Психологията на труда изучава психологичните закономерности, психичните процеси и свойства на личността в тяхната взаимовръзка с предмета и оръдията на труда, с физическата и социалната среда, тоест психично регулираната трудова дейност на личността във връзка с нейните условия и последствия. Тя обхваща тези достижения и методи на различните психологични дисциплини, които са от значение за анализа и оптималното проектиране на трудовия процес.
Основните цели на психологията на труда в приложните изследвания са хуманизацията на труда и повишаване на производителността му.
Под хуманизация на труда се разбира профилактика на преумората,
травматизъм и професионални деформации на личността, повишаване на
съдържателността на труда, създаване на условия за многостранно развитие
на личността, разгръщане на способностите.
За решаването на тези задачи се използват технически, технологични,
санитарно- хигиенни, организационни мероприятия. Трудовата психология
решава задачите за хуманизирането на труда със свои средства като отчита
психологическите особености на работещите. Всички тези мероприятия
влизат в структурата на научната организация на труда.
Общата психология на труда изучава основните свойства на психичната
структура и регулация на трудовата дейност, които участват в решаването
на всички единични задачи при всякакъв вид трудова дейност /Хакер
1978г./ Тя се занимава с частните процеси на целеобразуването и
мотивацията, на създаването на ориентировъчна основа, на проектирането
на програми за действие, на вземането на решение за начините на
изпълнение и контролирането му с помощта на относително устойчивите
оперативни образи, водещи при изпълнението на конкретната дейност. Неин
предмет са процесите на активация и психична автоматизация, които
променят психичната регулация на трудовата дейност.
Специалната психология на труда взема под внимание особеностите на
различните видове трудова дейност и подготвя психологичните основи за
решаването на многобройни специфични задачи, които могат да бъдат
отнесени към следните области:
Психологично проектиране на дейността т.е. подобряване на /външните/
условия на работа, което обхваща проектиране и оценка на изделията,
особено на средствата за труд, вземане на решения относно организацията
на работа, както и на общи условия на работа като напр. работна среда,
режим на труд и почивка.
Подобряване на индивидуалните предпоставки и възможности за успешна
работа, което обхваща разкриването и развитието на психологичните основи
за професионалното обучение включително диагностика на индивидуалните
предпоставки за постижение като основа за или резултат на обучението.
Отделна група задачи на Психологията на труда са свързани с развитието и оценката
на методите на трудово- психологичните изследвания.
Това са методите за
оценка и анализ на дейността, за диагностика и прогнозиране на
способностите, методи за изучаване на социалната структура и климат в
колектива, методи за оценка на обусловените от работата психични
състояния.
Цялостно, теоретично обосновано от гледна точка на психологичното учение за работата
дължим на работната група на проф. Хакер от Дрезден.
В неговия модел
психичната регулация на трудовата дейност заема централно място.
Постулираните различни равнища на регулация позволяват интеграцията на
все по- често изискваните висши когнитивни функции в модела.
Трудовата психология е дисциплина, която е насочена към изучаване на
закономерностите на психичната регулация на трудовата дейност, с цел да
се получи и използва познание за оптимизиране на отношението човек -
трудова дейност.
От една страна особеностите на човека, закономерностите в протичането на
психичните процеси, своеобразието на психични качества и състояния по
отношение на конкретната трудова дейност се разглеждат като цяло.
Следователно основни в трудовата психология са синтетичният, личностният
и системният подход, но не се изключват и аналитичните подходи.
От друга страна трудовата дейност (от философска гледна точка) се
разглежда като обмен между човека и природата, между субекта и обекта на
труда; от общопсихологическа гледна точка дейността се разглежда като
структура, съдържаща мотиви, цели, действия, операции и продукт.
От трудовопсихологична гледна точка имат значение:
а) конкретният предмет на труда;
б) социалните условия, в които той протича;
в) средствата, с които се извършва трудовата дейност.
Тези три фактора дават отражение върху отношението човек - трудова
дейност.
Трудовата дейност трябва да се изучава задълбочено, за да се съобразят
изискванията към човека с неговите възможности, тъй като възможностите
му за адаптация не са безгранични.
Изследванията на трудовата дейност
могат да бъдат: физиологични, социологически, икономически.
Всичко това дава възможност по-пълно да се изучи трудовата дейност. Но
тя е и приложна дисциплина, която със своите изследвания допринася за
развитието на общата психология.
Психологическите изследвания са многофакторни и често тези фактори не
могат да бъдат контролирани и се получават артефакти. Следователно добре
е да се съчетават лабораторните и естествените експерименти, с цел
по-добър контрол върху факторите.
Съществува връзка с психология на личността, диференциална психология,
психопатология, възрастова психология.
Освен това трудовата психология
има връзка с маркетинга и мениджмънта, управлението на персонала и т.н.
Трудовата психология не само анализира отношението човек-труд, но в
резултат на експериментална оценка, на препоръки и изследвания представя
конкретни изводи за оптимизация на трудовата дейност. Това става чрез
два вида консултативна дейност:
1.Консултация на ръководството на предприятието;
2.Консултация на отделните индивиди (работници и служители).
Формите на консултативна дейност са различни. При първата форма се
извършва анализ на проблема, дават се препоръки в кратък и ясен вид, с
точни и конкретни изводи. Преди изследването трябва да се изясни какво
точно се иска. Следователно е необходим тесен контакт между работниците и
ръководството.
При втория вид консултативна дейност всичко се свежда до
помощта на психолозите, за да може процесът на адаптиране към трудовата
дейност да се осъществи по-лесно (да се реши всеки конкретен личен
проблем, който пречи на трудовата задача).
Консултацията трябва да бъде
еднократна. Необходима е точна информация и ясна формулировка на случая.
Психологът не бива да формулира проблема вместо изследваното лице, а да
създаде такива условия, че лицето само да го стори. Трябва да се събере
вярна информация (директно и индиректно). Набелязват се няколко
алтернативи за решаване на проблема.
|
Коментари
Като цяло професията на трудовия психолог е професия с бъдеще у нас, но да видим....
Отчела съм го като възможност за магистратура в СУ.
RSS на коментарите по тази тема