Анализ и размисли върху книгата Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес

“ Във всеки човек живеят много същества, всички със свои ценности, мотиви и начини на действие. “ Има и естествен “ хищник “ – вътрешни бесове, негативи, водещи ни в грешна от инстниктите ни посока. Или превръщащи всички кръстопътища в задънени улици. Което изчерпва жизнените ни сили, погубва идеите, мечтите ни, желанието да се развиваме, интуитивността и чувствеността ни: стр. 56 и стр. 57 горе. Непорасналата, неосъзната, като такава / емоционално и психически / жена. Тя се обръща и свързва с всеки, който е различен, независимо по какъв начин / положително, но може и негативено/ и ! й обръща внимание, като на жена. Тя все още не знае какво иска от себе си, от другите, от живота. Не се е осъзнала изцяло, като жена ; само физически, хормонално. Знае, че на даден етап от живота й, от развитието й, мъжете ще й обръщат внимание вече със сексуален подтекст. И това я удивлява, вълнува, плаши, радва, забавлява.

Тя вижда / по-точно усеща / как въздейства на мъжете и това я удивлява, прави я горда и уплашена едновременно. Това е началото на осъзнаването, като жена – естествен процес за всяко момиче. Дотук инстинкта й е нормален. Но той не й помага, защото е неразвит все още, защото не е уточнила своите ис-тински, съкровени желания, мечти, копнежи, чувства, мисли, идеи.

Тя е смесица от детското в себе си и зараждащата се женственост; тя е жената-дете, Лолита. Знае инстинктивно, като всяка жена / вродено й е / как влияе на мъжете, на сексуалността им, но се води само по усещанията си, които са недоразвити и я водят по криволичещ път.

Не осъзнава истинските си, точни потребности - емоционални., душевни, психически, сетивни, сексуални – и затова си остава прикована в ролята на жената-дете. По женски въздействаща на мъжката сексуалност, по детски реагираща – с уплаха, свенливост – на това си въздействие: стр. 57 . Може би затова е нужно, като първо чувство към мъжете да е приятелското, а по-късно, след осъзнаването й – любовно. Вярно, никой не може да забрани на едно момиче да се влюби, но това е по-скоро смесица от усещания, от потребности от хормонално естество, обща влюбеност към всичко и всички, младежки порив и ентусиазъм, които в даден момент се насочват и към конкретен обект.

Но приятелското чувство по ще й помогне да навлезе в мъжкия свят; да се ориентира в мъжките желания, потребности, начин на мислене и поведение; отношението и поведението на мъжете към жените и в частност към нея. “ Наивните жени, като плячка “ – ако не порастне, жената винаги ще си остане заклещена между женското си тяло и детска психика, чувствителност и емоционалност. И плячка за всеки, който иска да си поиграе с нея или да проектира собствените си комплекси и съмнения, относно мъжествеността си върху нея: стр. 57, стр. 58 , стр. 59.

Когато момичето се омъжва за Синята брада, си мисли, че ще го изцели с любов. Това не винаги е наивността на за първи път влюбено момиче. Което тепърва започва да осъзнава и опознава женствеността си и още не знае как да я използва и да се възползва от нея, за да е щастлива. А е и тази на много младата жена / не само физически, като възраст /, която или не е много опитна в интимността, поради възраст, или дори и да има някакъв опит, не е доразвила психическия си и емоционален капацитет, за да се опре на опита си. Няма емоционална памет, навици, за да си вземе поука, ценност от опита. Затова и някои жени повтарят едни и същи грешки.

Естествено не само в интимен план. Но не осъзнават какво точно искат и че собствените потребности, инстинкти, интуиция са важни. Попадат в плен на неосъзнатостта си, като младата жена от “ Синята брада “. стр. 60. Той казва / уж й позволява / да прави каквото иска, но това е снизходителното отношение на хищника към плячката си. Той го прави със съзнанието, че жертвата му е “ вързана “ и че ще я убие / в случая /. Затова й казва каквото иска тя да чуе и за да приспи съвсем бдителността й. А тя да си мисли, че го е изцерила с любовта си.

Но не знае, че това е ” театър “ , не пълноценен живот, на който се е надявала. Не знае, че е жертва. Жертва на наивността, на незрелостта, на непорастналостта си. Затова й е необходим “ Ключът към познанието “ , той е достъпът до тайната, която всички жени знаят и незнаят. Той е разрешението за осъзнатостта на най-дълбоките и скрити тайни на психето; тук на онова, което погубва женския потенциал: стр. 61. Реакцията на по-го-лемите сестри е е символ на въздигането на непокътнатия инстинкт.

Да видим все пак какво има зад заключената, забранена врата: стр. 62, стр. 63 горе /. За да се опознае, на жената й е нужен ключ, който да отвори тази врата. Там е мрачно / в случая /, дори кърви / ключето е покрито с кръв /, но е нужно да се продължи, независимо от болката от себепознаването на най-тъмните и мрачни кътчета, за да се овладее “ хищника “ : стр. 63 , стр. 64. Има развихрила се непозната до този момент деструктивна сила. Когато видим цялата ужасна истина за силата, която се крие в подсъзнанието ни, това още повече отнема от енергията ни.

До този момент е било скрито отнемане на енергия, скрито от нас. При разкриването на истината, сме ужасени, че скритата от нас част, ни е хабила енергията и се чувстваме още по-безволеви и неенергични. Нужно е да порменим това състояние: стр. 66, стр. 67. Хищникът няма само външно измерение, физическо – човек, обстоятелство, хора. А и вътре в психето; мисли, чувства, емоции. Но въшния хищник винаги се свързва с вътрешния, подсъзнателния у жената – така става силен и тя постоянно му се подчинява.

Жената, която не се е опознала напълно, поради младост или наренен инстинкт, винаги кани хищникът при себе си. Казва му “ Добре дошъл “ и се радва, когато той й казва “ прави каквото искаш. “ . Радва се на това усещане за измамна свобода, защото не е осъзнала или някой й е забранил да разбере собствените си емоции и чувства, потребности. Как да ги задоволи, чрез дейстията си и въздействията върху околните; чрез доуточняване на изискванията към себе си и другите.

Какво й харесва в себе си и Другия, Другите; какво я дразни и ядосва в себе си и у Другия и Другите, защо се появяват и как да ги изрази подходящо. Вътрешният й хищник / и/или в съчетание с външния / й запушва устата. И тя става невероятно уязвима и още повече приканва външния: стр. 82 горе. Когато е отворила вече вратата на психето и е видяла опустошенията / емоционални ., психически. и физически /, жената се чувства постоянно изтощена, а хищникът и обсотятелствата още повече я притискат.

Тя разбира, че трябва да промени нещо, да порастне: стр. 69. В същото време, хищникът не се дава лесно – “ С цялото си същество искам да се променя, но нещо ме дърпа!” стр. 70. В такива моменти се появява и т. н. “ тъмен мъж “, според Клариса Естес стр. 79, стр. 80. Но жената наистина трябва да се пребори с вътрешния хищник, за да победи и външния. За да запази, съхрани себе си физически / в случая /, емоционално и психически; да се развие, да израстне: стр. 83. Когато вече няма друг изход, от дълбините й изплува Дивата жена.

Жената в приказката действа така: първо тя моли стр. 71. Но тази молба е просто хитрост, това не е поредното отстъпление пред Хищника от незнание. Това е отстъпление, за да се подготви за нападение. Има вече видоизменена реакция и нова реакция, спрямо Хищника. Моли, отстъпва – но вече не от емоционална и психична слабост – а като средство за освобождение, в следствие на осъзнатостта си.

Затова “ Жената се затваря ...като своите предшественички. “ / стр. 71 / . И така жената цялата вихрушка на борбеност и енергичност в себе си, нанася последния решаващ побеждаващ удар в/у Хищника. стр. 72; стр. 74. Това не означава, че на жената няма да й се налага повече да се бори за себе си и да се развива, израства: стр. 77 . Но тя вече знае, че могъщите й психически братя – борбеността и действието – винаги ще се отзоват на вика й, когато и да ги повика.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Очакваме нещо един от друг или се приемаме такива, каквито сме

Синята брада – анекс

Ин и Ян вечната хармония

Тъмният мъж в женските сънища

Василиса - Възвръщане на интуицията

Манауи – свързване с Другия, с Партньора

Жената – скелет

Лунният мечок