Докато сме живи, нещата все още могат да бъдат забавни и ние трябва да се възползваме от всеки повод, за да се смеем. Има сериозни причини да наричаме силния, невъздържан смях "смях от сърце". Той предизвиква цялостна, отпускаща активност в диафрагмата, упражнява дробовете, увеличава притока на кислород в кръвта и нежно хармонизира цялата сърдечносъдова система. Някои го оприличават на "дълбочинен масаж", а Норман Канзънс, първият, излекувал се чрез смехотерапия, нарича този смях "вътрешен джогинг". Норман Канзънс установил, че 10 минути смях от сърце му осигуряват 2 часа сън без болки. Истории, ситуации, филми, книги или предавания по телевизията, от които очакваме нещо забавно, предизвикват нарастващо напрежение, което се отразява в пулса, в температурата на кожата и в кръвното налягане. При заключителната реплика или епизод това напрежение рязко се освобождава в серия мускулни контракции.

Всички мускули на гърдите, корема и лицето се упражняват и ако нещото е било наистина забавно, има полза дори за ръцете и краката. След смеха всички мускули са отпуснати, включително и сърцето - пулсът и кръвното налягане временно спадат. Психолозите са открили, че мускулната релаксация и напрежението не могат да съществуват едновременно, а предизвиканата от смеха релаксация продължава около 45 минути. Според някои научни проучвания смехът увеличава нивото на катехоламините - химични вещества, произвеждани от мозъка, които могат да противодействат на възпаленията, като активизират имунната система. Катехоламините увеличават и производството на ендорфини - естествените опиати на тялото.

С други думи, смехът е в състояние пряко да облекчи болката чрез физиологически средства и да ни помогне да се отпуснем. Най-важната психологическа функция на хумора е да ни измъкне от обичайната мисловна рамка и да поощри новите перспективи. Психолозите отдавна са посочили, че едно от най-добрите мерила за душевно здраве е способността да се надсмиваш над себе си, но с лека самоирония, не със самоунищожаващ сарказъм. Спортът, смехът и играта са тясно свързани. Към тях трябва да се подхожда горе-долу по еднакъв начин. Те имат сходно въздействие върху тялото и ума. Те ни помагат да освободим детето у себе си. Сериозните хора, които не си позволяват да играят, по-трудно оздравяват и по-трудно променят живота си, без които не е възможно да се справят с болестта.

На някои хора играта и смехът трябва да им бъдат предписани, за да не изпитват чувство за вина, че играят или че се смеят. Трябва да се научим да даваме приоритет на играта в живота. Като всички останали положителни промени, това също е следствие от първата, най-важната крачка към изцелението: да се научим да обичаме себе си. Всеки от нас трябва да се потруди да открие забавни игри, книги или филми, да играе игри, които харесва, да разказва вицове, да драска или да се забавлява с книжки за оцветяване - каквото избере детето в него. Играта не само ни кара да се чувстваме добре; тя също така отваря вратата на съзидателността, основен елемент на вътрешните промени. Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме.