Фантазмите задействат по хиляди начини безкрайните възможно­сти на въображението. Положителни или отрицателни, съзнавани или несъзнавани, фантазмите нерядко разчупват еднообразното и унило всекидневие и се превръщат в противотежест на съжаленията по пропуснатото, на провалите и неосъще­ствените мечти. Понякога въображението дава път на грандиозни про­зрения - това са фантазмите, от които се раждат големи произведения на изкуството, музикални творби, научни открития.

Животът не е възможен без фантазми и мечти. Чо­вешкото същество се състои от няколко „личности" и фантазмите му зависят от това коя личност се проявява. Във въображаемото човек задоволява незабавно свои­те съзнавани или несъзнавани желания, фантазмите, „нормални" или не, са сред най-използваните начини за бягство. Обикновено фантазмите са нещо тайно. Ние охотно разказваме мечтите си, чиято неопределеност сама по себе си ни предпазва от чуждата недискретност, но премълчаваме фантазиите си, защото те прекалено от­кровено разкриват личността ни.

Отрицателната им окраска

Обикновено фантазмите се смятат за нещо отрицател­но. Те ни напомнят за деградирала сексуалност, тъмни инстинкти и осъдителни мечтания. Това е така, защото нашите общества отглеждат низкото у човека като ня­какво рядко растение, защото медиите и рекламата гру­бо експлоатират отрицателните фантазми, които сами произвеждат. Същите тези общества, за които няма нищо свято, обезкръвяват въображението и неговата символи­ка. Задушаването на свръхчовешкото, което присъства у всеки от нас, спомага за появата на най-долните фан­тазми.

В ежедневието фантазмите изкарват на бял свят тай­ни мечти, дълбоки комплекси, неподозирани изтласква­ния. Съществуват опасни отрицателни фантазми: садис­тични, мазохистични, убийствени, самоубийствени...

- Много често си представям как карам кола­та си с максимална скорост. В края на една пра­ва отсечка внезапно се оказвам пред някаква стена. Представям си ужасния удар и настъпва­нето на смъртта ми. За част от секундата преминавам в небитието... (23-годишен мъж)

Очевидно е, че този (самоубийствен?) фантазъм отра­зява нещо основно от личността на мъжа. В подобни слу­чаи съществува опасност от осъществяване на фантазма. Можем да се запитаме дали някои автомобилни зло­полуки не са прикрити самоубийства, предизвикани от многократното повторение на такива фантазми?

Смятам, че човек често желае да се самоунищожи, защото е безсилен да стане такъв, какъвто чувства, че е в действителност - божество, изпълнено с радост и щастие.

Пиер Дако

Един 30-годишен мъж често си представя цял сценарий за филм. Действието се развива във френското градче, където е срещнал една млада жена. Преди година мъжът се завърна в САЩ и ми изпрати оттам следното писмо:

- Не мога да забравя „малката французойка". Срещнах я рано сутринта пред една хлебарница. През цялата нощ мислих за нея и на другия ден тръгнах да я търся. Не успях да я открия. Не мога да се освободя от този спомен. Улицата, жената се превърнаха в истински фантазми, които си повтарям всяка вечер. Представям си как се връщам във Франция, отивам отново на онази улица, след това срещам „моята " францу­зойка, която също ме търси... И двамата замръзваме на място, после се хвърляме в обя­тията един на друг. Смешно, нали? Най-чудно­то е, че в основата на мечтите ми е уханието на топъл хляб, миризмите на малката уличка и ароматът на кафето от околните къщи... Дъха­вият хляб, хубавото утринно кафе... тези непо­знати за нас, нюйоркчаните, неща...

Любовният спомен на този мъж е свързан с миризми­те, „присъствали" на една среща. Става дума за млад американец. В Америка уханията са нещо по-скоро не­обичайно. Американците употребяват всякакви обезмирисители (за тяло, за помещения, за автомобили и т. н.), което прави от САЩ една абсолютно „неутрална" за обо­нянието държава. Така че фантазмът на младия амери­канец е напълно нормален. Но е интересен - затова раз­казах за него, преди да продължа.

Висшият фантазъм

Това е областта на съзидателното въображение, от кое­то понякога се възползва цялото човечество. Става дума за въображението, конкретизирано в про­изведения на изкуството, литературата, музиката; за меч­тите, овеществени в научни открития, понякога резул­тат на светкавично и плодоносно „вдъхновение". Без фантазми не би имало нито наука, нито изкуство; не би имало кино, театър, актьори. Висшите фантазми принадлежат на великите „аутсай­дери", на пътешествениците в света на неизчерпаемото въображение.

Нека припомним някои куриозни случки с известни личности, на които въображението е изневерило в не­подходящ момент. Известна е историята с Наполеон, при когото се явил някакъв си механик, наречен Фултън, показал му проект за параход и му предложил да съоръ­жи френския флот с такива съдове. След като изслушал Фултън, Наполеон го отпратил, без да подозира, че ня­колко години по-късно корабът, който ще го отведе на остров Света Елена, ще бъде задминат от параход на име „Фултън". Кой знае, ако бе проявил необходимото въоб­ражение, Наполеон може би е нямало да изгуби коро­ната.

Граф Цепелин пък предложил дирижабъл на южняци­те по време на Гражданската война в Америка. И него отпратили. (По онова време Френската академия на на­уките отхвърляла всички предложения, свързани с квадратурата на кръга, с тунела под Ламанша... и дирижаблите.)

Все през XIX век професор Ленгли бил уволнен, заде­то проектирал летателна машина, снабдена с двигател с вътрешно горене. В същото време друг голям научен ав­торитет математически „доказал", че е невъзможно да се изобрети летяща машина, по-тежка от въздуха. Ето как някои хора са лишени от въображението, необходи­мо за напредъка на науката и на човечеството. А този напредък се дължи единствено на проецираните в бъде­щето фантазми.

Как стоят нещата в наши дни? Има ли човекът все още съзидателни мечти?

Видовете фантазми

Понятието „фантазъм" се използва по най-различни на­чини, като разпространеното му значение често е твърде отдалечено от първоначалното. Фантазиите са два вида. При единия става дума за по­вече или по-малко съзнавани явления (мечти, блянове, въображаеми истории). Другият вид е от областта на несъзнаваното. Съществуват безброй фантазми и от два­та вида. Всички те са тясно свързани с паметта и с пси­хичните процеси. Несъзнаваните фантазми влизат в дей­ствие още в началото на живота ни. Затова не можем да ги отнесем към определен период. Освен това те присъс­тват в съзнанието ни практически непрекъснато. Всеки образ, всяко мечтание пораждат фантазми. Човек, който върши нещо машинално или се разхожда безцелно, също несъзнателно фантазмира.

Фантазмите се различават в зависимост от възрастта, пола, заниманията. Разбираемо е, че някоя автоматично вършена дейност може да породи повече фантазми от работата, изискваща силно съсредоточаване. Когато се превърне в рефлекс, навикът преминава в несъзнаваното. Ако години наред се движа по един и същ маршрут, аз вече го познавам „като петте си пръста". Затова не е нужно да внимавам особено, нито да мисля за това, което правя. Тогава именно у мен се появяват съзнавани и несъзнавани фантазми под формата на смътни мечтания, неясни мисли, въображаеми сценарии, които впрочем бързо забравям. Възможно е обаче мое­то несъзнавано да се възползва от това „невнимание към действието на момента", за да ми подскаже решението на някой проблем, да пробуди вдъхновението ми, интуи­цията ми и т. н.

Откритията на Фройд доказаха съществуването на множество несъзнавани фантазми, които са част от жи­вота на всеки човек. От друга страна, често се смята, че фантазмите са нещо „нереално", някакво мяркащо се и изчезващо явление. Това не е вярно. Всяко чувство, всяка емоция, всяко ра­зочарование, както и всяка вътрешна победа се изживя­ват във и чрез фантазмите. Тъкмо те придават на пси­хичния ни живот цел и посока. Иначе защо биха същест­вували?

Съзнавани или не, всички наши фантазми идват от миналото ни, а то е изградено от здраво свързани по­между си обстоятелства. Доколкото поведението ни е до голяма степен обусловено от фантазмите ни, би било наистина полезно да открием къде се коренят те. Със съзнаваните фантазми нещата се относително прости. Много по-трудно е „да хванем края" на несъзнаваните. Психоанализата е в състояние да ги изкара на повърхността. И то, разбира се, когато ни оказват от­рицателно въздействие или са в основата на невротично поведение. В такива случаи именно става дума за фан­тазми, за чието съществуване изобщо не подозираме.

Изглежда неправдоподобно, но някои психолози и пси­хоаналитици наистина вярват, че фантазмите са „нереални" и ненужни. Сякаш самите те не са, подобно на всич­ки нас, „складове за фантазми"! Възможно ли е също да отричат значението на сънищата, които не са нищо дру­го освен най-обикновени фантазми?

Пиер Дако