Например в един лондонски вестник от 1975 година има разказ за такъв загадъчен случай: двама братя се отправили да почиват на Бермудите и били блъснати от автомобил. Оказало се, че почти година преди това те били помляни на същото това място от същия автомобил. При това водач бил същият шофьор, като спътник му е бил съвсем същият отпреди година, а братята се движели точно със същия мотопед, както тогава.

В такива случаи обикновено се казва, че някаква висша сила (различните хора я наричат различно: Бог, съдба, природа, Дао и т.н.) се опитва да ни предупреди, и съхрани пред опасността.

Но, уви, колко често ние не можем навреме да се вслушаме в този глас! Понякога такива послания могат да бъдат пращани към един човек и да говорим за неговите предимно лични проблеми, а понякога към цяла група хора, към жители на някоя страна, държава - народ. Така в друг лондонски вестник се разказва за това, че трагедията, която застигна "Титаник" в ледовете на Атл антика, като че ли била предсказана 14 години по-рано от Морган Робертсон в романа му "Тщестлавие" - там е била описана гибелта на кораб с име "Титан" при сблъсъка му с айсберг, при което почти в същия район на океана, където е застигнат и "Титаник".

Освен това било публикувано писмо от моряка, който бил зад щурвала на друг кораб на същото място, където е потънал "Титаник". Той пише, че някакво неясно предчувствие го е заставило да спре кораба. Това е и спасило от гибел него самия и целия екипаж: към кораба се приближил огромен айсберг и надвиснал над него, като силно повредил съда. Наричал се е "Титаниан".

К. Г. Юнг в книгата си "Синхронност и човешка съдба" разсъждава за природата на такива необичайни и тайнствени явления. Той пише, че светът на природата и светът на човешката психика са две различни паралелни измерения и те, подобно на две огледала се отразяват едно от друго. В определени моменти - най-важните за човека - външният свят му изпраща послания, един вид подсказване, предупреждение. Но за това, да можем да разберем истинския смисъл на тези "сигнали", е нужно да не търсим за тях рационални обяснения, а да се отнасяме както към символи, които можем да разберем преди всичко с чувство и интуиция, а не и разум, разсъдък. 

В много древни учения така или иначе се говори за това, а Юнг е нарекъл това синхронност. Астролозите намират тайна взаимозависимост между разположението на планетите на небето в момента на раждането на човека и определящото в характера му, способностите и съдбата му. Парапсихолозите изследват телепатията - способността на човека да чувства от разстояние, какво се случва с роднините му или с приятелите. Алхимиците са писали за "тайнствените сили, пораждащи събитията", за сродството на всички вещества едно с друго, за символическото съответствие на тайните на материята с човешката душа. 

К. Г. Юнг казва, че "синхронният опит възниква там, където се пресичат два типа реалности: вътрешна и външна". И именно работата на алхимиците би могла да съедини физиката - науката за законите на природата като външна реалност с психологията - науката за психиката, или още полето на вътрешната реалност. Не е дал обаче точно научно обяснение за съществуването на синхронност, но винаги внимателно е следил за подобни съвпадения в своя живот, а също и в разкази на свои пациенти за такива символични съвпадения.

Синхронностите станали особена тема за размисъл и психотерапевтични беседи, където К. Г. Юнг, заедно с пациентите си, се опитвали да намерят истинския смисъл на тези послания. Много от учениците на Юнг продължили с изучаването на синхронността. Един от тях - известният съвременен психотерапевт Арнолд Миндел (САЩ) предложил нов термин за по-доброто разбиране на това явление. Пише също, че успоредно с общоизвестните пет чувства, достъпни за човека, за нас е характерен и още един източник на знание за окръжаващото ни - "канал за света".

Външният свят е способен да беседва с човека като единно цяло, с помощта на езика на символите, необичайните събития и съвпаденията. Този език са били настроени да приемат древните магове и шамани, сега това изкуство почти напълно е изгубено. Знанието за този таен език е позволявало на хората да живеят в съгласие с природата и един с другия.

Според Миндел днес обръщането ни към тези древни мъдрости е особено необходимо, доколкото е много възможно, именно там да намерим ключа за решаването на много екологични и социални проблеми на съвремието. Разбира се, самото вникване в природата на тайнствените съвпадения, наречени от К. Г. Юнг синхронност, излиза извън пределите на научното знание, с което разполагаме в момента. За подобни загадъчни произшествия може, при желание, да се намерят изцяло "материалистически" обяснения.

Тук можем да напомним анекдота за спора на един свещеник с убеден атеист. Свещеникът, опитвайки се да убеди атеиста в съществуването на чудесата, му разказал за такова "произшествие"."Неотдавна - казал му той - един от моите миряни поиска да украси купола на една от църквите. Като изпроси благоволение, той започна да се изкачва нагоре, но изведнъж изтърва опората и падна на земята. Само, че не само остана жив, но даже не се дори нарани!"

"Това - казал атеиста - е проста случайност." "Но по-късно същото се повтори за втори път!" - възкликнал свещеникът. "Съвпадение," - възразил атеистът. "Но после за трети път се свлякъл и отново останал жив и невредим! Това не е ли чудо!" - въодушевил се пак свещеникът. "Това вече е навик," - равнодушно му отвърнал атеистът. 

Как да се отнасяме към синхронностите - като обичайно съвпадение, което е изкуствено украсено с тайнствен ореол, или да виждаме в тях символични послания, изискващи особени знания и умения за собствен "прочит"- това е личен избор на всеки човек. Психолозите и психотерапевтите предлагат свой подход в разбирането на това явление и са готови да помогнат на всеки, на когото това е интересно. 

По материали от чуждия печат: Мери Кондова