|
Както вече видяхме движението е естественият отговор на организма на появата на някаква потребност. За да избегна трудностите в разбирането от страна на тези, които Райх нарича “емоционално (а следователно и интелектуално) бронирани”, аз се опитах да конструирам описателен модел на всяко едно отделно движение. Този модел е синтез на движението на енергията и задействането на блокажите, неврофизиологията и прагматиката на комуникацията, характерна за всяко едно специфично движение.
Когато движението е биофункционално и се проявява пред външния свят, съобразено и със социоикономичността (контекста), когато Азът преодолява интроектите и характеровите блокажи, които възпрепятстват движението, тогава се осъществява единството на душа и тяло, на фантазия и действие. Да припомним биомеханиката на движението: - в Аза се появява една потребност; - примитивните области в Аза го подготвят за движение, подходящо за задоволяване на появилата се потребност; - от физиологична гледна точка наблюдаваме мобилизация на мускулните групи, необходими за извършване на движението; - следва действието – движение към обекта-цел; - и накрая – задоволяване на потребността и дистенция (на мускулните групи). Движението никога не е хаотично. Напротив, резултат е на едно акуратно действие и е функционално на достигането на целта, т.е. задоволяването на потребността или на дистенцията на Аза. Хармоничното движение въвлича Аза в неговата цялост и се превръща в стойка, поглед, тон на гласа, модулация на дишането, бледност или руменина. Обхваща всички дейности в живия организъм: сърдечен ритъм, кръвообръщение, активност на жлезите и т.н. Когато по време на терапията пациентът се сблъска с блокажите, които възпрепятстват движението, от “мускулната броня” изплуват образи и страхове, които са “управлявали” мисленето му, изпъкват опорните стълбове, на които се крепи неврозата му. Появяват се лица и ситуации и се разкъсва обвивката, която го е задържала в безсилието и болестта. Неговата жива същност, подтисната и приспана досега, се събужда с нова сила. Този процес е съпроводен с болезнени преживявания. Но преоткритата виталност позволява смелото посрещане на множество идиосинкразии, фиксации, негативни черти, които са го довели до болестта. Често по време на терапията изплува подтиснатият гняв, омразата към силния и накрая желанието за получаване и даване на любов, принадлежност, утвърждаване. И само когато се е освободил от принудителните морализми, травматични спомени и интроекти, индивидът ще е в състояние да се наслади на единството душа-тяло, да установи хармонични взаимоотношения в динамиката Аз-Ти-Аз и да изпита екстаза от това да се чувства уникален и неповторим, от това, че е жив!
|
