Трябва ли непременно да ни хипнотизира някой друг, или можем да се научим сами да се превключваме в хипнотично състояние? Този хирург се подготвя да оперира, без използване на упойка. Той просто ще помоли пациента си да овладее съзнанието си и да премахне всякакво усещане за болка. Вярата играе важна роля в способността ни да контролираме ума и тялото си. Във Валенсия, на южния бряг на Испания вярата във връзката между ума и тялото е подложена на проверка. Д-р Анджел Ескудеро е хирург, който през последните 25 години оперира без упойка. Той практикува т.нар. от него "ноиси-терапия"- лечение чрез мислене.
Ана е дошла при него преди операцията й на следващия ден. Умствената
подготовка ще бъде единственият й анестетик. Ние научаваме пациента,
преди да влезе в операционната, че е в състояние да обезболи всяка част
от тялото си. Той я подготвя за операцията, като просто я кара да
повтаря след него, че дясната й ръка е обезболена.
Използваме ръка или
крак, но мозъкът може да направи същото с цялото тяло. Пациентите ми не
страдат от усещането, което изпитват, докато ги оперираме. На другата
сутрин Ана идва за операция на разширените й вени. Тя се е научила да
обезболява краката си със силата на волята си. Д-р Ескудеро смята, че е
изключително важно пациентът да е спокоен и да му е удобно. Тя може да
носи грим и собствените си дрехи. Подготовката за операцията е както
обикновено, с едно изключение.
Анестезиращата апаратура стои
неизползвана в ъгъла на стаята. Когато операцията започва, Ана е в пълно
съзнание , смее се и си приказва с медицинските сестри. Д-р Ескудеро
прави първия разрез. Ана не изпитва болка. Подготовката й определено е
била успешна. Ана напълно осъзнава всичко, което се случва и не е
притеснена от това, което се случва с нея. Мозъкът ни е компютър, който
ние... програмираме във всеки един момент с всяка от мислите си.
За да
фокусира вниманието на пациента си по време на операцията, д-р Ескудеро
им казва да се концентрират върху слюнкоотделянето си. Необичайна
техника, но върши работа. Ана мисли как да поддържа устата си влажна и
не осъзнава болката. Когато пациентът ни мисли за слюнкоотделянето си,
той е анестезиран. В мозъка ни се получават серии от мисли.
Едно от
нещата, което може би се случва, е, че Ана произвежда големи количества
ендорфини - естествени субстанции, произвеждани от мозъка ни за
прекъсване на болката. Всеки ден съм удивен от резултатите, постигнати
от пациентите ми. Само минути след операцията Ана е на крака и се
разхожда. Как точно става това все още е твърде неясно. Но това е
удивителна демонстрация на силата на внушението.
Това е удивително и за
мен. Как успя той да извърши операцията без упойка? Как Ана блокира
усещането за болка? Някои хора могат да се подложат на операция без
упойка, но под хипнотично внушение. Те няма нужда да са в хипнотично
състояние, достатъчно е само внушение. Как е възможно някои хора да
бъдат оперирани, без да чувстват болка, и то без да е включен никакъв
анестетик? Какво се случва? Това искаме да разберем.
Хипнозата е един от
начините учените да открият какво се случва. Болката е сложно умствено
явление. Тя е физическо усещане, предавано чрез сигнали от нервите, но
друга част от мозъка ни, свързана с чувствата ни, решава как да
интерпретира тези сигнали. Под хипноза Чък потапя ръка в леденостудена
вода. Инструктират го да мисли за болката и да оцени силата й и степента
на страдание по скалата от едно до десет. Какво е усещането за болка в
момента? - Шест. Степен на страдание? - Четири. Сега? - Десет. Осем. -
Можете да извадите ръката си. В задната част на мозъка се възприема
физическото усещане, а емоционалният отклик се създава в предната част.
Д-р Крофърд учи Чък да прави ръката си безчувствена. Кара да игнорира
болката, като си представи, че е някъде другаде. Чък си представя, че е
на плажа. Как се чувствате, докато седите на плажа и четете книга? Топло
е. А лявата Ви ръка? Седнал съм на една пясъчна дюна. Ръката ми е
заровена в нея.
А къде е тази пясъчна дюна? - Отвъд хълма. Защо сте се
заровили там? - Легнал съм там... И какво направихте после? Легнах по
гръб и се зачетох в книгата си. Наблюдавахме, че когато хората са
хипнотизирани или са със затворени очи, могат да отворят очи и да
взаимодействат с околната среда. Те могат да наблюдават ръката си в
болезнено състояние и въпреки това да могат да не чувстват болката.
Какво виждате? - Ледена вода. А какво има в тази ледена вода? - Ръката
ми. Това е много интересно преживяване и за тях, и за хипнотизатора.
Много често нашите субекти, когато видят това, казват: "Това е странно.
Какво става?" Получава се дисоциация, разграничаване от чувството за
болка. За какво си мислите? - Играя си с пясъка. И как се чувствате,
какъв е пясъкът? - Топъл е.
С екипа си от Университета към болницата на
Вирджиния д-р Крофърд се опитва да установи кои точно зони от мозъка се
активират, когато изпитвате болка или избирате да я пренебрегнете. Те
използват функционален магнитен резонанс, за да направят снимки на
мозъка под хипноза. Колегата й Хънтър Даунс е специалист по
картографиране на мозъка. Функционалният магнитен резонанс е сравнително
нов метод. Чрез него се правят бързи снимки- за 2-3 секунди.
За 2-3
минути можем да го направим 120 пъти. Идеята е да се търсят промени.
Сега можем да наблюдаваме в изключителни детайли, което до скоро беше
невъзможно, кои структури стават по-активни и кои- по-малко активни.
Трейси е доброволец за хипнотизиране вътре в скенера. Поставя й се
маска, която да държи главата й неподвижно, докато я снимат. Тя ще бъде
хипнотизирана, а после ще бъде подложена на болезнена стимулация през
пръста.
Мозъчните реакции ще бъдат записани. Скенерът ще направи снимки
на мозъчната активност, когато Трейси възприема болката. Д-р Крофърд ще
ги сравни с тези, когато Трейси игнорира болката. Вътре в скенера Трейси
е хипнотизирана и експериментът започва. Ти си спокойна... много
спокойна... Ставаш все по-спокойна...
В лабораторията на Хънтър образите
се анализират и сравняват. Червените петна на екрана съответстват на
мозъчната активност. Това е много интересно, защото наблюдаваме много
активност Образите ясно показват, че по време на хипноза се активира
една част от мозъка, когато се усеща болка, и друга, когато не усещат.
Това е нещо, което не сме очаквали да се случи и затова, когато открихме
неактивни зони, когато са под хипноза и не чувстват болка, това е много
вълнуващо да се види и е повратен момент. Когато Трейси не изпитва
болка, мозъкът й има някаква активност, определено във фронталните
дялове. Сигналите за болка се приемат, но се интерпретират различно.
|