В анализа на “ Синята брада “ се придържах към мнението на г-жа К.П.Естес, относно анализа и на приказката. Тя в никакъв случай не напада мъжете тип “Синя брада “ или мъжете изобщо. Книгата все пак е предназначена основно за жени и начините да намерят себе си. Да открият истинската си същност. А ако някога са я открили, но затлачили нейде в дебрите на психето си и собствените си тъмни страни, да я преоткрият. Затова тази книга е много търсена и много четена и съответно предизвиква много размисли, мнения и ... откровения. Някъде из различните форуми бях чела мнения за книгата и имаше от един юнак нещо в смисъл, че книгата се харесва от  “ недо...”, всеки може да се досети думата, “жени”. И това е мнение, факт. Но в случая започнах да пиша отново за тази приказка въз основа на доразвиване на хрумката ми.

Ще си послужа отново с цитат от книгата, края на главата за Синята брада:” Дивата жена учи жените кога да не се държат “ мило “, а да защитават емоционалния си живот.” Разбира се, тя, а и аз, колкото и да е скромно мнението ми, нямаме пред вид “лошите мъже – добрите жени “.

В анализа си съм развила причините, поради които жената се държи така, мило и не вижда, че се отдалечава от същността, за да угоди на някого – нямам пред вид мъжете в живота и! Може да бъде всеки – и жените в обкръжението и. Както и фактът, че не е хубаво да се слагат етикети на хората и да се генарелизира – пр. “ лоши мъже “. Има всякакви хора и от двата пола. Но! ... и в предишния си анализ , и сега ще спомена за тъмната страна в жената на психето, която ако не я опознае и пречи в живота.

И най-вече – ако няма добросъвестни и емоционални и чувствителни хора около себе си, когато израства, тя не може да се опознае напълно. Различните и части постоянно ще я изненадват, ще се чуди и на себе си защо се държи по един или друг начин, който и вреди. И за да успокои себе си, собствените си притеснения, безпокойства, страхове се втурва да помага на някого – мъж или жена, или дете. Това се свързва с присъщата на жената грижовност и тя е удовлетворена. Но не съвсем и не за постоянно. Ако не познава себе си и не знае как да си помогне в различни ситуации, черпейки от емоционалните и психическите си ресурси, тя не може да помогне качествено и на другите.

Т.е. тя не може да защити емоционалния си живот, потребностите и желанията си. Затова не успява да въздейства и на другите и във взаимоотношенията си с тях да ги удовлетвори и същевременно да захрани собствения си емоционален живот. Това става, ако не успее /и не са и помогнали!/, превърщайки се физически от малко момиченце в девойка, да извърши и психичната и емоционална промяна. Затова може и да попадне на недобросъвестни хора – мъже или жени и да не успее да се защити от вредното им влияние.

Свързано е и с умението да развие не само присъщите черти на жената – женственост, гъвкавост, грижовност – а и анимусът. Присъщата и помагаща и на мъже и жени борбеност, силата да отстояват себе си, собствените си потребности и мечти. Да поемат отговорност за чувствата /положителни и/-или негативни/ и действията си, в следствие на тези чувства. Ако жената не се опознае, чрез различните ситуации, да извлече поуката от тях, опита – емоционален и психичен – ще действа по един и същ начин в различните ситуации и с различните хора. Като човек, който пее равно, защото не е музикален.

Само че едното опира до талант, а другото – също – но вече житейски, който ни е необходим, защото живота се живее, не живурка! Когато една част от душата, от психето не е доразвита и другите страдат. Психето страда, душата е наранена. Затова всяка брънка от жената е важна за хармоничния и душевен живот и баланса на психето. “ Синята брада “ не е символ на “ лошия мъж, недобросъвестния “, а на онази тъмна, неопозната част от нашето психе. Като я открием може да се поуплашим малко /нали затова сме я крили/, но приемайки я, става част от нас. Съюзява се с другите ни части в психето и ставаме балансирани емоционално и психически.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Синята брада

Ин и Ян вечната хармония

Тъмният мъж в женските сънища