде такива условия, че лицето само да го стори. Трябва да се събере вярна информация (директно и индиректно). Набелязват се няколко алтернативи за решаване на проблема.