Изтокът никога не е приемал границите на сериозно. Там никога не са си въобразявали, че техните мисли и Природата следват различни пътища. И това е така, защото на Изток има само един Път, наричан Дао или Дхарма и той е възвестявал онази цялостност, криеща се под разделителните граници на сътворените от човека карти. Виждайки, че реалността е недуална, не – двойнствена, Изтокът е виждал също, че всички граници са илюзорни. По този начин те никога не са изпадали в грешката да смесват картата с територията, границите с реалността, символите с действителността и имената с това, което те именуват. Отворете, която искате будистка сутра, а някои от тях са писани преди цели столетия и ще прочетете нещо от този род: „Под привидно се разбира онова, което се разкрива пред сетивата и разграничаващия разум и се възприема като форма, звук, мирис, вкус и докосване.

От тези привидности се изграждат представите като „глина”, „вода” и т.н. с помоща, на което човек казва: това е такова и такова нещо, а не нещо друго, но това са само имена. Когато привидностите се противопоставят една на друга и имената се сравняват, когато казваме: това е слон, а това кон, каруца, пешеходец, мъж, жена и прочие или пък това е ум и онова, което му принадлежи – за нещата, наименовани по този начин, се казва че са разграничени. Когато тези разграничения започнат да се разглеждат като лишени от собствено съдържание, това е истинското познание. Чрез него мъдрият представа да възприема привидностите и имената като реалност. Когато се отхвърлят привидностите и имената и престане цялото това разграничение, онова, което остава, е истинската и абсолютна природа на нещата и тъй като на природата на същността не може да се даде никакво определение, то се нарича татхата /”такъвостта”, suchness/ на Реалността.

 Тази универсална, недиференцирана и непостижима татхата е единствената Реалност.” /Ланкаватара сутра/ В това се изразява фундаменталната будистка теза за Пустотата /шунята/, според която реалността е изпразнена от мисли и обекти. Тя е пуста тоест лишена от обекти, защото както и физиците са открили, тези обекти са просто абстрактните граници на преживаното. И е лишена от мисли, защото именно мисленето – нашето символично картографиране, е същия този процес, който налага граници на Реалността. Да видиш „нещото” е да го осмишлиш, а да го осмишлиш ще рече да представиш това нещо пред мисления си взор – тоест „мислене” и „обективиране” са само две различни имена за мрежата от граници, която наслагваме върху реалността. Ето защо, когато будистът казва, че реалността е пуста, той има пред вид, че тя е лишена от граници.

По повод Пустотата Д. Т. Судзуки казва, че тя „не отрича света на множествата; планините пак са си там, черешите са цъфнали и луната блести в есенната нощ, но в същото време те са нещо повече от подробности от пейзажа, изпълват се с един по – дълбок смисъл, защото стават разбираеми, когато ги съпоставим с онова, което не са.” Смисълът на горното е че ако светът се разглежда като лишен от граници, то тогава става ясно, че всички неща и събития – което важи и за всички противоположности – са взаимно зависими и взаимно прониквощи се. Също както удоволствието е свързано с болката, доброто със злото и живота със смъртта, така и всички неща са свързани с „онова, което те не са”. За повечето от нас това е трудно разбираемо, защото сме се вкопчили в границите и картите, така сякаш те са самият живот. Но същността на прозрението, че реалността е безпределна, е съвсем проста.

Именно тази простота ни пречи да видим очевиднното. Да вземем например вашето собствено полезрение. Когато очите ви обхождат територията на природата, виждат ли изобщо някога нещо отделно, нещо изолирано и обособено? Виждат ли те някога едно единствено дърво, една – единствена вълна или птица? Или вместо това съзират един калейдоскопичен поток от всевъзможни взаимно преплитащи се модели: дървета плюс небе плюс трева плюс земя, вълни плюс скали плюс небе плюс облаци... следователно във вашето непосредствено и конкретно полезрение няма отделни неща, няма граници.

В действителност вие никога не виждате някакъв си отделен обект, а винаги едно цяло и пищно орнаментирано поле. Това е естеството на вашата непосредствена реалност и тя е напълно лишена от граници. Но затова пък можете мислено да наложите въображаеми граници върху това ваше поле на непосредствените възприятия. Вие не възприемате отделни неща, а си ги измисляте. Проблемът възниква, когато смесите тези ваши измислици със самата реалност, защото тогава реалния свят започва да ви се струва като някакъв накъсан, несвързан процес и съзнанието ви се изпълва с чувство на отчуждение.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature