Съществува фундаментална разлика в подхода на психолога към една литературна творба и този на литературния критик. Това, което е от решаваща важност и стойност за последния, може да бъде съвсем незначително за първия. Литературни продукти с твърде съмнителна заслуга често са крайно интересни за психолога. Например т. нар. "психологически роман" за психолога съвсем не е интересен, както биха предположили литераторите. Разгледан като цяло, един такъв роман се обяснява сам. Той е свършил работата си като психологическа интерпретация и психологът може само да я критикува или разшири.

Важният въпрос, как определен автор стига до написването на определен роман, остава без отговор, но аз искам да запазя този общ проблем за втората част на моето изложение. Романите, които са най-плодотворни за психолога, са тези, в които авторът не е дал психологическа интерпретация на героите си, и това оставя място за анализ и обяснение, и дори ги търси чрез начина на тяхното представяне.

Добри примери на този вид писане са романите на Беноа и английският роман в стила на Райдер Хагард, ключително и темите, разработвани от Конан Доил, който създаде най-търсеното произведение за масова продукция, детективския разказ. Моби Дик на Мелвил, който аз считам за най-великия американски роман, също влиза в този вид писане. Един вълнуващ разказ, лишен от психологическа експозиция, е това, което интересува психолога най-много.

Подобен разказ се основава върху имплицитни психологични допускания и доколкото авторът не ги съзнава, те се разкриват, чисти и неподправени, за критично разпознаване. В психологичния роман, от друга страна, авторът сам се опитва да поправи своя материал така, че да го издигне от нивото на сурова последователност до това на психологично изложение и вдъхновение - процедура, която твърде често замъглява психологичното значение на работата или го скрива от погледа.

Точно в романи от този вид лаикът търси "психология", докато романи от другия вид предизвикват психолога, защото само той може да им даде по-дълбок смисъл. Аз говоря за романа, но се спирам на един психологичен факт, който не е ограничен само в тази форма на литературно изкуство. Срещаме се с него и в творчеството на поетите и се срещаме с него и когато сравняваме първа и втора част от драмата на Фауст.

Любовната трагедия на Гретхен се обяснява сама: няма нищо, което може да прибави психологът и което поетът да не е казал с по-­добри слова. Но втората част има нужда от обяснение. Чудното богатство на материала на въображението толкова претоварва формиращите сили на поета, че нищо не се разбира от само себе си и всеки стих засилва нуждата на читателя от интерпретация.

Двете части на Фауст илюстрират чрез крайности тази психологическа разлика между литературните произведения. За да подчертая разликата, аз ще нарека единия начин на художествено творчество психологичен, а другия - фантазен. Психологичният начин работи с материали, извлечени от полето на човешкото съзнание - например с уроци за живота, с емоционални шокове, преживяване на страст и на кризи в човешката съдба най-общо - всичко, което създава съзнаваният живот на човека и по-специално неговият емоционален живот.

Този материал се асимилира психично от поета, издига се от баналност до нивото на поетично преживяване и му се дава израз, който насилва читателя към по-голяма яснота и дълбочина на човешката интуиция, като изнася изцяло в неговото съзнание това, което той обикновено избягва или усеща само с чувство на тъп дискомфорт.

Работата на поета е една интерпретация и илюминация на съдържанията на съзнанието, на неизбежните преживявания на човешкия живот с вечно редуващите се тъга и радост. Той не оставя нищо за психолога, освен, наистина, ние очакваме той да изложи причините, поради които Фауст се влюбва в Гретхен или какво кара Гретхен да убие детето си! Тези теми са общи за човечеството: те се повтарят хиляди пъти и са причина за монотонността на съдилищата и на Наказателния кодекс.

Не ги обгражда нищо тайнствено, защото те сами се обясняват напълно. Безброй литературни творби принадлежат на този клас: многото романи, занимаващи се с любов, обкръжение, семейство, престъпление и общество, както и дидактичната поезия, по-голямата част от лирика и драма, както трагични, така и комични. В каквато и форма да е, психологичното творение на изкуството винаги взема своя материал от широката област на съзнавания човешки опит - от яркия преден фронт на живота, ако можем да се изразим така.

Нарекох този начин на художествено творчество психологичен, защото в своята активност никъде не трансцендира границите на психологичната разбираемост. Всичко, което обхваща -преживяването, както и неговият художествен израз, - принадлежи на царството на разбираемото. Даже и самите основни преживявания, макар и нерационални, нямат нищо странно в себе си; напротив, те са това, което е известно от началото на времето -страст и нейният съдбоносен изход, зависимостта на човека от обратите на съдбата, вечната природа с нейната красота и ужас.

Дълбоката разлика между първата и втората част на Фауст бележи разликата между психологичния и фантазния начин на художествено творчество. Последният обръща всички условия на първия. Преживяването, което поднася материала за художествено изразяване, вече не е познато. Това е нещо странно, което води своето съществуване от вътрешността на човешкия дух - това подсказва пропастта на времето, което ни разделя от пречовешките епохи, или извиква един свръхчовешки живот на контрастни светлина и мрак.

Това е едно първично преживяване, което надхвърля човешкото разбиране и на което той може опасно да се подчини. Стойността и силата на преживяването се виждат от неговата безбрежност. То се появява от безвременни дълбини; то е чуждо и студено, многостранно, демонично и гротескно. Една тъжно-смешна проба на вечния хаос ,да използуваме думите на Ницше, - то разкъсва на парчета нашите човешки стандарти за ценност и естетическа форма.

Смущаващото видение на чудовищни и несмислени случки, които надхвърлят човешкото чувство и разбиране, налагат съвсем други изисквания към силите на твореца от преживяванията на предния фронт на живота. Те никога не повдигат завесата, която забулва космоса; те никога не преминават границите на човешки възможното и по тази причина са готови за изискванията на изкуството, независимо колко голям е шокът за индивида.

Но първичните преживявания повдигат изцяло завесата, върху която е нарисувана картината на един подреден свят, и позволяват едно надникване в неизмеримата бездна, в която още не се е превърнал. Това е видение на други светове или на затъмняване на духа, или началото на нещата преди епохата на човека, или неродените поколения на бъдещето?

Карл Густав Юнг

Източник: Журнал Психея

 ***

За да онагледя тази статия на д-р Юнг ще публикувам две от моите поеми включени в книгата Есенни огньове . И двете, както и цялата книга илюстрират това което Карл Густав Юнг нарича " Фантазно творчество".

Очите на Совата

- Какво да сторя боже във замяна? - Не беше господ! – Прогърмя в мъглата.

А после Сова изкрещя, разкъса тишината. - В замяна утре, тук нощес ти дъщеря си ще ми доведеш. Съпруга искам в таз дъбрава и също като мен ще я направя с очи горящи тя ще омагьосва смъртта не ще я никога докосва с мене ще лети в простора ще знае тайни що не са за хора. Разплака се овчарят, натъжи се едничко чедо имаше за старините.

Ех таз съдба злочеста, на Сова да даде детето за невеста. Помръкна той, овцете си подкара, че съмваше се вече слънцето изгрява. Пред портата в село младата жена очакваше баща си със стомничка-вода. - Ех Ледо-дъще, какво ни сполетя Магьосника от Букова гора те иска за жена. Потрепна Леда, после се засмя руменина обагри момина снага. - Ще ида тате в Букова гора с мойта Сова ще се задомя. 

- Ех Ледо, Ледо що така момци ли няма в село та него си избра? Ще те погуби Ледо не е на добро това. - Не бой се тате и не ме мисли отдавна дума дадох, недей се кахъри. А Леда сляпа беше, не виждаше с очи говореше сърцето с момини мечти. Денят отмина, мръкна се навън. Светкавица проблясна като знак от сили по-могъщи, които бродят между нас.

В уречения час в Букова гора баща заведе свойта дъщеря... - Сега върви си тате, опасно е за теб. Ще дойдеш пак нощес с новата Луна тъдява и аз ще съм засмяна, недей се притеснява. И Леда заживя в Букова гора сред дива красота. С Магьосника летеше сред сини небеса, а нощем с него бдеше над ниви и поля.

Юлияна Шапкарова

Коприва

"Попитах те – „А след деветата вълна какво остава от вълнолома, от брега?”

 А той отвърна

след деветата вълна

остава празнота

и брегове помете пороя.....

След девет езера

в мрака на нощта

коприва-дива обгражда пещера

с девет порти поглъща ги мъгла.

Последвай ме сред тази пустош

за мен коприва набери

и ризница за войн ми изплети

и таз магия всеотдайна

от плещите ми ще свали

прокоба тлееща в тайна.

Избери!

Ако ли смелост,

сила нямаш ти тогава

тичай, бягай

Забрави!

По мотиви от Деветата вълна (Марияна Кондова)

Юлияна Шапкарова