сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova

  • - Мотивация
  • - Подкрепа
  • - Себепознание
  • - Творчески подход
  • ------
  • - Емоционални
  • - Семейни
  • - Професионални проблеми
  •  
  • - Онлайн консултация

За контакти:

i lov my job

"Да кажеш, че нямаш време, за да подобриш мислите и живота си, е все едно да кажеш, че нямаш време да спреш и да сипеш бензин, защото си прекалено зает с шофирането. Накрая ще ти се наложи."  - Робин Шарма

Мотивация и нейното място в успешната терапия

Мъдрости за всеки ден

Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.

Терънс Рафърт

* * *
 
Психотерапия и самопомощ при панически атаки ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Психология и терапия

 Наръчник за самопомощ при панически атаки ( I )

Информация за паническото разстройство

Паническото разстройство може да присъства самостоятелно или да бъде част от фобийно състояние като агорафобия, генерализирана тревожност, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно - компулсивно разстройство). Панческите атаки са внезапни периоди на интензивна тревожност, физиологична възбуда и напрежение, страх, стомашни спазми, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт и др. Телесни, афективни и когнитиви симптоми. Появата на тези епизоди обикновено е внезапна и неочаквана.

Мозъчната база, която ги причинява, е бадемовидното тяло, разположено дълбоко в древните мозъчни структури и неговият еволюционно адаптивен механизъм на БОРБА или БЯГСТВО. При паник атаката тялото се насища с адреналин и кортизол - стресовите хормони, а мозъчната биохимия също се променя. Хипервентилацията от паническото дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да захрани напрегнатите мускули на тялото.

Субективното преживяване е силен ужас, световътеж, дереализация и дисоциация от реалността, които водят до страх от полудяване и от обратната връзка на хората. Сърцето бие учестено, дишането е рязко и бързо, появява се обилно изпотяване, напрежение в стомаха и други части от тялото. Ако сме преживявали панически атаки, то знаем, че това биха могли да бъдат доста плашещи състояния при положение, че се борим с тях.

В процеса на психотерапия се учим да ги посрещаме спокойно и дори да се наслаждаваме на симптомите им - така те отшумяват безпроблемно, а страхът се редуцира и превръща в радостна амбиция, тласкаща асертивността и мотивацията ни за успех. Симптомите на паник атаките продължават до десет, рядко повече минути, но самият пик на преживяването трае около минута.

Понякога паник атаките могат да образуват циклична поредица от епизоди, като утихват и се задействат отново. Често паническите атаки се случват в ситуации или места, когато са възникнали преди, както и в случаите, когато се чувстваме "хванати" натясно, тоест в напрегната ситуация, провокираща тревожността ни. Паник атаки се възприемат и преживяват от "опитните" и "начинаещите" в тях по различен начин.

"Опитните", тоест хората, които дълго време са преживявали паник атаки, ги преминават бързо и почти незабележимо, без явни симптоми или външни изяви и незначителен страх. Поне такова е желателното развитие на проблема – случване на естествена десензитизация, погасяване на страха. Ако ни се случват за пръв път или отскоро и не сме запознати с тях, може дори да повикаме бърза помощ или да си помислим, че получаваме сърдечен пристъп. Всъщност нищо такова не се случва, разбира се.

Какво причинява паническите атаки?

• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Въпреки това, много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено предпазливите и протективни родители.

• Генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, пост травматично сстресово разстройство, хипогликемия, хипертироидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества като кофеин и кокаин...

• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.

Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.

Липса на асертивност, самоувереност и смелост.

• Хипервентилацията при учестено дишане може да предизвика паник атаки.

Симптоми

Физиологични

• Усещането за страха на адреналина, преминаващ като реално преживяване през цялото тяло.

• Изпотяване.

• Чувство за задушаване (диспнея).

• Свиване в стомаха.

• Сърцебиене.

• Замаяност.

• Главоболие.

• Световъртеж.

• Гадене.

• Хипервентилация.

• Горещи и студени вълни.

• Мравучкане или скованост на ръцете, лицето, краката или устата (парестезии). Усещане за вибрации и енергия.

• Сърбеж.

• Усещания за изгаряне.

• Клатушкане и треперене.

• Клаустофобия.

• Усещане сякаш тялото се изключва и изчезва.

• Изтръпване на гръбначния стълб.

• Субективното чувство за сърдечен пристъп.

• Умора и слабост.

• Мускулни спазми.

• Скърцане със зъби и стягане на челюстта.

• Временна слепота.

• Съскащ шум в ушите/ главата.

 

Психични

• Интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си. Загуба на самоувереността и вярата в живота.

• Загуба на способността за логическо разсъждение.

• Ирационални натрапчиви мисли.

• Гръмогласен вътрешен диалог.

• Дереализация - чувството, че всичко е нереално, като на сън.

• Деперсонализация - сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството.

• Съдбовност.

• Мислите: "Полудявам!" и "Умирам!".

• Чувството, че никой не разбира какво се случва с нас.

• Избягващо поведение - странене от ситуации където според нас би се случила паник атака.

• Агорафобия.

• Чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим.

• Страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване.

• Страхът, че ще се изложим пред хората.

• Страх от смъртта и като резултат от това страх от живота - тревожност.

• Страх от провал.

• Стеснена визия.

• Изострена сетивност.

• Видимо забавяне или ускоряване на времето.

Агорафобия

Нерядко случващите се панически атаки резултират в агорафобия - страх от открити пространства или от тълпи, страх от невъзможността за "изход". По същество агорафобията е страх от получаване на паническа атака и се терапевтира именно паническото разстройство. При невъзможност за напускане на дома, терапевтът е възможно да посещава дома на пациента или да се провеждат онлайн консултации. Ето една мисъл по отношение оставането ни в безопасното пристанище на дома и дали това е добрата алтернатива в сравнение с ветровете и вълните на живота:

"Корабът в пристанището е в безопасност, но не за това са построени корабите!" Беназир Бхуто, премиер-министър на Пакистан и първата жена, оглавила правителство в ислямска държава.

В океана на живота има всичко. Има вятър, бури и вълни. Има други кораби - хора. Но ние сме оборудвани да живеем именно в тези вълни и целта на живота ни се състои точно в това да се научим да обичаме бурите, да ги посрещаме радостно, с обич и разтворено мъдро сърце! Защото онези морси чудовища, които ни се струва, че виждаме в житейските превратности, всъщност са в огромна степен само проекции на собственото ни подсъзнание.

Проекции на страха на онова мъничко детенце в нас, което още го е страх от тъмното, неизвестното, риска и от... собствената му сянка! Детенце, което просто е нужно да бъде успокоено, за да съзрее до зрялата ни емоционалност, разтворена за поемането на премерени рискове и за досега с непознатото!

Практическа методология за справяне

Когнитивна психотерапия при паническо разстройство

При паник атаките имаме следния порочен психосоматичен кръг:

Появява се сърцебиене, замайване, изпотяване, стягания и т.н., резултат от завишената ни тревожност, напрегнатото ни тяло и ум, неумението ни за релаксация на психика и тяло -> в мислите си ги интерпретираме автоматично катастрофично, черногледо: полудявам, умирам, „какво ще кажат хората!?!”, получавам инфаркт, не съм наред, падам и се провалям, губя се, изчезвам и т.н. и т.н. -> тази интерпретация засилва страха -> реакцията ни на засиления страх е характеровото ни желание за свръхконтрол, за непременно овладяване на положението.

Това желание представлява едно свръхнапрежение на ума в опитите си да се справи -> Свръхконтролът мощно напряга мускулните брони, блокировки в тялото – топката в стомаха, буцата в гърлото, тежестта в гърдите и отзад в главата, стяганията на раменете и цялото тяло -> при стягането в стомаха единственият възможен дихателен процес е с връхната част на гърдите, който сега е ускорен от борба/ бягство реакцията на адреналина.

Плиткото гръдно дишане хипервентилира тялото и подпомогнато от мускулните стягания/брони покачва мощно налягането нагоде към главата. А това причинява директно засилване в замайването, дереализацията, деперсонализацията, страха от падане/ провал -> засилените симптоми още повече покачват страха и ние още повече се напрягаме ментално и телесно в стремежа си за контрол -> Паниката е тотална, което затваря порочния кръг!

За да променим състоянието си, е нужно да излезем от порочния кръг. Как? Какво да правим?

1) Дишане – както видяхме, плиткото и бързо гръдно дишане причинява основната част от паническите симптоми. Промяната му директно ги сваля, облекчава.

- Коремно (диафрагмено, стомашно, долно) дишане – отпусни се. Постави двете си ръце една върху друга върху корема и се старай при максимална релаксация на ум и тяло да дишаш „с корема”. Когато поемаш дъх стомахът ти се разширява и ръцете повдигат, а когато изпускаш, се прибира леко навътре. Прави го абсолютно релаксирано, безусилно. След вдишването с корема, за миг включи и гърдите – но само за миг. Нека основната част от дишането бъде диафрагмено.

Фокусът е върху издишването - напълно релаксирано. Отначало можеш да броиш, за да се ориентираш, а след време го прави интуитивно. Издишването е по-дълго от вдишването и след всяко издишване има малка пауза без въздух, или както казват йогите, „долу”. Например вдишване за 2 секунди, издишване за 4 секунди и задържане на дъха „долу” за миг (или 3.6.миг „долу” и т.н.).

Важното е да се прави релаксирано и с менталната нагласа на „тук и сега”, тоест с фокус в процеса на самото дишане и пускане на всички мисли да протичат и се разтварят. В малката паузичка след издишване е нужно да се получи една микромедитация, отворен тих и приемащ ум и отпуснато тяло. В това разтваряне се всмуква всяка тревожност – това ще обясня по-подробно като се спра на медитацията.

- Биоенергийно дишане – - осъзнай къде в тялото ти е напрежението - в стомаха, диафрагмата, гърдите... Виж го визуално какъв цвят е, усети го този цвят и ако го виждаш хубаво, ако не, създай го според чувството.

- Чуй звука на напрежението - по аналогия с цвета. Обикновено тревожността е в тъмни, кафяви, сиви тонове или червена. Зукът на тревожността варира от тревожен висок тон до тежко боботене, ако е примесен с депресивност и умора.

- Усети мириса на напрежението - почувствай го. Свържи цвета, звука и мириса в едно, на местата, където е напрежението.

- Сега дай команда, идваща от мозъка ти, която като импулс достига до цялото тяло: отпускане, отпусни се, релакс. Заедно с отпускането започни да дишаш дълбоко и бавно, като обръщаш особено внимание на стомашното дишане - стомахът да се раздува при вдишване. Задържай дъха след издишване за няколко мига, в рамките на приятното. Продължавай да отпускаш.

- Представи си, че като вдишваш напрежението от мястото, където е в тялото, се вдига нагоре, а като издишваш, с еспуска надолу. Заедно със звука, цвета и мириса. Когато се разнася така нагоре и надолу, заедно с релаксацията, то намалява! Менталната нагласа е на пълно приемане на напрежението, тревожността, на всичко ставащо.

- Сега съзнателно промени отношението си към това напрежение. Обикни го, изпълни го с любов и приемане. Обгърни го с тази любов като чувство и нека тя проникне в него, както се разпростира все по-намаляващо като цвят, звук и мирис из цялото тяло!

- Усети как обикването променя чувството на напрежението, сякаш то още повече се отпуска и намалява, а цвета му става все по-блед и прозрачен, звукът все по-слаб и тих, а мирисът все по-слаб.

- Виж как обикването и сприятеляването с така разнесеното от дишането и релаксирането из цялото тяло и вс епо-намаляващо напрежение го превръща в светъл и приятен цвят, в приятен звук и мирис! Продължавай да се отпускаш и дишаш бавно и дълбоко като при вдишване усещането се вдига нагоре към главата, а при издишване надолу към краката. Цветът става все по слънчев, звукът все по-мелодичен, а мирисът опияняващо приятен! Ако възникват спонтанно приятни цветове, звуци и мирис, о’к. Ако не, създай ги сама. Нека цветът бъде топъл и галещ – например розов или нежно жълтозелен, златен/ портокалов/ слънчев.

Мирисът – рози, цветя, любим парфюм.

Звукът – любима мелодия, тон, успокояващ и галещ като тоналност.

- Всичко вече е различно. Сега фокусирай вниманието си преди всичко надолу, продължавай дишането и отпускането и усети и виж как всяко излишно напрежение изтича през краката в земята, сякаш тя е магнит за него и го изсмуква.

- Постави двете си ръце на корема и го потъркай в кръгове, усети го как се загрява и как всичко се центрира там. Това носи облекчение и успокоява.

Забележка: при вдишване и насочване на вниманието нагоре, очите също се повдигат, похлеждат нагоре, а при издишване и насочване на вниманието надолу, се поглежда надолу. По-добре е дишането да се изпълнява седнал, с изправен гръбнак, в съзнателно предизвикана релаксация и със затворени очи.

- Дишане в хартиена кесия – Практикуването на коремно дишане в хартиена кесия ускорява баланса между кислорода и въглеродния двуокис в кръвта и бързо неутрализира паниката. Такива кесии може да бъдат намерени във всеки хипермаркет, на щандовете за хлебни изделия. Ползването на дишане в хартиена кесия на обществени места може освен това да се разглежда като чудесен поведенчески експеримент по преодоляване на социалната тревожност, на зависимостта от „какво ще кажат хората”.

Има и други, не по-малко действени и ефективни дихателни похвати, но те се практикуват в присъствието на психотерапевт.

2) Релаксация – Ние, хората с повишена тревожност често носим ментално и телесно напрежение. Често сме твърде напрегнати, с блокирано дишане, мускулни „брони”, блокажи. Редовно тренираната и усвоена добре релаксация по време на случването на паник атака ни позволява чисто телесно да заявим с тялото си: приемам всичко това, приемам го, прегръщам го с всяка фибра на тялото си!

Такава въплътена в тялото нагласа позволява случването на паниката да се превърне в прекрасен източник на зареждащи ни телесни промени. Имайки телесно поведение на релаксирано приемане, случващото се превръща от ужас в зареждащо и мотивиращо преживяване!

3) Медитация – медитацията представлява разтворено, приемащо безусловно, недискриминиращо и неоценяващо състояние на ума. Няма определяне като добро и лошо, правилно и неправилно, страх и радост. Умът пребивава в случващото се релаксирано, с настройк ана меко любящо приемане. В такова състояние няма дори мислене – то се превръща в процеса на интуиране.

Чрез менталната настройка на отворено приемане на медитацията и телесната релаксация, тревожността буквално се всмуква в това безгранично вътрешно пространство на съзерцанието. Нахранва го, превръща се в чудесно гориво за усилване на блаженството от пребиваване на ума в състояние на сърдечна когниция.

4) Когнитивна работа

- Работа с вътрешния диалог

– Когато насочиш вниманието си навътре и наблюдаваш ума си, виждаш как в него възникват всякакви мисли. Човешката психика е на поне няколко нива. Нека за удобство и яснота ги разделеим на две: съзнание и характер от една страна и несъзнавано от друга. В нашето несъзнавано (в дългосрочната ни памет) има дълбоко заложени когнитивни схеми (програми, комплекси).

Те са и позитивни и дезадаптивни такива. Когато взаимодействаме със света наоколо, както и със собствената си вътрешна реалност, телесни усещания и т.н., тези когнитивни схеми се задействат и произвеждат т.н. в когнитивната психология автоматични мисли. Когато усетиш претупването на сърцето, задъхването, изпотяването и замайването – в този момент тези телесни преживявания се явват стимули, които задействат заложените в теб дълбинни програми.

Тези програми (когнитивни схеми) продуцират автоматичните негативни мисли, които прокънтяват в съзнанието ти: полудявам, умирам, ще падна, провалям се, получавам инфаркт и т.н. и т.н. Ясното осъзнаване и промяна на тези мисли е важна, защото именно те пораждат засилващия се страх. Промяната на тези мисли разкъсва порочния кръг на паниката. Тази промяна става с помощта на:

- добро ниво на себерефлексия – за да бъдат „уловени” тези мисли по време на възникването им и неутрализирани

- здрав разум, логика, които коригират когнитивните изкривявания в мислите

- връзка с реалността

- развиване на ново позитивно отношение към случващото се, оптимизъм и сприятеляване с преживяванията, телесните усещания и самия страх.

В следните редове може да се долови идеята на подобна работа:

Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си:

- Страх от самия страх –

в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план.

Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира.

А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние!

Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда.

Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!

- Страх от телесните симптоми –

Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!?

С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло!

Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно!

Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш!

Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура!

А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си.

Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

- Страх от загуба на контрола и мнението на хората

– П.А. са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек!

Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България.

Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш!

Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш! При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си!

Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си!

Относно мнението на хората – то е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са!

Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

- Страх от полудяване –

До голяма степен страхът от полудяване се припоокрива със страха от загуба на контрола и от „важното” мнение на хората. Страхът от полудяване в основата си представлява страх от загуба на контрола, страх от излагането пред хората и страх от мнението им, страх от отхвърлянето им и социална неадекватност и невписване в обществото/ колектива, страх от разпад на една ригидна система от самоопределяния, страх от спонтанност и игривост, естественост, страх от доверяване на природата – външна и вътрешна, от доверяване на естественото случване на нещата и собствената цялостност отвъд малкия его контрол на имиджа.

Имаме една прекомерна фисация и отъждествяване с имиджа, с маската (персоната. Юнг) и откъснатост от цялостната личност (Селф, Юнг). В страха от полудяване имаме силна социална тревожност и стремеж към прекомерно нагаждане към чужди или собствени ригидни поведенчески и социални модели. Всъщност всеки един талантлив, да не говорим гениален човек, измества леко или по-силно границите на нормалните (тоест на социалния консенсус за такива) разбирания за нещата в областта на проявата си.

Докато носиш страха от полудяване и силно се стремиш да контролираш паниката си, именно тогава в очите на околните имаш вид на различен. Самата битка на контрола ти, на това свръхжелание за налагане над ставащото усилва телесните и менталните симптоми на П.Р. На практика страхът ти от полудяване е изцяло ирационален и няма каквито и да е обективни основания – няма наблюдения за психотизиране вследствие панически атаки. Тоест, всичко се случва само в главата ти, във вярванията ти.

Една по-обширна работа върху страха от полудяване е когнитивната и поведенческа работа върху социалната тревожност – развиване на гъвкави ментални и поведенчески модели на релаксирано социално включване, повишаване на себеоценката и намаляване важността на „какво ще кажат хората”. Добра практика е колегите на работа да знаят за това, че имаш панически атаки.

Принтирай и преснеми важна ключова информация за П.Р. и я разпространи сред колегите си. Ти имаш право да се себезаявиш. А случването на паника няма нищо общо с лудостта но е просто леко пресилена нормална реакция на опрганизма ти! Дай на колегите си да разберат това!

Това, което наистина работи по време на случване на самите панически атаки и съответно на страха от полудяване, е отново ... приемането му. Допусни, че може да полудееш и се отпусни в ставащото, обикни го. Точно тогава с приемането на страха жилото на битката за контрол изчезва, съответно телесните „брони” причиняващи много от симптомите също се свалят и паниката намалява и бързо изчезва.

- Страх от дереализацията и деперсонализацията

При деперсонализацията ти се струва, че се чуваш отстрани, че се наблюдаваш отгоре, сякаш съзнанието ти е отвъд мозъка и тялото ти. При дереализацията ти се струва, че всичко наоколо е като сън, плаващо, подвижно, далечно, нереално. Често двете състояния се припокриват. Според съвременната психиатрия такива състояния са отклонения от връзката с реалността. Кое е реалност обаче е не само философски въпрос, но и лично преживяване.

Това, което смятаме за реалност, всъщност е само социален консенсус, сбор от личните средно статистически възприятия на стандартния индивид. Тази сивичка норма се институционализира и налага от социалните психологични и психиатрични звена, грижещи се да я поддържат. Хубаво е да имаме здрава връзка с обективната реалност – кое е обективна реалност обаче варира от човек на човек.

Има изследователи в полето на човешката когниция, които нарочно се стремят да преживяват състояния на дереализация и деперсонализация: йогите, мистиците, медитаторите. Те ги приемат радушно, с отворена любознателност и огромен интерес. Приемат ги за начин за разширяване спектъра на възприятията си, наслаждават им се, желаят случването на тези състояния както любим очаква любимата си.

Дереализацията и деперсонализацията могат да носят и блаженство. И го правят, при горната категория хора. Нещо повече, чрез медитация и дишане, те умишлено ги предизвикват, усилват и развиват. Разбира се, те умеят да ги ръководят нежно и винаги поддържат връзка със средно статистическата реалност и могат бързо да се връщат към нея. Според източната философия и трансперсоналната психология, дереализацията и деперсонализацията могат да бъдат чудесни инструменти по преживяване на променени състояния на съзнанието.

Те са като врати към по-широката реалия на целокупния живот. Разбира се, нужно е да ги владеем, а не те да владеят нас. Колкото повече се бориш ментално с отричането им и нежелаенето им и телесно с напрягането си, с наситеното си с тревожност повърхностно дишане, толкова повече те ще упорстват.

Принципът на овладяването им е същият, както при паническото разстройство като цяло. Изисква се телесно приемане във вид на телесна релаксация, ментално приемане във вид на психоемоционална позитивна настройка на сприятеляване и обикване на случващото се, на отпускането в него, сякаш се носиш на дюшек в топло и тихо, приятно море до плажа. Един централен фактор в случването на тези състояния е хипервентилацията, причинявана от гръдното повърхностно дишане.

За да промениш нещата, просто отпусни „топката” от напрежение в стомаха, отпусни диафрагмата и дишай бавно и отпуснато с корема, при телесна релаксация. Когато „напипаш” горната настройка към ставащото, състоянията идат по-рядко, по време на случването им ги следваш с интерес и радост, и си отиват по-бързо. Но не ги гониш, няма битка, няма отхвърляне – има приятелско отношение на приемане!

- Страх от смъртта –

Представи си следната метафора, която е точен аналог на преживяванията при П.А.: Човек виси на клон на дърво. Вкопчил се е с всички сили, вложил е цялата си личностова енергия да удържи контрола над захвата си. В съзнанието му проблясва мисълта: „Умирам, падам, загивам!”. Струва му се, че сега ще падне в бездната под него и край, всичко е свършено!

И се вкопчва в жалкия си контрол. Сега се отдръпни отстрани и виж човека отстранено, от разстояние. Виж паниката му, свръхнапрягането на опитите му за задържане на контрола и битката му за живота... Сега погледни под краката му. Земята е едва на няколко сантиметра от стъпалата му! ...

- Страх от загубата на логическо разсъждение по време на П.А.

– Страхът от загубата на логиката, па макар и само през пиковите моменти на случване на П.А., е част от страха от загуба на его контрол. А всъщност може би именно от такава загуба има нужда преживяващият паническа криза. Свръхвкопчването в логиката води до болезнено натрапчиво мислене, ментално предъвкване (rumination), само по себе си обсесивно и изпълнено с огромно напрежение.

Просто превключи настройката си по отношение на ставащото от контролираща в релаксирано приемаща. Тогава загубата на логика в пиковите моменти на П.А. се превръща в част от медитацията ти! С времето на практикуване на медитация ще установиш, че логиката не е крайното стъпало на когнитивните ти възможности. Зад нея стои интуицията –едно паралелно и многоканално процесиране на информацията, релаксирано и с пълно доверие в собствената вътрешна природа, в съдбата и мъдростта на живота!

- Страх, че "никой не ме разбира и не знае какво става с мен!" -

По принцип си много прав. Почти никой не знае точно какво преживяваш. Освен тези, които са имали панически атаки ипсихотерапевтите, запознати с проблема. А още повече психотерапевтите, които сами са имали многократно панически атаки... Можеш да си помогнеш, като смело информираш хората наоколо си: на работа, в колектива ти, у дома, в приятелската компания какво преживяваш.

Разпечатай материали от интернет за П.А. и ги помоли да се запознаят с въпроса. Тогава всичко се променя. Имай смелостта да го направиш - заяви се такъв, какъвто си! Засега паниката е част от живот ати и криенето и единствено работи за увеличаването и, тъй като представлява част от механизма по борба против нея, който всъщност я поддържа! А защо си мислиш, че другите са длъжни да те разбират? Може би паниката е твоята задача, решаването на която води до емоционалното ти израстване и стабилност!

Прегърни страха! В контекста на този страх, цитирам думите на Франциск Асизки:

"Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;

при омразата нека давам любов;

при обидата - прошка;

при съмнението - вяра;

при отчаянието - надежда;

при мрака - светлина;

при тъгата - радост.

О, Божествени Учителю,

благослови ме не да търся утешение, а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки получаваме,

защото като прощаваме, биваме опростени,

и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.

Франциск Асизки" ………………………………………………………………………………………….

Моят подход към П.А. е когнитивната хипнотерапия и невро лингвистичното програмиране. Това означава, че съчетавам ясните и рационални методи на когнитивната терапия с дълбинния, насочен към образното, емоционално мислене подход на хипнозата и нлп! Когнитивната част от терапията те учи как рационално да подходиш към стрелкащите се в съзнанието ти мисли от рода на "Ще полудея", "Ще умра!", "Нещо лошо ще се случи!",

"Какво ше кажат сега, като ме видят такъв трепереш тези хора?", "Сега се разболявам сигурно!", "Сърцето ми ще се пръсне!", "Ужас!"... - и да ги реструктурираш, неутрализираш. Защото в психотерапията се казва: "Чувстваш това, което мислиш!". Когато промениш мисленето си, променяш и емоционалната си реакция към ставащото!

Хипнозата работи ядрено. Тя прониква в подсъзнанието ти, защото говори на неговия метафоричен символно образен език! Тя те учи да релаксираш и препрограмира когнитивните ти процеси, реакции, отношението ти, почиства психичното ти "мазе" и залага нужните ти спокойствие и самоувереност!

Хипнозата е ключов метод при трансформирането на паник атаките! Хипнозата обаче се води от хипнотерапевт или поне се слуша като запис. За в бъдеще може би ще запиша подобни записи. Когнитивната хипнотерапия работи и върху базовите когнитивни схеми, спуска се още по-дълбоко в психиката ти в сравнение със стандартната хипноза.

- техника на „падащата стрела” –

намиране на базисните убеждения. Представи си пред себе си една стрела от светлина, която започва във въображението пред очите ти и завършва надолу. В началото на стрелата, горе, стоят автоматичните мисли, за които говорихме! Към мислите се прилагат въпросите (В): „Какво ще стане ако (мисълта)?” или „Какво значи за мен (мисълта)?”. Въпросите се задават на подсъзнанието, на дълбокия ти емоционален живот. Когато тази техника бъде научена, за мигове стигаш до дълбоките програми в подсъзнанието си. Имайки достъп до тях, получаваш възможността да работиш с тях и да ги неутрализираш.

Примери:

Мисъл: „полудявам” -> В (въпроси) -> ще се изложа -> В -> хората ще ме погледнат лошо - > В -> отхвърлят ме -> В -> провалям се ->В -> оставам сама ->В -> глупава, слаба и излишна съм - трябва да се напрегна максимално никой да не разбере, че имам паник атаки и да се впиша на всяка цена ....

Мисъл: получавам инфаркт -> В-> ще умра-> В-> не вярвам на живота си, не вярвам на тялото си, не си вярвам и трябва постоянно да съм нашрек и да контролирам всичко, за да се защитя...

Тази техника прилича на прекопаване на психичната ти градина. Падащата стрела се спуска в психичната ти почва и вади на бял свят вредните програми. Така те могат да бъдат неутрализирани с помощта на здравия разум, връзката с реалността, оптимизма.

- Вторична полза –

Понякога, когато в етиологията на паническо разстройство имаме силна намеса на психогенни фактори, се наблюдава т.н. вторична полза от случващото се! Например:

* При агорафобията – често имаме силно желание за грижата и подкрепата на другия, за получаване на внимание. Имаме едно изкривено здоволяване на нуждата от социално включване чрез изискване и получаване на внимание от близките, но отбягване от реално професионално и социално вплитане, риск и т.н.

* П.Р. може да служи за чудесно извинение при непоемането на отговорност

* Имайки П.Р., често можем да извиним липсата си на инициативност

* Можем да позволим емоционално да бъдем като малки деца, получаващи грижи от близките си. В друг вариант (имаме различни типове личности при преживяващите П.Р.) можем да тръбим прекалено наоколо на всеки за паник атаките си, ангажирайки нападателно вниманието им с проблемите си.

Горните възможности са само няколко от многото възможни. Запитай се какво би станало, ако в един хубав ден се събудиш и никога повече нямаш П.А. Би ли могъл активно да поемеш отговорност за живота си, да получаваш по-малко внимание и да имаш повече грижи и задачи, другите да разчитат на теб, вместо ти на тях.

В практиката си съм забялязъл, че ако вторичната полза не бъде анализирана, осъзната, осмислена и ако в човека не се появи силното желание за промяна, когато реално започне да се освобождава от паниката, той напуска терапията. Защото П.Р. всъщност задовлява нещо в него.

5) Десензитизация

Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване - това е много силен метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията - научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия

- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имала панически атаки - представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака - тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане (например: приемам, да става каквото ще, да бъде волята божия, доверявам се на живота си и т.н.).

- когато ивестно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правила визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия - физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението.

През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми - мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата зс тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.

- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имала паническа атака - тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си къмнея плюс техниките п дишане и релаксация в реална обстановка. Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ - ако когато започне да се случва атаката си сама (например в колата или у вас), се ядосай.

Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва смао към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!

Пробвай горните методи!

Повече можеш да правиш с терапевт - анализ на несъзнаваните ти характеристики, които те карат да бъдеш тревожна и препрограмирането им, хипноза и медитация и др.

Наръчник за психотерапия и самопомощ при панически атаки (II)

Релаксация, молитва и медитация (майндфулнес, както се нарича в съвременната психотерапия) при панически атаки

1) Релаксация

Отпусни тялото си. Затвори очи, вдишай и издишай няколко пъти дълбоко и се отпусни напълно. Сега стегни цялото тяло, изведнъж и силно и задръж няколко секунди. Отпусни напълно и почини няколко мига. Отново стегни и задръж няколко секунди и отпусни. Още веднъж. Сега релаксирай напълно, всичко. Разходи мисълта си свободно по тялото си. Остави я да се движи свободно от място на място, от мускул на мускул, като задържаш за мъничко вниманието си на местата, през които преминаваш и отпускаш съзнателно заедно с това ментално сканиране.

Сега може би осъзнаваш как някои части от тялото ти продължават да бъдат стегнати. Осъзнай отпускането в останалата част от тялото и контраста със стягането в напрегнатите части. Леко и нежно погали с вниманието си и напрегнатите зони и осъзнай как спокойствието на релаксацията се разлива по тях. Можеш да почувстваш как с отпускането си тялото ти е в състояние на безусловно приемане, на доверие и разтворена радостна свързаност с онези нишки на живота, които осмислят всеки дъх и мотивация.

Наблюдавай как умът започва да скача насам натам като хиперактивен малчуган. Кой наблюдава в този момент? Кой си ти? Остани в релаксацията, с емоционалната настройка на приемане и пълна разтвореност. Продължавай да релаксираш всяко микромускулче на тялото и менталността си. Специално отпусни диафрагмата. Още малко, напълно. Сега и раменния пояс. Лицевите мускули, очите, клепачите, които така приятно могат да натежат.

Можеш още да отпуснеш диафрагмата или да се потопиш в онова все по-блажено състояние на любопитство, отвъд опита на всякакви рамки и условности. Сигурно така отпускайки се усещаш как тялото с всяко издишване натежава все повече. Все повече. Става толкова приятно тежко и неподвижно, сякаш мястото, където си седнал, го всмуква нежно и магически и разтваря.

Интересно, съзнанието ти така странно просветлява, изпълва се с неизразимо вътрешно спокойствие и олеква, сякаш е все по-независимо от тялото. Разреши на тялото да изчезне, да се разтвори приказно в онова магическо чувство на разливащо се блаженство. Възможно е да осъзнаеш как тревожността ти иска да мърдаш, да станеш и дишаш силно, да контролираш. Осъзнай къде в тялото ти се намира тревожността. Какъв цвят е, какъв звук и мирис има?

Кажи и вътрешно: приемам те! Обичам те! Прегърни я с отношението си на разтворено обгръщане на сърцето си. Издръж я както родител издържа тревогата на детето си. Внимателно и кажи: обичам те, мила моя тревожност. Напълно разтворен съм за теб, винаги си добре дошла. Осъзнай емоционалната настройка зад тези думи, почувствай я, слей се с нея! Нека дишането бъде меко, естествено и непринудено, почти спряло.

Когато ти се прииска, можеш да поемеш въздух по-дълбоко. Издишай! А сега отново се потопи в онова все по-блажено състояние отвъд времето и всякакви рамки, дълбоко, все по-дълбоко още по-дълбоко, навътре... към Себе си! Така прегръщайки я, сприятели се с нея. Усети как тревожността, изразена в телесно напрягане, започва все повече и повече да се отпуска, да се отпуска, да се отпуска и успокоява, превръщайки се в чиста радостна енергия и спокойна сила за живот.

Ето, цветът и естествено се превръща в светъл и лъчезарен, отвътре може да започне да просветва, сякаш някой е дръпнал завеса от вътрешния ти взор. С това се променя и ароматът – сякаш най-блажените и омайващи парфюми заживяват като магическа феерия от вължебни миризми в цялото ти същество – дълбоко, естествено и екстатично! А мелодията на душата ти резонира с радостта в сърцето ти и блаженството в тялото ти! Отпусни се! Приеми тревожността – в нея е твоята енергия.

Прегърни я, погали я с любовта си. Нека цялото послание на тялото ти към страха бъде на приемане, на приятелско сливане. Така поглеждайки го смело и директно в очите, можеш да осъзнаеш с всяка дълбоко релаксирана клетка на тялото си приятелството между теб и страха ти и да се слееш с него. Тогава той се превръща в най-добрият ти приятел, трансформира се до спокойната ти смелост!

Отпусни се! Когато решиш или след 15-30мин. бавно насочи вниманието си към вдишването, поемо няколко вс епо-дълбоки вдипшвания, леко ипавно осъзнай тялото си, баааавничко се раздвижи и се върни в този светъл и радостен, силен живот!

2) Mолитва при панически атаки

Господи, аз знам, че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх! Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам, че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ! Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!

........................................................

Забележка: В молитвата са включени главните настройки и психични движения, нужни при сприятеляването с и трансформирането на паническото разстройство! Прави се връзка между подсъзнанието и свръхсъзнанието. Паническото разстройство е тук, за да ни нашепне, че имаме нужда да осъзнаем и оцялостим... Себе си! Няма борба, няма отричане, но приемане, любов и смирено прегръщане на страха! Само така той се сублимира до спокойно щастие и смелост! Молитвата притежава психотерапевтичната стойност на Милтън модела (НЛП), като засяга най-основните когнитивни механизми и добавя дименсията на собствената божественост, служеща като "котва" (НЛП), за която съзнанието се захваща и оцялостява!

3) Медитация/ съзерцание

Сега, когато така си релаксирал тялото, осъзнай ума си. Наблюдавай мислите си, идващи от тъканта на ума и разтварящи се пак там, когато не успеят да те прилепят към себе си. Кой си ти, ако не си тялото, което наблюдаваш, не си и мислите, нито чувствата, които осъзнаваш и наблюдаваш?! Кой си ти? Кой наблюдава? Кой е зрителят на спектакъла на ума ти?

Почувствай... Себе си, усети онзи тих и безмълвен зрител отвътре, центъра на свободната ти воля, решаващият. Потърси го там, дълбоко вътре в небето на душата си, между облаците на възникващите и отминаващи мисли. Би могъл за малко да наблюдаваш дишането си. Сега, когато тялото ти е напълно отпуснато и сякаш го няма, дишането е почти спряло.

Наблюдавай го – нека остане само наблюдението, а идващите мисли се разплискват в него като звука на камбана в ехото на тишината. Пусни мислите, разтвори нежно хватката на обичайното си прилепване към тях. Пусни ги да протичат. Каквито и да са. Могат да бъдат светли ли не, добри или други, могат да бъдат желани или не, могат да бъдат интересни или скучни, цветни или сенчести.

Приеми ги абсолютно еднакво – каквито и да са! Знай, че това са само мисли. Само мисли, каквито и да са те – приятни, неприятни, неутрални, вербални, образни, звукови... Просто мисли. Осъзнай скачането на тези мисли. Някои от тях се стрелкат бързо и отминават, Други са бавни, натрапчиви и лепкави и настояват за вниманието ти. Можеш за малко да влезеш в облачето на такава мисъл, запазвайки присъствието на духа, на зрителя отвътре.

Наблюдавай развитието на мисълта, сякаш гледаш филм. Помни, това е просто филм – интересен или скучен, грабващ или страшен, красив или неприятен, но просто филм. Спокойно наблюдавай развитието на сюжета за малко. После внимателно и меко, се отдръпни настрана – чувството е сякаш преминаваш през ципа и се отърсваш.

Мисълта може да те зове, да те грабва... Леко и плавно се отдръпни и я пусни. Виж как се разтваря там, откъдето е дошла, в самото пространство на съзнанието, в самото вещество на ума. Сякаш изчезва в тъканта на вътрешното небе. Сякаш като вълничка се стопява в безбрежната гладка повърхност на менталното ти езеро. Колкото по-дълго наблюдаваш ума и освобождаваш мислите, толкова по-тих и спокоен става той.

А тази тишина, мир и покой имат естествената и ключова настройка, нужна за трансформиране на паническите ти състояния: настройката на безусловно, спокойно, смело и любящо разтворено приемане.

Когато умът се успокои и диалогът спре, силата на присъствие на вътрешния зрител става осезаемо преживяема и стабилна. Състоянието на блажена светла тишина слиза до емоциите, до сърцето. Остави тишината на безусловното светло и любящо приемане да слезе до сърцето и да обгърне емоциите ти.

Няма борба, няма контрол, има естествено спокойно случване. Наблюдавай как светлият мир на присъствието на духа обгръща меко и нежно тревожността и паниката в ума и тялото. Обгръща тревожността и я прониква, а тя започва да се трансформира в спокойната сила на все по-установяващия се мир и хармония в теб. Тревожността е добре дошло и обичано гориво, храна за медитацията ти! Обикни я, прегърни я приятелски с тишината на любящата медитация!

Дори не е нужно да го правиш – то просто се случва! Блажената тишина прониква още по-навътре в ума и тялото ти. Стига до волята, до стомаха, до директното преживяване. Продължавай да поддържаш ума си тих и спокоен и наблюдавай как слязлото от главата през сърцето състояние на проникващо блаженство слиза до половите ти органи и завибрирва, превръщайки тревожността в базисна дълбинна сигурност и все по-растяща непринудена самоувереност!

Просто приемай – с разтворения си ум, сърце и тяло. Нека тялото ти изрази това приемане през релаксацията на всяка клетка и атомче. Нека умът ти изрази настройката на приемане чрез свободното вътрешно пространство, което непринудено приема и разтваря мислите и ги превръща в полета на тихото светло и спокойно интуиране.

Тогава емоциите, каквито и да са те – гнева на битката, страха от страха, страха от провала и падането, страха от мнението на другите и отхвърлянето им, страха от смъртта, просто се разтварят и превръщат в радостен мир. Извлича се силата им, която послужва за храна на радостта. Когато практикуваш медитация два три пъти дневно по 15-30 мин., тя постепенно прониква в самия ти живот.

И все по-често в живота ти, в ежедневието ти медитацията започва да се случва непринудено и естествено. Медитацията започва да медитира теб. Осъзнай ключовия фактор, който ще ти помогне да трансформираш паниката си, ключовата настройка на ума: любящо приемане! Благодари на този твой добър приятел, паниката си! Тя е чудесен стимул за вътрешен растеж! Прекрасно гориво, захранващо самоувереното ти спокойствие!

Наръчник за психотерапия и самопомощ при панически атаки (III)

НЛП и хипнотерапия при паническо разстройство

Една ключова за П.А. визуализация

Визуализацията се изпълнява в седнало положение, в състояние на ментална и телесна релаксация.

Закотвяне в смелото щастие

Отпусни се, поеми и изпусни няколко пъти дълбоко въздух. Затвори бавно очи и погледни навътре в душата си. Влез в състояние на релаксация и медитация. Установи в себе си настройката на безусловно разтворено приемане и и разреши да обгърне всяка тревожност, паника, вина и тъга в теб. Пусни мислите да преминават, сякаш си седнал на брега на река и спокойно ги наблюдаваш как протичат и се губят.

Когато някоя те грабне и след малко осъзнаеш, че я следваш и мислиш, спокойно и плавно се дръпни от нея, излез от програмата и. Постигни състояние на тих и спокоен ум и остани в него. Порадвай се на спрелия вътрешен диалог, на спокойствието отвътре и осъзнай проникването му от главата към сърцето и стомаха. От тишината на ума към емоционалното спокойствие и преживяването на дълбинна сигурност!

Загуби усещането за тялото и така носейки се из свежестта на свободното съзнание, продължавай да разтваряш мислите, чувствата и телесното напрежение и тревожност. Можеш да се насладиш на блаженството отвътре, а можеш и да осъзнаеш безграничността на възможностите си за промяна и съзнателно препрограмиране на себе си. Сега спокойно се пренеси на твоето любимо място.

Място, в което се чувстваш изцяло защитен, изцяло сигурен и спокоен. Място в което си щастлив, където всичко наоколо е приятелско и добро. Вдъхни въздуха там, усети ароматите. Някои си представят уютен морски бряг, а други прекрасна планинска поляна, трети магическа гора, а други стая, спокоен дом или просто блажено емоционално състояние. Вдъхни отново аромата на твоето специално място.

Виж го добре, разгледай обстановката, дърветата., тревата, предметите, прозорците и гледката. Нека всичко бъде динамично, в движение. Цветовете могат да се променят и преливат игриво и успокояващо едни в други и да стават ту матово спокойни и отпускащи, ту светли и искрящо вдъхновяващи. Чуй гласа си на това място. Кажи му колко много го обичаш. Чуй звуците наоколо – тези успокояващи птички, може би поточето, шумът на листата, шепота на тревата или пък уютният звук на тишината.

Осъзнай блаженото чувство на единство, цялостност и пълнота, на преливащо щастие. Насити всичко с много светлина, която сякаш изпълва всеки квант на душата ти. Както си седнал с ръце на коленете, с длани надолу и дълбоко релаксирано тяло, събери палеца и показалеца на дясната си ръка така, че да се образува кръгче. Свържи чувството си на радостно спокойствие с допира на пръстите си.

Продължавай да виждаш, чувстваш, чуваш звуците на това магическо място, да усещаш сигурността му и да се забавляваш в него. Сега бавно разтвори палеца и показалеца и отново се установи в състояние на свободна медитация. Наслади се на спокойствието. Ако се появи тревожност, посрещни я като добре дошла гостенка – прегърни я с любовното си приемане. Вместо борба и гоненето и, застани в самото и ядро, в състояни ена безусловна обич и приемащо разтворено сърце – разреши и да се разтвори в смелото присъствие на духа ти.

Отново визуализирай твоето специално място. Нека гледката бъде още по-жива, по-наситена със светлина, с радост и щастие. Нека звуците бъдат още по-ясни, а благоуханията силни и магическо упойващи. Събери отново палеца и показалеца – закотви състоянието. Отново разтвори пръстите и се отпусни в медитация, Повтори процеса многократно – преминаване от визиализацият аи закотвянето в медитация.

Нека събирането на пръстите ти се превърне за мозък ати като ключ, задействащ състоянието на влизане в картината на твоето вълшебно място. Сега визуализирай пред себе си една вертикална скала за сила на П.А., от 0 до 10 от златиста светлина, на която най-долу е 0, а най-горе 10. Виж ясно деленията и, чертичките и цифрите. Сега си прадстави как по средата на скалата червена светлина, подобно на живак, се вдига или спуска, за да обозначи цифрата на скалата. Нека 0 бъде най-слабата сила на преживяване на П.А., а 10 най-силната.

Представи си как „живакът” на червената светлина се вдига нагоре и стига сила н апреживяване на П.А. 4. Сега си спомни ситуация, при която си преживявал паника с такава сила. На ниво 4 паниката е по-скоро завишен атревожност, отколкото същинска П.А. Виж мястото, където си бил тогава, ситуацията, обстановката, погледите на хората, усети миризмите, чувството си, чуй звуците. Пренеси се там. Сега виж как твоето специално място е пред теб, поставено в рамката на картина, жива картина, в която тов амагическо място се движи и вибрира флуидно.

Както преживяваш тревожност на ниво 4, се доближи до картината с твоето специално място. Виж добре рамката – инструктирана ли е, какъв цвят има? Виж как картината вибрира нежно. Протегни ръка и виж как тя изчезва вътре – усети ветреца на твоето място по кожата си. Прибери обратно ръката си. Сега събери, палеца и показалеца на дясната ръка и влез в картината. Разгледай я пак добре, усети силата на спокойствието на твоето място, потопи се в него с всеки атом от съществото си.

Почувствай радостта да си спокоен и да ти е леко на душата, да си сигурен и изпълнен със смисъла на любовта. Осъзнай как цялата тревожност за мигове се смъква от плещите ти, как ти олеква и просветва отвътре. Няма бягане или битка, а приемане и трансформация! Сега отново излез от картината и остани в състояние на съзерцание, като изпразниш ума, сърцето и телесното си напрягане от мисли, емоции и тревожност.

Осъзнай ключовата настройка на ума по време на медитация - разтворено приемане от позицията на вътрешния наблюдател. Отново виж скалата за сила на П.А. пред себе си. Този път червената светлина на живака се вдига до 6. Виж място, на което си имал П.А. със сила н апреживяване 60% от максимума. Виж ясно обстановката, гледката, хората, помириши въздуха, чуй звуците. Бъди на това място и усети покачването на тревожността до ниво на скалата 6 – 60%. Остани в преживяването, практикувайки менталната настройка на приемане и прегръщане с обич и разтворен неоценяващ ум.

Усети как самата настройка на ума вече сваля напрежението. Сега отново си представи картинат ана твоето специално място пред себе си. Виж рамката и ясно и с подробности, виж самата картина. Усети как сякаш тя те привлича и зове с тих безмълвен шепот на чаровно блаженство. Събери палеца и показалеца на дясната ди ръка и влез в картината. Вживей се в звуците, миризмите, светлините, преживяванията на това твое чудно място!

Усети как тревожността за мигове се свлича, преобразувана в смело щастливо спокойствие! След като се полюбуваш на магическото си място, отново премини през рамката на картината и излез от него. Остани в състояние на безусловна приемаща медитация, с разтворен ум, сърце и изразено чрез телесната релаксация състояние на спокойно прегръщане на всичко ставащо тяло.

Отново визуализирай скалата за сила на П.А. Сега виж как червената светлина на живака се изкачва до 9 – 90% н апреживяване силат ана П.А. Представи си място, където си преживял паника с такава сила. Виж ясно обстановката, чуй звуците, подишай миризмите. Преживей реално чувството на паника – но вече запазвайки присъствие на духа, от позицият ана този дълбинен зрител в теб, който променя всичко.

Осъзнавай страха, виждайки го по-скоро като събудена в теб енергия, която можеш спокойно да използваш, с радост и приемане. Практикувай настройката си на отворено спокойно и смело приемане. Можеш да осъзнаеш как страхът вече не е страшен, а е просто едно дори приятно преживяване. Приеми го за такова! Слей се с това приемане. Осъзнай как тази чудодейна настройка на любящо приемане вече е дълбоко програмирана в ума ти, превърнала се е в условен рефлекс, който е част от реакцията ти, от отношението ти към страха!

Сега отново визуализирай картината на твоето чародейно място! Виж добре рамката и. Пипни я, погали я. Наслади се за мъничко на тази жива дълбоко свързана с теб картина, която пулсира и вибрира нежно в ритъма на спокойното ти щастие. Събери отново палеца и показалеца на дясната си ръка – сякаш задействаш превключвач на смело и щастливо спокойствие – усето разливането му по тялото ти!

Сега влез в картината. Разходи се из твоето специално място, полегни или си поиграй из него, почувствай го с всеки микрон от тялото и душата си, послушай магическите му звуци, наслади се на покоряващите чудодейни аромати в него! Изпълни се догоре с доверието, вярата, с пълнотата на любосмислието в него. Осъзнай как почти на мига цялото напрежение от паниката се свлича, трансформира се в чиста радостна сила!

Порадвай се на преживяванията си, наслади се на омайното блаженство и спокойствие! Като решиш, отново излез от картината и разтвори пръстите си. Остани отново в състояние на безусловно приемаща вътрешна блажена тишина! Визуализирай скалата за преживяване на П.А. Виж как червената светлина на живака се покачва до степен на преживяване 10 – 100% сила на П.А. Виж място и време, в които си имал паническа атака, преживявана с пълна сила.

Усети го, виж го внимателно, вдишай миризмата и чуй звуците на мястото. Вживей се емоционално и ментално в преживяването на П.А. Сега я преживявай, но с вече изградената нагласа по приемане с любящо, радостно и разтворено отношение на ума! Почувствай как самото отношение извлича и трансформира страха и го превръща в спокойна щастлива смелост. Обикни страха и се наслади на вливането му в реката на сигурността и спокойствието ти!

...............

За много от вас горните указания ще бъдат решаващи при автотерапията на паническото разстройство. За други ще помогнат много. Със сигурност статията ще бъде прочетена и ползвана от повечето български психотерапевти. За да бъдат горните методологии ефикасни, е нужно да бъде добавен най-важният ингредиент в прилагането им. А именно, личната харизма, умения, опит и цялостна индивидуалност на терапевта!

Лекарства и паническо разстройство

Копирам мнението на един от най-добрите терапевти на тревожни разстройства в България, психиатърът Тодор Първанов, относно употребата на психофармация при паническото разстройство:

„ За да се разбере властта на емоциите над разсъдъка е важно да се разбере еволюцията на мозъка. Човешкият мозък е около 1200 грама и неговите по-висши центрове са се разгънали като следствие от усложняването на долните по-древни части. Най-старата част от мозъка е продълговатият мозък. Това е частта, която регулира основните жизнени функции на тялото, но не е ангажирана с мисловните процеси. От този примитивен мозък в последствие се оформят центровете на емоциите.

Милиони години по-късно от емоционалния мозък възниква мислещият мозък или “неокортекса”. Фактът, че мислещият мозък се развива от емоционалния говори много за отношението между мислене и чувства – по-старият мозък може да контролира по-младите мисловни структури. Най-древният център на емоционалния ни живот е центърът на обонянието (по тази причина винаги ,моля хората да усетят миризмата от картината).

По-късно от него се разрастват другите центрове на емоциите. Новите центрове обогатяват нашия емоционален репертоар. Тъй като те образуват нещо като пръстен – limbus, то се казва, че емоциите се образуват в лимбичната система. С появата на неокортекса се появяват и нови нюанси в емоциналния живот.

Например любовта. Лимбичната система генерира чувството на удоволствие и сексуално желание, но присъствието на неокортекса прави възможна близостта между майката и детето – нещо което обуцлавя продължителната ангажираност с отглеждането на детето. Мисловният мозък обаче не управлява целия емоционален живот. В най-важните емоционални проблеми – и по-специално в критичните ситуации, лимбичната система поема изцяло и самостоятелно нещата в свои ръце.

Поради това, че целият “нов” мислещ мозък произхожда от емоционалния мозък има много невронни вериги, чрез които се осъществява този контрол. Днес се знае, че за “пускането” на две от основните човешки емоции – паника и гняв, “виновно” е едно струпване на мозъчни клетки, наречено “бадемовидно ядро”или амигдала . То е в основата на примитивния обонятелен мозък, от който по-късно се развива целият мозък.

Амигдалата играе съществена роля в емоционалния живот – без нея човек не може да прецени емоционалното значение на събитията и всичко губи смисъл, човек говори смислено, но не разпознава като близки такива хора като родители, деца, приятели. И е безчувствен към страданията, които им причинява. Бадемовидното ядро функционира като хранилище за емоционалната памет, затова и животът без него е лишен от смисъл. Не само привързаността зависи от него.

Хората не могат да изпитват и такива емоции като страх, паника, гняв и т.н. На какво се дължи паниката – импулсивно, доста често, напълно ирационално чувство.? Ако, трябва да се отговори с две думи – на превеса, който има бадемовидното ядро в емоционалния живот. В случая то пуска една реакция, която променя не само мозъчната физиология и биохимия, но и тази на цялото тяло и тази реакция е достатъчно мощна, за да може да блокира неокортекса – мислещият, рационален мозък. Защо то пуска тази реакция? Отговорът е прост – за да ни защити. Smile

В него сякаш има една сканираща система, която преценява информацията, постъпваща от сетивата и търси отговор на един въпрос “Заплаха ли е това за мен?” и ако отговорът е “да” последва реакция на паника или гняв. Реакцията е бърза, първична и не подлежи на рационален контрол, защото гъстата невронна мрежа на амигдалата му позволява, в състояние на емоционална възбуда, да контролира и обхване рационалния мозък.

Нека да видим какво става с информацията, която възприемаме с нашите сетива. Изследванията доказват, че те постъпват първо в таламуса, а от там започват два пътя. По-дългият води до неокортекса. Достигнали до там сигналите се обмислят и преценяват като опасни, приятни или радостни. След това ,тази преценка по низходящи неврони се предава до лимбичната система и бадемовидното ядро. То пуска съответната реакция.

До скоро се е мислело, че това е единственият път на емоциите и те подлежат на 100% контрол от мисленето, защото решението каква да бъде емоцията се взема в неокортекса. Джозеф Льоду ,обаче открива един друг много по-къс и директен път свързващ таламуса направо с бадемовидното тяло. Нещо повече, той доказва като премахва неокортекса на предварително обучени да се страхуват от нещо /например звук/ животни, че амигдалата има възможност сама да пуска реакциите на страх и гняв, независимо от мисленето.

Откритието на Льоду на краткия път между таламуса и амигдалата е много важно за разбирането на паническото разстройство, защото той за пръв път споменава, че има неврални пътища, които напълно заобикалят мислещия мозък. Чувствата, които се пускат от информацията протекла по този кратък път таламус – амигдала са най-първични и силни и водят до подчиняване на рационалността от емоционалността.

Този по-къс път се явява като неврална задна улица, позволяваща на амигдалата да приема сетивна информация пряко от сетивата, преди тя да е постъпила и преценена от неокортекса. Това преобръща представите, според които, за да формулира своите емоционални реакции амигдалата трябва непременно да получи сигнал от мислещия мозък. То може да отключи реакцията на паника абсолютно само, нещо което се случва при паническото разстройство.

Нещо повече, отбелязва Льоду – в анатомично отношение емоционалната система може да функционира независимо от неокортекса. Отделни емоционални реакции и спомени се формират без участието на съзнанието и когнитивната система. Бадемовидното ядро съхранява спомени и богат набор от реакции, които пуска без човек напълно да разбира защо, понеже краткият път заобикаля неокортекса.

Този кратък път позволява в амигдалата да се намират спомени и емоционални влечения, които никога не осъзнаваме напълно – за да имаме ясен спомен от нещо се иска то да достигне до неокортекса и осъзнае. Паническата реакция веднага блокира втория път от таламуса до неокортекса, така че и самите спомени по време на паническа криза са доста неясни.

Какво има в амигдалата? В него има емоционални програми и спомени (емоционални схеми). Поради това, че най-ранните емоционални спомени се формират преди човек да разполага с думи за своя опит, то когато съответната емоция се освободи, липсва съответният набор от думи относно паниката, която ни завладява – това често са едни груби, безмълвни, емоционални програми.

Така, една от причините да сме объркани, когато ни обхване паника е ,че тя не рядко е възпроизвеждане на нещо от ранните години, когато нещата са били трудно разбираеми и не са облечени в думи. Трябва да се отбележи, че в ранния период неокортекса е недоразвит и всички емоционални спомени влизат без рационално коригиране. Разбира се в него има много силни емоционални спомени от целия изминал живот на човека.

От падането от колело, от ужасяващата гледка на филма на ужаса, от шамара, който ни е нанесъл приятеля и т.н. И скенерът работи – всеки път, когато нещо бъде преценено, че е заплаха бадемовидното тяло пуска паниката. Недостатъкът на подобни неврални тревоги е, че спешното послание, което то изпраща, често, да не кажем почти винаги, е остаряло и е пуснато по повод на нещо преживяно отдавна в миналото.

Методът на сравнение е асоциативен – ключов елемент, който ние обаче не осъзнаваме пуска паниката. В момета, в който тя се пусне в амигдалата се …запаметява още някакъв момент и той също се прибавя към “ключовите моменти”, така броят им расте. По този начин П.А. стават все по-чести, честотата им води по увеличаване на пусковите елементи и т.н.

Прекият път дава голямо преимущецтво в мозъчното време, което се изчислява в хилядни от секундата. Пътят от таламуса до неокортекса и от там до амигдалата изисква поне двойно повече време, отколкото прекият път таламус – амигдала. От гледна точка на еволюцията значението на този пряк път за оцеляването на човека е било голямо. Явно тези милисекунди често са спасявали живота на прадедите ни.

Този път и днес спасява живота на птиците, рибите и бозайниците. Да, реакцията не е прецизна и понякога избухва без повод, но за един заек това едва ли е толкова важно, за животните вреда от нея няма, но при човека нещата съвсем не са така и тя нарушава реално социалното му функциониране.

В заключение може да се каже следното – бадемовидното тяло може да реагира с екстремна реакция на страх или ярост преди кортекса да узнае какво става, понеже такива сурови емоции се освобождават независимо и преди мисълта и това е в сила при П.Р., фобии и посттравматичното стресово разстройство. При обикновения страх и тревожност, която не ескалира в паника, нещата не са така. Те всъщност са плод на другия път таламус – неокортекс /преценка на ситуацията - амигдала/.

Тоест това са емоции, върху които мисленето има контрол. И тук ще отбележа, че тревожността се разделя на два вида. “Ситуативна тревожност” предизвикана от външни обстоятелства и “Личностна тревожност” като устойчива личностова черта. Ситуативната е тази тревожност, която е породена от определени ситуации.

Например, когато трябва да се избира между две еднакво желани възможности; когато човек е принуден да направи избор между две еднакво желани възможности; когато трябва да се откажем от нещо желано, поради осъзнаване на високата цена, която трябва да платим за него. Има и втори тип тревожност. Тревожност, която е в резултат на заучаване чрез възпитанието в ранно детство.

Така тя се явява черта на характера и се проявява като такава през целия живот, давайки отражение в постъпките и социалните контакти на човека. Прието е тези хора да се наричат тревожни личности, за този вид тревожност се употребява понятието “личностна тревожност”. Лицата, в чиито характер присъства тази тревожност може да имат панически кризи, но това не е задължително.

Също не е непременно задължително хората с П.Р. да са с изразена личностна тревожност, като черта на характера им - макар че е много по-вероятно да са именно в тази категория. Как се формира личностната и ситуативната тревожност? За разлика от паническата криза, нейният физиологичен път за формиране е “дългият път” – сетивен сигнал – таламус – неокортекс и преценка – сигнал до амигдалата и пускане на тревожната реакция.

В случая реакцията не е толкова силна и подлежи на контрол. От физиологична гледна точка и с оглед на лечението, разликата между личностовата и ситуативната тревожност от една страна и паническата криза, фобии, посттравматичното разстройство и натрапливоти е огромна. Първите се дължат на когнитивните процеси, извършващи се в неокортекса и приложението за К.Т. е разумно предложение.

Вторите се явяват атавистични, рудементарни емоционални реакции, играли някаква важна роля в процеса ни на оцеляване, които се включват от едно образование – бадемовидното ядро и тъй като разумът няма пълен контрол върху него се явяват – “прекогнитивни емоции” – според Льоду и К. Т. е неефективна при тях

Някои изводи, които можем да си направим:

1. Тревожните състояния, П.Р., фобии и Посттравматичното стресово разстройство . са резултат на естествени физиологични процеси, протичащи в мозъка. Да се говори, че те са болести и хората, които ги изпитват са болни е меко казано невярно. В този смисъл нито аз, нито който и да е може да ги лекува.

2. Разграничаването на изброените състояния от депресията има значение за успешното преодоляване на състоянието. Психотерапията не само К.П.Т., но и която и да е, е средство на избор при ситуативната и личностовата тревожност. Разбира се при първата ще са нужни 1-2 сесии, докато във втория случай доста повече. Приложението на лекарства в случая е неуместно – психотерапията е процес на обучение на клиента да разчита на собствените си сили и се справя със собствените си страхове.

Лекарството само забавя този процес- човекът е раздвоен , дали подобрението идва от лекаството или психотерапията. За това във всеки учебник по психотерапия се отбелязва, че когато тя се прави на фона на медикаменти, то след спирането им психотерапията трябва да се повтори. Милтън Ериксон – един от най-добрите психотерапевти казва: “Психотерапията е нещо, което става вътре в главата на пациента. А как може да прави той терапия с размътен от лекарства мозък?” Поради това, той се е съгласявал да работи с клиенти поне 3 дни след спирането на всякакви лекарства.

3. За преодоляването на П.Р. психотерапията е абсолютно необходима – освен, когато не се разчита на спонтанна ремисия, а тя е доста голяма – 30-40%. В случая когнитивната терапия не е твърде подходяща, защото реакцията на амигдалата в е “прекогнитивна” и не може да се спре чрез когнитивните процеси. Подходяща е поведенческата терапия и когнитивната хипнотерапия.

4. За медикаментите при П.Р. мисля, че добрата психотерапия може и трябва да доведе до преодоляване на състоянието и без лекарства.

5 Антидепресантите – уместни са само при силно изразена депресия. Но при лека и средна трябва да се опита само психотерапия. Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъно. След спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите, употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.

Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено. Защо обаче в деветдесет и девет процента от случаите подходът към П.Р. включва лекарства, а психотерапията прилагана у нас е с ниска успеваемост?

За да се разясни въпроса ще се върна назад във времето – краят на 50-те и началото на 60те години. Тогава в психиатрията навлизат съвременните психофармакологични медикаменти – антидепресанти и транквилизатори . Но страховите разтройства, поради физиологичната си и когнитивна етиология са съпътствали човека през цялата му еволюция. И най-честият метод за преодоляването им е бил психотерапията – макар и да не е носила това име.

В средата на 50-те години всеки един психиатър е владеел определен набор от психотерапевтични техники за лечение на страховите състояния – по това време той, освен фенобарбитал, бром – калций и няколко други вече отречени медикаменти, не е имал никакъв избор. Тогава е затихвал и големият спор – дългосрочните или краткосрочните терапии са по-ефективни.

Последните методи почти изцяло изместват психоанализата. И тогава идват транквилизаторите. Ефекът от тях е много бърз. Цената им е евтина и хората наистина се чустват добре. И тъй като здравеопазването навсякъде е свързано с пари – освен при социализма, който бе у нас, много психиатри се отказват от психотерапията и започват приложението на медикаменти. Резултатите, както казах, са добри.

Голяма част от тревожните симптоми са повлияни буквално веднага. Нямало основания за съмнения. До момента, в който се спирал медикамента. Тогава започнало да се разбира, че това е трудно, от една страна тревожността се връщала, от друга самите те предизвиквали синдром на “отнемане” – абстиненция. Най-лесният вариант бил лекарството отново да се върне и това започнало да се прави в голяма част от случаите.

В това време фармацевтичните фирми се осъзнали – те имали едно прекрасно заболяване, при което лекарството “трябвало” да се пие цял живот. И то не какво де е “заболяване”, а такова което е с относително голяма честота и засягащо хора в млада възраст. А това означава много, много години прием, както и много, много продадени лекарства.

Започнали да се поръчват изследвания, които да доказват по безспорен начин колко ефективни са лекарствата в сравнение с психотерапията, подпомагали се лекари и болници, които оставяли психотерапевтичната си насоченост и се правела реклама по радиото и телевизията все едно, че ставало дума за обикновен сладолед. И тъй като фармацевтичните фирми разполагали практически с неограничени финансови средства “лечението” с медикаменти се наложило в световен мащаб.

Как стоят нещата в България? Разбира се, че различно. Тук фармацевтичните фирми са били държавни и не се е гонело печалба. Но тук има идеология на партията. А партията винаги се е страхувала от всичко, което променя мисленето на хората. А, какво друго прави психотерапията? Така, че мнението на партията не можело да бъде положително към психиатрите и психолозите, които към средата на 50-те, те са лекували основно с психотерапия.

Дори имало и два български метода за това “Отреагиране” на Н. Кръстников и “Психологична декапсулация” на Д. Чолаков. Ползвала се и хипноза. И изведнъж идват медикаментите. Те не могат да променят мисленето и в този смисъл са безопасни – партията бързо разбира това и започва политика на замяна на психотерапията с медиканети.

И това става много бързо – като те привикат на четири очи в партийния комитет, като те понижат в длъжност и дори уволнят. Така, че психотерапията у нас изчеза от официалния хоризонт – за около 30-40 години. И идва десети ноември. Голяма част от тези, които са я можели не са между живите, другите са на преклонна възраст, а и методите, които владеят са доста стари. Този вакуум започва да се запълва, за съжеление в не най-добрия вариант.

За разлика от Русия, в която нещата стояха горе-долу така, в страната ни навлязоха психотерапевтични направления от възможно най-бавен и ниско ефективен тип. Защо? Защото пазарът ни е малък, а най-ефективната психотерапия с години изпреварила европейската е в САЩ – ние просто не можем да си купим обичутел от там. Само пътят не можем да му платим. В Русия, поради огромния пазар това бе направено.

В голямата си част психотерапевтичното обучение в Русия бе осигурено от американци и там нещата с ефективността на психотерапията са на много високо ниво. А ,като се замислите, то не би и могло да бъде иначе, в края на краищата най-големият двигател за търсенето на успешни и бързи методи за лечение на страховите разтройства са такива масови бедствия и катаклизми като войните, земетресенията, ураганите и т.н.

Д-р Тодор Първанов, психиатър” ________________________________________

Публикувам горните думи на силно уважавания от мен д-р Първанов поради факта, че в огромна степен съм съгласен с тях. Държа само да отбележа, че моето лично становище леко се различава по въпроса за медикаментозния прием. Моят скромен опит говори, че подходящият медикамент служи по-скоро като "проходилка", патерица, която често е нужна, защото макар и механично, облекчава ужаса от страха!

Разбира се, тази проходилка е нужно да се захвърли в един момент от терапията и посрещането на страха да се практикува с вече промененото отношение на ПРИЕМАНЕ, СПРИЯТЕЛЯВАНЕ, ОБИЧ към него (колкото и странно да звучи) и СМЕЛОСТ. Защото смелостта не е без - страшие, а премахването на борбата с/ бягството от страха и впрягането му, използването му в процеса на сублимиране/ трансформация до тласкащата сила на мотивацията ни за творчество и постижения!

Приемам изцяло и опита на д-р Първанов за масирана кратка терапия при П.А. - обосновката му почива както върху личния му опит от работата с хиляди случаи с пациенти с П.Р., така и върху физиологията и биохимията на паническите атаки!

Мога само да отбележа, че според мен далеч не всеки пациент е готов за подобна масирана еднократна терапия (както когнитивно, така и емоционално, но и като очаквания и вторична полза от проблема си), поради което според мен прилагането и е ефективно след определен срок провеждане на обичайните 60/ 90 мин. сесии два пъти седмично, по време на които се създава подходящ когнитивен и афективен контекст и терапевтична връзка на доверие (позитивен пренос), реструктурират се някои разбирания, създават се нови нагласи, когнитивни, афективни и поведенчески умения за работа с тревожността

. …………………………………………………………………

Горните методи представляват достатъчно разбираеми и лесни инструменти за самопомощ, без да навлизат в по-дълбоките води на аналитичната работа, многообразието от хипно методи, дишания и т.н. на една водена от психотерапевт психотерапия. Най-сърдечно желая успехи в трансформирането на страха в радостна смелост с помощта на горната методика за самопомощ!

Ползвана литература:

1) Да се справим с тревожността и фобиите - Наръчник за терапевти и пациенти, Едмънд Борн, ЛИК

2) Трансперсонална психология. Свещена сексуалност. Орлин Баев, Данграфил, 2009

3) Щастието - Мисли и преживявания на психотерапевта, Александра Заркова; ИК "Интервю Прес"

4) Психотерапия, на игра и наистина. Владимир Бостанджиев; Кибеа, 2009

5) Неврозите, Зигмунд Фройд, Евразия 1993

6) Когнитивно поведенческа психотерапия. Издание на БАКПП; „М-8-М” 2009

7) Позитивна психотерапия на ежедневието. Носрат Песешкиян; Славена, Варна

8) Интернет източници: - Когнитивная психотерапия расстройств личности, Бек Аарон - Когнитивная терапия депрессии, Бек Аарон - Нервные заболевания при духовном росте , Ассаджиоли Роберто - Когнитивно-бихевиоральный подход в психотерапии и консультировании, Власова Т.В.

Орлин Баев, психотерапевт

 

Коментари  

 
0 #3 Камино 2010-09-19 23:27
Никак не съм съгласна, че терапията у нас е с ниска успеваемост. Напротив. Успеваемостта обаче основно зависи от желанието на човека да се излекува и това дали изпълнява препоръките и съветите на терапевта. При българите по принцип леченията често се оказват с ниска успеваемост, защото ние просто не се вслушваме в това, което ни казва доктора.
Цитиране
 
 
0 #2 пани4ески атакиданиткаа84@абв.бг 2010-09-19 23:22
и след като у нас психотерапията е с ниска успяваемост ,а лекарствата са само патерици, с което сам сьгласна имаме ли шанс да се излекуваме.
Цитиране
 
 
0 #1 Kamino 2010-06-14 01:40
Ето виждате ли колко са симпатични и чаровни психотерапевтит е. :-) Тогава защо трябва да ходите на врачки? Говорихме с Найди Златева преди и тя сподели, че дълго се е колебаела преди да се отдаде на психотерапията, в същност това е било нещото, което винаги е желаела да направи. Нейната терапевтка после и казала: "В началото приличаше на уплашено зайче". Може би и самите терапевти трябва да преразгледат подходите си и да популяризират дейността. Да излязат от кабинетите си и да дойдат при нас, да ни покажат, че няма нищо страшно и че и те са хора, също с проблеми и страдания. Това разбира се не се отнася за автора на статията той прави достатъчно, за да представи и да осведоми обществото за когнитивната наука.

Моето мнение по въпроса за свръх самоконтрола присъщ на хората, които преживяваме панически атаки е че този свръх самоконтрол е свързан и с свръх самокритичност. Добре е да разберем, че хората не са никак толкова критични, колкото ние сме самокритични. Може би ще се учудим, когато научим, че нашите панически атаки са по-добре разбрани и към тях е проявено съчувствие и съпреживяване от страна на хората в много по-голяма степен, от колкото ние проявяваме към себе си. Затова и Орлин набляга на това че трябва да обикнем себе си, да обикнем фобиите и паническите атаки. И да бъдем разумни в самокритиката си. Повечето от нас са израстнали в семейства, в които думите: "Не се дръж така, не прави това, какво ще си кажат/помислят хората?!!!" са повтаряни многократно. Това е основната причина поради която е по-важно какво ще си кажат хората, а не какво ще си кажем ние. Това обаче е една програма, която ние можем да пренапишем, да и сменим кода. Вярно е че тя работи безотказно поколения наред, но тя е вредна, в нейния код има грешки. И което е най-важното не трябва да влагаме тази програма в мозъчетата на децата ни. Също така е добре да погледнем животните. Когато едно животно се страхува то трепери, дори може да припадне, може да се напишка, да повърне....и др. ;-) Животното ни най-малко не се смущава от това което прави, когато се страхува. Както и не се смущава от това което прави, когато се радва. Ще кажете "но ние не сме животни". Напротив животни сме, но със сгрешени кодове в програмите. ;-)
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *