Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
Най – голямата метафизична тайна, гласи следното: Вселената няма никакви граници.  Границите са илюзия, продукт не на самата реалност, а на начина по който я картографираме и редактираме. Няма нищо лошо в това да съставите карта на дадена територия, но би било фатална грешка да смесите двете. Щом обаче положите веднъж първоначалните граници, така че светът да се превърне в комплекс от отделни неща и събития, вие може да продължите с някои много по – абстрактни и умозрими типове граници. А древните гърци като Питогор например са направили тъкмо това. След като огледел от край до край категориите на нещата и събитията, от конете и портокалите до звездите, Питагор решил, че може да ги преброи! 

Ако назоваването на нещата е изглеждало като магия, то броенето си е било направо божествен акт, защото ако имената представяли по един досущ магически начин самите неща, то затова пък числата можели да ги трансендират. Например един портокал плюс един портокал е равно на два портокала, но и една ябълка плюс една ябълка също е равно на две ябълки. Числото две има абсолютно безпристрастно отношение към всички групи, състоящи се от две неща, т.е. по някакъв начин ги превъзхожда и само по себе си не се поддава на класификация.

Ето как с помоща на абстрактното – числата, човек успява да освобиди мисленето си от конкретното – нещата. До известна степен това било възможно и при първия тип граница: назоваването, класифицирането и отчитането на разликите. Но числата увеличили тази възможност доста осезателно. В известен смисъл броенето било съвършено нов тип граница. То било граница на границите, един вид мета – граница. При първия тип граница човек начертава разделителна линия между различните неща, след което приема, че те съставят отделни групи или категории, които най – накрая се сдобиват и с имена : жаби, сирена, планини и прочие. Това е първият или основен тип граница.

Втория тип граница е да преброиш жабите и сирената. Ако първия тип граница ни дава определена категория неща, то вторият ни дава определена категория на категориите неща. Така например числото седем се отнася еднакво към всички групи или категории, състоящи се от седем неща. Седем дни в седмицата, седемте джуджета и всяка друга популярна седморка. Числото седем обозначава определена група, в която попадат всички групи от седем компонента. Ето защо то е категория на категорите и граница на границите. Така с помоща на числата човек конструирал нов тип граница, много по – абстрактна и обобщена – мета границата. И тъй като границите са носители на политическа и технологическа власт, по този начин той увеличил възможностите си да контролира естествения свят.

Само че тези нови и много по – сигурни граници криели в себе си възможността не само за по усъвършенствана технология, но и за все по – задълбочаващо се отчуждение и разделение между човека и неговия свят. Станало така, че в един момент човекът заживял в два свята – конкретен и абстрактен, идеален и реален, универсален и частен. Най – просто казано, първата граница довела до появата на категорията. Метаграницата на свой ред довела до появата на категорията на категориите наречена число. Третата или мета – метаграницата или измерването, довело до още една граница наречена – променлива величина. Променливата величина е най – добре позната като онова нещо, което във формулите се представя с Х или с У.

По същия начин както едно число може да представи всяко нещо, така и променливата величина може да представи всяко число. По същия начин както пет може да се отнася за всички групи състоящи се от пет обекта, така и Х може да представя всяко число, независимо от неговата стойност. Като използвали алгебрата тези ранни представители на науката вече можели не само да изчислят и измерят всичко, но и да открият абстрактните връзки между собствените си изчисления, които биха могли да бъдат изразени в теории, закони и принципи. Тези първи учени сътворили десетки закони: „Действието е равно на противодействието”. „Силата е равна на масата на тялото по ускорението му”. „Работата на едно тяло е равна на силата по изминатия път.”

Тази граница от нов тип донесла нови познания и разбира се нова при това взривоопасна, технологична и политическа власт. Забележете обаче целият този процес на формулиране на научните закони се базира на на три основни типа граници, като всяка от тях е изградена върху предходната и става все по – абстрактна и обобщена. Първо класифицираш, т.е. разграничаваш различните неща и събития. Второ, от класифицираните по този начин елементи, отделяш онези, които могат да бъдат измерени. Трето, търсиш връзките или отношенията между твоите числа и измерванията от втория етап и накрая съставяш някоя алгебрична формула, която да пасне на всичко. Това познание, власт и контрол над природата си имало своята цена.

 

Човекът получил контрол над природата, но с цената на радикалния разрив с нея. Случило се нещо безпрецедентно от историческа гладна точка: само за десет поколения той се удостоил със съмнителната чест да бъде способен да взриви цялата планета. Небето над земята се изпълнило с толкова пушеци, че птиците почти напълно изчезнали, езерата плувнали в мазни нечистотии и от време на време най – спонтанно се подпалвали, а океаните се изпълнили с неразтворими химически отпадъци. На места се изливали такива дъждове, че чак разяждали ламаринените покриви.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature