Съществува и друго деление на методите - на Куреш. Той смята, че даже общите методи имат специфичност, когато се прилагат в трудовата психология. Дели ги според тяхната методологична същност на:

1. Свързани със самонаблюдението - спадат различни скали за отношение и ценности.

2. Свързани с наблюдение и оценка на поведението на други хора. Това са различни описателни методи (анализ на дейността например)

3. Свързани с обективното протичане на дейността. Адаптират се някои методи, ползващи апаратура.

Трети тип автори смятат, че всички методи са подчинени на основния метод - експеримента. Те могат да се включат в него, защото трудовопсихологическото изследване трябва да бъде планирано (многофакторно е). Привърженик на такова деление е и Ковач.

Описание на някои от специфичните методи в трудовата психология:

1.Анамнезата - използва се при подбор на кадрите, установяване на удачния режим за труд и почивка и т.н. Същността се свежда до определяне на условията за развитие на личността. Ползва се, когато трябва да се даде индивидуална консултация на даден работник. Свежда се до запознаване на психолога с особеностите на жизнения път на човека (раждане, детство, учение, избор на професия, смяна на работа, трудности през живота). Предварително се подготвя бланката за анамнезата. Като допълнителен метод се използва беседа.

2. Анализ на документи - психологът не може да бъде некомпетентен по отношение правните въпроси на труда или пък правителствените документи, касаещи трудовата дейност. Така че пълната информация за нормативите на дадено работно място е задължителна. Необходими са данни за травматизма, текучеството, изпълнението на нормите, наградите и наказанията, плановете, качеството на работата, формите на труда и заплащането при дадена дейност.

3. Хронометраж - използва се при нормиране, планиране, анализ на операциите и рационализация на движенията. Резултатите от времетраенето на всяка операция се записват в специални формуляри. Получава се впечатление за продължителността на всяка операция и на почивките.

4. Снимка на работния ден - това е цялостното представяне на един работен ден (може да се направи и чрез хронометраж). Може да бъде използвано и снемане на работния ден с камера и по този начин да се направи материал за усъвършенстване на операциите. Снима се добър работник и се показва на останалите, за да се стимулира техният труд.

5. Изучаване на резултатите от трудовата дейност - зависимостта между качеството и количеството е близка, но те не са идентични. Смята се обаче, че има един оптимум, при който качеството и количеството са в синхрон. Има един праг, при който повишаването на количеството говори за лошо качество.

Резултатите могат да се изучават чрез документиране, но този метод не е особено добър. Има дейности обаче, при които е невъзможно да не се проучват документите. Изследването на резултатите дава възможност за създаване на стимулираща система.

Два метода за изследване на движенията:

а) Хроноциклография - регистрират се движенията в пространството на определени части на тялото по време на един цикъл на трудовата задача. Такива изследвания се налагат при оптимизация на работната полза.

б) Кимоциклография - регистрират се движенията на единични части на тялото на равномерно движеща се лента по време на един работен цикъл.

Получава се крива, чрез която може да се изследва скоростта на движението.

6.Психопрофесиография - това е много специфичен метод, чиято цел е анализ на изискванията на дадена трудова дейност към човека, на условията в които тя протича и на икономическия статус на тази професия в обществото. Съдържа три части (те могат да бъдат няколко вида).

Първата част се нарича описателна професиограма. В основната част се описва престижът на професията, браншът на науката, нужната квалификация, стимулацията за работещите, перспективите на професията, физическите условия, в които се извършва.

Във втората част са конкретните психологически изисквания на тази дейност (например интелектуалното развитие, точно възприемане, запаметяване, творчески способности). Третата част обхваща противопоказните качества на дадената дейност.

Друг вид професиограма е количествената. При нея във втората част всяко качество се оценява по някаква скала (най-малко четиристепенна). На базата на количествената оценка може да се направи профил на професията.

7. Напоследък професиографията е изместена от анализ на дейността, т.е. всяко работно място трябва да се оценява конкретно, да се извършва анализ на конкретната трудова задача. Този метод се използва в т.нар. оценъчен център (assessmentcentre). Методът се използва за подбор и оценка на кадри.

Специфичен е. Включва наблюдение и въпросници (може и хронометър). Най-често се използват беседи. Въпросите се отнасят до това какви дейности извършват служителите през работното време, какво е времетраенето на отделните дейности на това работно място, какви качества са необходими за извършване на тяхната работа.

8. Психофизиологични методи - това са различни видове тестове. Когато тестовете се правят с цел подбор на кадри, към тях има специално изискване - използваният тест трябва да бъде адаптиран, да бъде проверена валидността и надеждността му, да бъде направен айтеманализ и да е стандартизиран (т.е. нормиран за групи работници).

9. В последно време се използва един нов метод - симулация. Това са различни ситуации, които се поставят на човека и той трябва да изиграе някаква роля, като си представи съответните качества, необходими за дадената професия. Симулациите се свързват с конкретната дейност и са резултат на анализ на дейността. Този метод заема голяма част в т.нар. Assessmentcentre.