Психологията е наука за човешките отношения, за невидимата душевност на личността и за видимата изява на тази душевност в поведението и общуването. Психологията изследва три групи психични явления : • съзнателни -мисли, усещания, желания, емоции – т.нар. интроспекционизъм;  • несъзнателни - сънища, навици, инстинкти, предразсъдъци -т.нар.психоанализа;  • поведението - взаимоотношения, жестове, мимики -т.нар. бихевиоризъм. Човекът, разкрива своята психика и личност в действията, делата, обноските и постъпките си, в продукта на дейността и творчеството си. Според една древна китайска поговорка “Душата няма тайни, които поведението да не разкрие”.

Образованието е обществена форма за социализация, а възпитанието и обучението най-общо се определят като педагогическа дейност и единството им се кодира в учебното съдържание на учебните предмети в рамките на една или друга образователна система. Да проучваме ученика в процеса на педагогическо действие и общуване и да му влияем психически и възпитателно, като го проучваме е задължение на всеки един педагог, като идеалната цел пред всички е създаването на хармонични личности.

Според Пол Вайнцвайг “Хармонията е златната среда между противоборството и покорността.”. Всеизвестно е , че хармонията у човека увеличава творческият му потенциал и му открива простор за коопериране и сътрудничество с други личности. Всяко знание и опит се постигат предимно чрез общуване, следователно единството между обучение и възпитание се постига най-пълно в педагогическата практика, като взаимодействие между учител-ученик, възпитател-възпитаник. По своята същност общуването / комуникацията / представлява свързване или приобщаване.

Тя е израз на уникалното междуличностно общуване. Комуникацията е обмен на информация, което спомага за сближаването и разбирането между хората.Тя бива вербална / общуване чрез думи / и невербална / общуване чрез жестове /. Осанката, мимиките и жестовете са първите неща, които забелязваме у хората. Съвременният човек обича да оглежда и да бъде оглеждан, но този оглед е твърде повърхностен и е твърде далеч от дълбокият и траен интерес. Това е интересът, който обсебва изследователите и творците.

Дълбокият и траен интерес няма нищо общо с припламващото любопитство, което безуспешно се противи на скуката. Жестовете са една малка част от онова с което ни впечатляват другите при нашето общуване. Твърде бързо забелязваме претенциите, темперамента, сговорчивостта или агресивността. Според характера на взаимоотношенията между учител и ученик обучението бива предметно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към знанието, където учителя е основен преносител на информация и активно регулира процеса на учене. 

А  ученето е дейност на ученика, като оценяването на резултатите се осъществява предимно от учителя чрез сравняване с “външни” норми и критерии зададени в държавни стандарти за знания и умения, и личностно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към личността на ученика, където учителя и ученика са равностойни партньори, еднакво отговорни за резултатите от съвместната си дейност, като главната цел на това обучение не е формиране на личността, а създаване на условия за изява и саморазвитие на личността на всеки ученик, като ученето е дейност на ученика, дискретно управлявана от учителя и ученикът активно саморегулира процеса на учене.

Ученикът сам избира и преформулира първоначално избраната от учителя цел, а оценяването на резултатите се осъществява чрез сравняване с “вътрешни” норми и критерии т.е.с предходни постижения на ученика или с актуални постижения на съучениците му. За постигане на оптимални резултати на поставените педагогически цели подчинени на една обща цел / идеална педагогическа цел / в обучението, респективно във възпитанието е необходимо да се намери подходящият подход.

Подходът в обучението / възпитанието / е норма, изградена върху водеща идея и свързани с нея принципи за “приближаване” към зададена идеална педагогическа цел. Има два вида подход: проблемен - при който учениците осъществяват познавателен преход от незнание към знание, от проблем към решение, от въпрос към отговор / водещи са принципите за активност, съзнателност и системност / и евристичен - при който учениците осъществяват познавателен преход от знание към незнание, от решение към проблем, от отговор към въпрос / водещи са принципите за избор на индивидуална образователна траектория, първичност на образователната продукция на ученика и др./.

В действителност двете дейности /образователна и възпитателна / са неотделими една от друга, въпреки, че се различават според целите си. Обучението цели развитие и саморазвитие на обучавания субект, а възпитанието цели развитие и саморазвитие на личността на възпитавания. Основни понятия в психологията на възпитанието са: • хармонична личност ; • формиране на личността - процес на изграждане на сложни психически новообразувания и социално значими качества на човека, осигуряващи му психическо саморегулиране ;

• възпитаемост - възприемчивост, чувствителност на човека спрямо възпитателни и самовъзпитателни въздействия, чрез което се постига непрекъснатото усъвършенстване на качественото развитие на поведението ; • социална ситуация на развитието - въведено от Л.Виготски - особено съотношение от вътрешни процеси и външни условия, типични за всеки възрастов период ; • рефлексия - размишление, самонаблюдение, самоизучаване, анализиране на собствени мисли, преживявания или отзвук, процес на отразяване, оглеждане ;

Рефлексията бива интелектуална - движение на мисълта в процеса на търсене на решения, подбиране на знания с оглед успешно изпълнение на дадена дейност и личностна - осмисляне от субекта на самия себе си не само като действащ, решаващ дадена задача, но и като цялостна личност, осъзнаваща основанията на собствените действия и взаимодействия, реализиращата се и развиващата се индивидуалност ;

• рефлексивност - способност за самопознание и самокритично отношение на човека към себе си, благодарение на което той може да се самоконтролира и самоуправлява, непрекъснато да се развива и самоусъвършенства . Теорията за рефлексията може да бъде използвана за целите на педагогическата практика, ако функцията на тази теория се изпълнява от подхода в обучението.

В основата на рефлексивния подход е заложена идеята, че ученикът има потенциал да осъзнае себе си и аспектите на своя живот, което го “приобщава” към хуманистичните подходи в образованието, чиито представители са Маслоу, Бюлер, Роджърс, Франкъл .Според тяхната философия, човек е свободен и добър по природа и всеки притежава уникален творчески потенциал, който трябва да бъде реализиран, като сам трябва да открие проблемите, ценностите и целите си.

Препоръчваме още:

Рефлексивен подход в педагогиката