Шарлоте Бюлер е представител на хуманистичната психология. Тя смята, че истинската същност на човека се изразява в неговите цели, намерения и мечти. Бюлер разглежда пет последователни етапа в развитието на личността : І етап - е от раждането до 15 година, когато детето живее безметежно и няма изграден Аз-образ и не е способно да прави реална самооценка на своите решения и действия ; ІІ етап – е юношеството, което продължава до 20 год.възраст.

Тогава младият човек за първи път ясно осъзнава своите потребности, умения и страхове. Аз-образът и самооценката на всяка отделна личност придобиват завършеност и характерност ; ІІІ етап – от 20/25/ до 40/45/ год.възраст и се нарича зрелост.Според Бюлер това е най-богатият и ползотворен период в човешкият живот. Зрялата личност има изграден стабилен характер и си поставя реалистични цели в своя личен и обществен живот ; ІV етап – от 45 до 65 години - късна зрелост.

Личността прави своята житейска самооценка и равносметка ; V етап –започва след предел 65-70 години.Тогава някои хора окончателно изоставят предишните си амбиции и цели, но мнозина от тях се опитват да придадат смисъл и завършеност на своето съществуване.

Жан Пиаже разработва цялостна теория за развитието на мисленето и езика.Той открива четири стадия в интелектуалното развитие на личността : І стадии – сензомоторна интелигентност - от 0 до 2 години. Детето опознава света чрез своите сетивни / сензорни / усещания, както и чрез повтарящи се движения / моторни реакции / . ІІ стадии – пред-операционен стадии – от 2 до 7 год. Мисленето е интуитивно, нелогично и субективно.

Пиаже определя това мислене като егоцентрично т. к. детето не може да разбере, че всеки човек има своя собствена гледна точка спрямо света . Тъкмо в тази / предучилищна / възраст се наблюдават първите наченки на съзнателна рефлексия. ІІІ стадии – стадии на конкретните мисловни операции – от 7 до 11-12 год. Мисленето вече не е субективно и егоцентрично.Детето вече умее да сравнява и класифицира заобикалящите го вече предмети.

То вече решава проблемите си на мисловно равнище, без да прибягва до проби и грешки, но истинското абстрактно мислене се проявява едва по време на четвъртия стадии. В начална училищна възраст детето разкрива границите на своите възможности да се самообучава чрез изследване на отношението”Аз-Аз”. ІV стадии – формално-логическите операции - след 11-12 год.

Юношата вече може да използва общи понятия и логически хипотези, които са характерни за истинското абстрактно мислене. В периода 10 – 15 година , така наречения кризисен период , е периода в който започва да се формира насочеността на детето към саморазвитие. Сега подрастващият започва да експериментира със своите възможности в разнообразни предметни дейности и в социални взаимодействия.

В средна училищна възраст главна движеща сила на всички страни на психичното развитие на индивида става рефлексията . Заедно с натрупването на нови знания се развиват механизмите на обработка на информацията-усъвършенства се метапознанието. Формира се хипотетико - дедуктивното мислене т.е. съдържанието на конкретните предметни операциите се запазва, но изказванията са вече логически построени .

Абстрактното мислене вече е рефлексивно т.е. индивидът може да осъзнава пълноценно процесите на собственото мислене, а това оказва влияние върху анализа и оценката на собственото “Аз” и на собствените отношения . Протичат процеси на личностно израстване . Възниква” чувство за зрялост “, което се изразява в силен стремеж към самостоятелност и независимост . Индивидът изследва себе си чрез съпоставяне на собственото възприемане на “Аз-образа”с представите за това как го възприемат другите - съученици, учители, родители, приятели .