Рефлексивният анализ на собствената личност може да протича твърде болезнено за подрастващия, независимо дали самооценката е реалистична или нереалистична . Поради повишената самокритичност и склонността да преувеличава недостатъците си подрастващият може да прояви негативно отношение към своята личност, да преживее такива състояния на гняв, страх, неудовлетвореност, че изграждането на “Аз-концепцията” да бъде неравномерно и неустойчиво. За позитивна и устойчива “Аз-концепция” е необходимо психичната енергия на личността да се насочи към неутрализация на психичното напрежение и към саморазкриване на нови потенциални възможности.

В този възрастов период /11 – 13 год./ най-силна е потребността от общуване с връстници. Търсенето на собственото “Аз” се осъществява чрез саморазкриване на чувства, чрез обмяна на мисли предимно с връстниците, а не с родителите . В училище подрастващите се учат както да отстояваме своето мнение и ценности, така и да приемат и зачитат чуждата позиция. Налага им се да усмиряват своите амбиции за лидерство, да се учат на търпение и толерантност, защото животът в обществото го изисква .

Всеки един от тях би предпочел да ограничи себе си, ако това му гарантира, че останалите няма да му се натрапват и да му налагат собствените си възгледи . Младите хора в училищна възраст понякога се чувстват отхвърлени, ненужни и малоценни . Това усещане се поражда най-вече от факта, че те преживяват своите първи разочарования от хората - съученици, учители, приятели, а понякога и родители .

Училището е това пространство, в което на подрастващите им се налага да опознават и да се съобразяват с различията и противоречията между тях и останалите, семейството и домът представляват един познат свят, в който изненадите са рядкост и в който децата се чувстват достатъчно защитени там те могат да бъдат самите себе си. Ученикът се стреми “да излезе извън рамките на училището”, да защити своето място в обкръжаващата го социална среда .

Учебната дейност и значимостта й отстъпват на заден план, а влиянието на социалната среда има огромно значение върху цялостното психично развитие на индивида . Този възрастов период / около 13-та година / е много подходящ за педагогическо въздействие . Ето защо за организиране на ефективно обучение / възпитание / учителят / възпитателят / трябва много добре да познава и да се съобразява както с възрастовите, така и с индивидуалните особености на учениците / възпитаниците / си.

Тук рефлексивният подход трябва да предложи възможности за засилване на положителните ефекти и за намаляване на негативните ефекти от педагогическото въздействие, като активизира рефлексията на учениците с цел проявяването й като вътрешна предпоставка за удовлетворяване на потребността на ученика от самопознание и самоактуализация . Рефлексивният подход трябва да създава подходяща образователна среда , в която ученикът може успешно да осъществява себевъзприемане, себенаблюдаване, себеописание , за да се достигне до самоактуализация - не само в училище, но и в живота изобщо.

Следователно единният педагогическия процес в училище трябва да протича в такава образователна среда, която да осигурява удовлетворяване на другите много важни потребности на личността, а именно : - от безопасност / стабилност, ред / ; - от обич и принадлежност / семейство, приятели / ; - от уважение / самоуважение, признание / . В юношеска възраст / от15-16 до 19-20г./ рязко намалява нуждата от родителско внимание. Като се противопоставят на родителите си, юношите утвърждават увереността си в своята самостоятелност .

Това е важен етап за развитие на умствените сили и за формиране на индивидуален стил на умствена дейност .Увеличават се индивидуалните различия между учениците . Установено е , че точно в този период се изгражда вътрешната позиция на личността - системата от потребности, ценности и мотиви на поведение.Това е мощен фактор, който определя активността на юношата и регулира неговото отношение към света, към другите хора и към самия себе си . През този етап завършва първичната социализация, постига се социална и личностна самоопределеност.

На преден план излиза стремежа за самопознанието чрез познанието и оценката за “Другите”, изграждат се реалистичен “Аз-образ” и адекватна “Аз-концепция”. Всичко това води но намаляване на импулсивността на действията и постъпките, в мотивите вече доминират аргументите и предвижданията за последствията от приетите решения . Самокритичността не е толкова негативна, а емоционално-ценностното отношение към себе се става по-спокойно и предимно позитивно, достатъчно автономно от отношенията и от оценките на “Другите”, от всякакви ситуативни влияния.

Юношата осъзнава потребност за сътрудничество и за близост с други хора - изпитва потребност от близки приятели, с които да споделя интимни чувства, мисли и преживявания, а също и открива дълбоката си вътрешна връзка и единство със значимите “Други”. На този етап от развитието на личността рефлексивния подход трябва да предлага на ученика разнообразни дейности за оценяване в морален план на реални и на въображаеми познавателни или комуникативни ситуации с цел осъзнаване и оценяване ценността на знанията за света, за значимите “Други” и за собственото “Аз”.

Препоръчваме още: 

Педагогическа психология