Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   

 

Жул Анри, антрополог и социолог, много точно описва множество противоречащи си културни игри. Ето какъв пример дава той: “Борис среща трудности при превръщането на 12/16 в несъкратима дроб. Стигаше до 6/8 и не знаеше какво да прави после.

Учителката тихо го попита, дали не може да я съкрати още веднъж. Каза му да си “помисли”. Много шум и вдигнати ръце от другите деца, които с нетърпение искат да го поправят. Борис е недоволен, притеснен и вероятно неспособен да мисли.

Учителката тиха и търпелива, не обръща внимание на другите и насочва погледа и думите си към Борис. След около минута тя се обръща към класа и пита: “ Кой може да каже на Борис каква е дробта?” Вдига се гора от ръце и учителката посочва Пеги. Пеги казва, че числителят и знаменателят могат да бъдат разделени на две.”

Жул Анри прави следния жестоко, но честен коментар: “Провалът на Борис даде възможност на Пеги да успее. Неговото нещастие е причина за нейната радост. Това е стандартно условие в съвременното начално училище. За индианеца от племето Дакота, Зуни или Хопи действието на Пеги би изглеждало нечувано жестоко, защото съревнованието, извеждането на успеха от нечий провал е непознат мъчение за тези несъревнователни култури.”

Вече виждаме някои от противоречията в тази игра: от гледна точка на Борис кошмарът пред черната дъска бе вероятно урок по самоконтрол, помогнал му да не избяга с викове от класната стая при огромната напрежение, на което е подложен от другите. Подобни преживявания карат всеки израснал в нашата култура човек, непрекъснато дори и на върха на успеха, да мисли не за успеха, а за провала. В училище този кошмар се затвърждава затвърждава завинаги.

Борис усвоява не само аритметиката, но и основния кошмар: за да успее човек в нашата култура, трябва да се научи да мисли за неуспеха и да проявява жестокост спрямо другите, за да се добере до успеха. В общество, в което съревнованието е основна движеща сила, хората не могат да бъдат научени да се обичат.

Следователно става необходимо училището не само да обучи децата как да мразят, но и да направи това тайно, защото културата ни не може да приеме идеята, че бебетата трябва взаимно да се мразят. Ние сме подлъгани да участваме в игра, без да ни бъде казано, че не можем да я спечелим. Ако играем – губим, ако престанем да играем пак губим. Ако направиш нещо – грешиш, ако не правиш нищо пак грешиш.

И това е двойното обвързване – играта с противоречащи си правила. Не бива да забравяме, че всички тези двойни обвързвания са ни наложени от членството в дадено общество. Те са пряко следствие от морфологията и синтаксиса на езика, закона, логиката, морала.

Граматичната договореност, която разделя природата на съществителни срещу глаголи и на субект срещу обект. Всекидневната логика, която отказва да изостави закона за изключената околна среда, с което отказва да види сливането на противоположностите.

Обществения морал – винаги да правим добро и да избягваме злото. Който прилича на ситуацията, при която карате в града и се опитвате винаги да завивате на ляво и да избягвате десния завой. Двойните обвързвания са вградени в нашите роли, ценностни системи, философски разбирания.

Живот в името на бъдеще, което не съществува, така че насочени към утрешния ден, да нямаме възможност да се насладим на днешния. Стремеж към успех чрез страха от провал, така че постигането на по – голям успех само засилва страха ни от провал – накратко всички игри, които ако започнат, се провалят и ако спечелим, загубваме.

Коментари   

#1 RE: ПарадокситеKamino 30-06-2011 10:39
Цитат:
И това е двойното обвързване – играта с противоречащи си правила. Не бива да забравяме, че всички тези двойни обвързвания са ни наложени от членството в дадено общество. Те са пряко следствие от морфологията и синтаксиса на езика, закона, логиката, морала. Граматичната договореност, която разделя природата на съществителни срещу глаголи и на субект срещу обект. Всекидневната логика, която отказва да изостави закона за изключената околна среда, с което отказва да види сливането на противоположностите.
Това са едни стари статии публикувани съвсем в началото на създаването на сайта, към които се връщам с удоволствие днес, като към позабравени съкровища. Те са от книгите на Кен Уилбър един много уважаван от мен писател. Искам да дам пример за едно типично "двойно обвързване", което кара мозъка да блокира не знаейки точно как да постъпи в дадена ситуация. Тези блокирания лека полека обезсилват мозъка и накрая ние се предаваме пред поредната невъзможност да вземем решение. Да разгледаме цигарите. Това е мек наркотик според СЗО, който се продава свободно в магазина. От неговите продажби печалбите са невъобразими, както за цигарените картели, така и за самата държава. Дотук добре. Държавата обаче в лицето на здравеопазванет о решава да подеме кампания за стимулиране на населението към отказване от тютюнопушенето. Логическата и правилна връзка, която прави мозъка е: " Премахване на цигаропроизводс твото и разпространение то на тютюневи изделия от пазарите > спиране на тютюнопушенето. Обществената система обаче не прави това логично действие, а обратно повежда борба с тютюнопушенето чрез всякакви медиини изяви и чрез надписи върху цигарените кути: "Пушенето убива!" В този момент мозъка и функциите на ума са поставени в двойно обвързване и са нарушени. Ние не можем да вземем решение да пушим или да не пушим. Ако силната ни воля надделее разбира се ще спрем. Но това е резултат от волята, а не разумно и логично решение взето от правилно функциониращ мозък. От друга страна цените на цигарите непрекъснато се вдигат. Тютюневите картели и държавата не остават ощетени от това, че няколко хиляди ще успеят да спрат да пушат. И те не се интересуват от това изобщо. Това, което ги интересува е печалбата. Ако по формула изчислим процента спрели да пушат, към процента останали пушачи купуващи цигарите си на по-високите цени, ще видим, че печалбата не само не се губи, тя се увеличава. Хората пък с по-слаба воля намиращи се в двойно обвързване и с омаломощен мозък от невъзможността да вземат решение ще изберат по-лекия и лесен вариант да продължат да пушат. Ето как държавата се оказва в позицията на най-големия професионален психолог, който обаче използва инструментариум а на науката по най-брутално лош начин.
Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature