Психологическа консултация  

Юлияна Шапкарова  
консултант-терапевт

Juliqna_Shapkarova.jpg

Психологическа консултация и помощ при: 

- Емоционални
- Семейни
- Професионални проблеми
- Мотивация
- Подкрепа
- Себепознание
- Творчество

- Индивидуална програма за оценка, подобряване и поддържане на самочувствието

- Онлайн консултация

За контакти:

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Google+

Ателие за самопознание, личностно развитие и творчески опит

Мотивация и нейното място в успешната терапия

   

LIME  

   

Демокрация за всички :)  

democracia.jpg

   

В ранните си формулировки Freud различава два вида тревожност. Той смята, че реалистичната тревожност се появява, когато реална външна опасност заплашва оцеляването. Невротичната тревожност се появява, когато вътрешна опасност поражда неудоволствие като по този начин влиза в конфликт с принципа на удоволствието. По-късно той признава, че има състояния на напрежение, които могат да бъдат възприети като приятни и че не всяко неудоволствие може да бъде наречено тревожност.

Чрез тази реформулировка той се отказва от разграничението между реалистична и невротична тревожност. Той казва, че преживяването на безпомощност е основа на опасността и че тревожността е отговорът на егото, който служи като сигнал за егото, че има заплаха от безпомощност. Freud изброява пет опасности, които могат да предизвикат състояние на безпомощност: раждане, загуба на обект, загуба на любовта на обекта, загуба на пениса и загуба на любовта на суперегото.

Според Freud тревожността е отговор на външна или вътрешна опасност. Тревожността с външна причина е свързана с реакцията борба-бягство, инстинктът за самосъхранение и принципът на реалността. Тези фактори се обединяват под името азови нагони и са смятани за съзнателни. Вътрешната или невротичната тревожност се свързват с принципа на удоволствието и либидинозните нагони, които според Freud са несъзнавани и са свързани с оцеляването на вида.

Freud също така смята, че при невротичната тревожност на вътрешна заплаха се реагира, все едно че е външна  или по-точно егото прави опит да избяга от либидните желания, които преживява като опасни. Изтласкването и другите защитни механизми представляват бягство на егото от либидото. Афектът, който е бил свързан с либидната идея, се трансформира като резултат на изтласкването в тревожност. Така в началото Freud вярва, че изтласкването причинява тревожност. В последствие, обаче, той започва да смята, че аналогията с външната опасност не е съвсем удачна, тъй като е трудно да е обясни как тревожността, която всъщност води до бягство от либидото, може да произхожда от него.

Преживяването на безпомощност причинява тревожност, която предизвиква бягство на егото. Когато става въпрос за външна опасност, бягството се осъществява чрез моторна реакция. Бягството от вътрешна опасност се осъществява чрез изтласкване. По този начин тревожността води до изтласкване, а не обратното. Симптомите се появяват поради неуспешното изтласкване. Симптомът е сгъстен, изместен и символичен заместител на изтласкания импулс.

Freud смята, че раждането е първата ситуация на безпомощност и моделира тревожността по подобие на процеса на раждане. Той смята, че раждането е прототип на състоянието на неудоволствие. Според него всяка реакция на тревожност наподобява затрудненото дишане по време на раждане.
Следващата ситуация на опасност е загубата на обекта, т.е. загубата на този, който задоволява всички потребности на новороденото.

Незадоволените потребности водят до акумулиране на напрежение, което не може да се овладее психически и физически. Постепенно детето разбира, че определен външен обект може да задоволи тези нужди. Тогава страхът за оцеляването се премества от това, че потребностите няма да бъдат задоволени, към това, че обектът ще изчезне.

Страхът от кастрация е донякъде свързан със страхът от загуба на обекта, защото гениталиите мога да гарантират, че детето ще се съедини отново с майката, по подобен начин на гарантирането на майката, че детето ще остане живо. Загубата на любовта на обекта се смята за специален вид опасна ситуация, която е свързана с отношенията на момичето с баща му. Freud смята, че момичето компенсира за липсата на пенис като създава нежен обектен катексис към бащата, който може да й даде дете, което от своя страна да замести пениса. Да загуби любовта на баща си би означавало да застраши тази фантазия. Накрая, последната заплашителна ситуация е, че суперегото ще го накаже или ще спре да го обича.

Има три основни възражения  срещу теорията на Freud за тревожността като сигнал за опасност. Първото е свързано с факта, че той прави тревожността функция на егото, което я превръща в единствения афект с такъв статус. Второто възражение е, че тази теория е антропоморфична. Човек не е единственото животно, което е способно да отговаря на опасност. Трето,  реакцията на опасност може да се осъществи без осъзнаване на тревожността и преживяването на тревожност не е задължително част от реакцията на опасност.

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature