Срамът е чувство, което е изпитвал всеки един от нас. То е неприятно и съпроводено с усещане за  бягство, скриване на лицето с ръце, извъртане на главата и пр. Чувството на срам  кара Аза да надникне във вътришния си свят, поради предизвиканата негативна оценка на другия за него. Тази оценка може да го засегне дълбоко и да предизвика душевно затваряне и несигурност в собствените възможности. Срамът срива самочувствието на човек и уронва престижът му в очите на другите.

Срамът е посегателство върху идентичността, това кара Аза да изпитва несигурност , обърканост и отчаяние, което от своя страна принуждава Аза да се съзерцава като недостоен Аз. Неговата идентичност разкрива усещането за това кой е той, неговото достойнство или недостойнство. Тези усещания са свързани с чувство на срам. Срамът е свързан с отношението на Аза към себе си и като „глобален Аз”. „Кой съм Аз? Кой не съм? Кой не искам да бъда”.

Чувсвото на срам е съпроводено с болезнено изживяване, което се отъждествява с мъчително посегателсво върху достойнството и себеуважението на Аза. Той се чувства смазан от оценката на другите и безсилен пред негативното мнение на околните за него. Болезността на срамът произтича от факта, че не е възможно облекчение на собствена участ. Азът изпитва усещането, че е пропаднал и недостоен  и че не може да направи нищо, за да се избави. Срамът изправя Аза пред самия него. Обхваща Аза в неговата цялост. Съзнанието, че съм се провалил в очите на другите, защото не съм това, което искам да бъда, вече ме изправя пред срама. Срещатата лице в лице се превръща в мъчение. Азът възприема себе си болезнено.

Втренчените в него погледи са унищожителни. Азът е потънал в мълчание, вцепененост, напрегнат и изпълнен с болка. Той се чувства нищожен, изложен пред самия себе си и другите, изпълнен е със страх и несигурност. Срамът е чувство, което подтиква Азът към ниско самооценяване  неувереност в собствените възможности и неспособност да направи каквото и да било. Глобалното оценяване обхваща не само неуспехите, но и успехите, което може да породи усещане за величие, гордост и превъзходство. Така Азът отново се оказва заплашен от срама, доколкото величието може да се приеме неодобрително.

Вината и срамът в  някои случаи имат допирни точки, но при съпоставяне срамът е много по- опоустошителен, защото засяга директно същността на Аза, докато вината се съсредоточава върху неговото поведение и идентичността му остава не засегната, и Азът запазва самоувожението си.

Срамът подтиква азът към бягство и скриване, но и към враждебност, която освен към себе си се насочва и към другия, който е причината за изпитвания срам и за излагането пред останалите.  Мъчителното може би при изпитването на срам е именно това неударжимо усещане, че сме се изложили и провали в очите на хората, които са ни вярвали и имали доверие. Срама е чувство, което зависи единствено от нас самите как ще преодолем, но върху неговото възникване оказват влияние някои базови ориентири.

Единият от тях е стремежът към успех , но тъй като успехът е нещо относително  ние никога не можем да бъдем сигурни в него. Стремежът към успех поражда страх и враждебност. „ Неоспехът създава ниска самооценка и чувство за непълноценност, което е основа за срама.” „ Неуспехът засилва срама. Другият стремеж е към самодостатъчност и независимост. Той е свързан с Аза, който е отговорен единствено пред себе си и не зависи от другите около него. Зависимостта от другия е източник на слабост, малоценност и несигурност. „ Да бъдеш с другия и да разкриеш чувствата си е слабост и извор но срам.”

И третия стремеж е да си неразличим от другите, да си като тях. Всеки опит на Аза да бъде различен от другите е източник на срам. За да се спаси от срама, Азът е принуден да е като останалите. Този стремеж  е характерен за хора, които се страхуват да изкажат гласно своето мнение по даден проблем, понеже не се чувстват достатъчно уверени в себе си и затова се съгласяват с мнението на останалите независимо дали то отговаря на тяхното собствено. Стахувайки се да не се изложат те се съгласяват с масовото мнение.

Срамът се отъждествява с идентичността на Аза. Той непрекъснато си задава въпроси като Кой е той? Кое е най важното в неговия живот? Към какво принадлежи, за да може по този начин да потвърждава собствената си идентичност. Процесите на отъждествяване и разотъждествяване се превръщат в източник на срам. Невъзможността за отъждествяване със значимия друг или разочарованието от това отъждествяване се превръщат в източник на срам. Това разочарование може да се насочи на вътре и да се превърне в срам.

Но ако той не се преодоле по някакъв начин Азът е заплашен от възможността срамът да се превърне в част от неговия образ. Тогава той ще се чувства разгневен, отхвърлен опитващ да се скрие и да избяга от другия. Срамът разкрива част от Аза като излагаща част, която трябва да бъде скрита. Не бива да се допуска срамът да се интериоризира, защото той вече няма да е чувство като всички останали, а ще се превърнал в ядро  на Аза. Преживяването на  срама се превръща в източник за оценяване на Аза. Той се възприема кото недостое, отхвърлен, виновен, самотен.  Дори и в самотата Азът може да извика от дълбините на душата си срама, без това да е свързано с външно събитие.

Заплашен от чувството на срам човек използва няколко начина за да се предпази от него. Един от тях е чрез пренос на срама върху някои друг, по този начин Азът предпазва себе си и обвинява друг, който започва да изпитва срам вместо него. Друг начин по който можем да се предпазим е чрез яростно отношение към другите. Омразата и огорчението предпазват Аза от следващи преживявания на срам. Той излива цялата си негатива енергия върху другите и по този начин се чувства защитен и недосегаем, а следователно и извън полезрението на срама.

Чрез  презрение Азът също може да се защити от срама изразявайки своето отвръщение към другия, но по този начин се получава едно разделяне, което е много по мъчително в сравнение с изпитвания срам. И по такъв начин Азът, за да избегне  чувството на срам може да наскърби дълбоко другия. Чрез стремежа за сила също можем да преодолеем срама. За разлика от презрението и яростта, които отдалечават Аза от другия, то стремежът за власт над него доближават Аза и чрез своята доминираност той изпитва по малко срам.

От позицията на силата другият е по-лесно обвиняем и засрамван, което подпомага за снемането на собствения срам. Силата предпазва не само от бъдещия срам, но и открива възможност за преосмисляне на срама от миналото. Чрез стремеж към перфекционизъм Азът се опитва да се предпази от срама, но не се насочва към другия, а към себе си. Той прави всичко възможно за да върши нещатата по – най съвършеният начин. Стеми се съвършенството и изяществото да са негова запазена марка като мисли, че по този начин ще се придпази от срама. Но доколко човек може да направи така, че всичко с което се заеме да има съвършен завършек? 

Перфекционизмът е опит на Аза да избяга от затвора на срама, като се защити от неуспеха, който неумолимо напомня за собственото несъвършенство. Азът, който се опитва непрекъснато да достигне  съвършенството не може да достигне мяра, която да го удовлетворява. Той непрекъснато ще се съмнява и ще си мисли, че все още има какво да се направи. Това, което е постигнал никога няма да е достатъчно за него и той отново ще се върне към изходната точка, от която е започнал, т.е. вместо да се предпази от срама той непрекъснато ще се връща към него.

Азът се опитва да избяга от срама и чрез обвинения, като отрича вината от себе си и я насочва към другите, които са виновни за допуснатите грешки и в които се корени неуспехът.  По този начин Азът не само се оневинява, но и засилва собствената си правота, при което чувството на срам се снема от плещите му.

Последния начин чрез който можем да се предпазим от срама е чрез затваряне в себе си. Тогава Азът се отдава на фантазии. Създава си свой собствен свят, в който се чувства сигурен, защитен и приютен, без чувство за малоценност, което подхранва срама.

Азът може да засили срама на другия чрез няколко стратегии. Първо като натяква върху качества, които не отговарят на одобряваните. Второ като изразява недоволство от извършването на някакво действие. И трето  набляга върху постиженията на значимите други - създава склоност у другия да мисли, че се провалил и да изпита срам. Срамът може да се сравни с няколко други чувства при, което да се види имат ли сходни черти и да се проследи каква е основната разлика и в какво се изразява тя.

Срам и съжаление 

Разликата в двете се открива в това, че Азът изпитва съжаление, когато мисли, че е загубил ценно нещо за него, докато срамът засяга неговото себеуважение и най вече срамът се ражда при връзките с другите. При съжалението също се засяга себеуважението и дистойноството, но за да се превърне то в срам трябва се сърже с другите. Съжалението засяга единствено и само Аза неговото достойнство, неговото самочувствие, неговите недостатъци и едва когато всички тези личностни усещания влязат в контакт с други хора говорим за изпитване на срам.

Срам и срамежливост 

Срамежливостта се проявява при среща с непознат човек за който не знае нищо и от който търсим начини да се скрием, защото мислим че сме обект на оценяване от негова страна и тази оценка е негативна и неположителна. Изплашен от тези си мисли Азът разкрива на показ своята срамежливост, която се изразява с изчервяване, смущение и неистово стеснение. Срамежливостта е всъщност срам да не се изложим пред непознатия, който да остане с грешни впечатления от нас.

Срам и годост 

Срамът и гордостта са свързани с оценка, която Азът има за самия себе си. Гордоста представя Аза кото съвкупност от действия, които го определят като достоен. Той се чувства ценен, вярва че е добър и вярва, че е такъв и в очите на хората. Тя засилва самочувствието му  и го сближава с другите, насочва поведението в хармония с избраните стандарти за достйнство и заслуга.  Ако гордоста премине одобрената от другите граница, когато се превърне в надменост и предизвиква неодобрение, тогава Азът ще изпита срам.

Срам и гняв  

Срамът освен, че стимулира избягващото поведение, но и защитното поведение и гнева. Азът изпитва гняв не само към себе си, заради откритията, които е направил, но и към другия който го изобличава, отхвърля и осъжда.

Срам и вина    

Срам и вина това са две състояния при които, Азът се чувства по идентичен начин, но разликата е в това че при срамът се засяга самия Аз, начина по койно той сам се определя, а при вината – лошите постъпки. Срамът е свързан с тревожност, вината със самоомраза. Според Хелън Люис срамът и вината се различават по три белега:

•    срамът се отнася до моралните престъплениия или собсвеното поражение (лично падение), докато вината – само до моралните престъпления.
•    срамът набляга на собствените недостатъци, докато вината – върху негативното събитие, за което човек е отговорен.
•    срамът се свързва с един пасивен или „ безпомощен Аз”, докато вината – с „ активен Аз”.

Срамът е свързан с провал, който е претърпял Аза, а вината с преминаването на определени общоприети граници. Вината може да предизвика разочарование за нещо, което Азът е направил, а не е трябвало, срамът също може да доведе до разочарование Азът, но не заради лоши постъпки, а затова какъв е всъщност той. При съпосавяне двете преживявания са свързани с разочарованието, което изпитва Аза и това го тласка към „самоосъзнаването за собствената непълноценност, свързана с предствата за морално несъвършенство.” ” Срамът от неуспеха създава разочарование.” „Но то не е породено от насилие върху ценностите  - Азът се е провалил впри опита да се справи с предизвикателствата.”

Чувството на вина и срам могат да се отключат при извършването на една и съща пастъпка от Аза. Хората например, които си служат с измама се чувстват винови че са ощетитли или оскълбили по някакъв начин другия. При добро желание тази вина може да се изкупи по някакъв начин и Азът да възвърне себеуважението си. Но в други случаи Азът заслепен от гордоста си продължава да носи вината за лошата постъпка и колкото по-дълго я носи толкова по голяма е вероятноста да се окаже в плен на срама.

Срамът има някои основни функции:

•    срамът може да засили самооценяването;
•    срамът може да засили уязвимостта и саморазобличаването на Аза;
•    срамът може да засили въображението – измъчващият се от срама е отдаден на търсенето на причините за собствения позор;
•    срамът може да засили негативното атрибуциране, което довежда Аза до безсилие;
•    срамът може да подтикне към себепреодоляване, засилване на вътрешната автономности идентичност.

Тези функции показват в какви състояния може да попадне човек при изпитване на срам. Те ни показват какво ще е евентуалното му поведение попаднал в полезрението на срама. Как ще реагира и как ще се отнесе към случващото се с него. Аза може да се предпази от уязвимостта на срама чрез отрицанието, потискането и самоутвърждаването. При отрицанието Азът отрича самия срам или неговият причинител. При потискането Азът изключва от съзнанието случилото се и не мисли за него, но по този начин той загубва възможността да размишлява и обмисля постъпките си. Азът остава затворен в себе си, изпитващ доволство от себе си; при отрицанието тази възможност не е отнета изцяло, защото се запазва възможността за по-късното осмисляне на ситуацията и на срама, което би помогнало за по късното избягване на срама. При самоотвърждаването Аза се предпазва от срама, като насочва към развитие на черти и способност, които са били в обсега на срама.