Вие използвате тези волеви мускули, за да движите ръцете си, да дъвчете, ходите и скачате и тъкмо те са в основата на всички телесни прегради. Преградите не се появяват току – така, а са нещо, което ние сами си причиняваме. А щом са съставени от волеви мускули, значи ние съвсем съзнателно и преднамерено издигаме тези прегради. Да , колкото и куриозно да звучи, ние не знаем, че сами ги създаваме. Стягаме въпросните мускули и макар да усещаме, че са стегнати, не си даваме сметка, че ние сме активната страна в случая. Затова ни се струва, че преградите се появявата от само себе си и се възприемаме като безпомощни жертви на сили, намиращи се извън нашия контрол. Ситуацията си я бива – все едно сам си нанасям юмручни удари, без да знам това. Усещам билката от удара, но така и не проумявам защо тя не спира. Така че важният въпрос е не „как да спра болката” или „как да отстраня тези прегради”, а по – скоро „как да осъзная че аз съм причина за всичко това”.

Още в мига, в който разберете, че вие сами се наранявате, просто ще спрете да го правите и то по най – спонтанен начин. Следователно основния проблем е как да усетя директно, че аз съм този, който стяга мускулите си, което на свой ред предполага, че онова, което не правя е, че не се опитвам да ги отпусна. Това, което не ми е хрумвало досега да направя е да се постарая – съзнателно и активно! – да увелича въпросния натиск. По този начин ще превърна самонаряването от несъзнателно в съзнателно действие. Тоест трябва да си спомня, че не друг, а аз съм този, който нанася ударите. А разбера ли го ще мога да освободя енергията, натрупана покрай войната между мускулите и да я насоча навън към околната среда, вместо да я насочвам навътре, към себе си.

Няма защо да се обсипвам със самонападки – вместо това мога да нападна някоя работа, книга, вкусно ястие и по този начин да реализирам агресията в буквалния смисъл на думата/aggredio – подхождам, приближавам се към.../ Разсейването на блокажите има още един не по – малко важен аспект. Първият, както видяхме, бе да увеличим съзнателно натиска или напрежението, като стегнем още по – силно съответните мускули. По този начин ще извършим съзнателно онова, което до сега сме правили несъзнателно. Но незабравяйте, че тези прегради изпълняват и една много знаменателна функция – първоначалната идея е била да запушат пътя на онези усещания и импулси, които в даден момент са изглеждали опасни или неприемливи. Те са били и все още продължават да бъдат форми на съпротива към определени емоции.

Тоест ако искате тези прегради да изчезнат завинаги, ще трябва най – напред да се откриете за онези емоции, които лежат погребани под мускулния спазъм. Трябва да подчертаем, че тези погребани емоции не са неутолими и неконтролируеми животински страсти. Обикновено те се доста умерени, колкото и драматично да ви изглеждат. Просто твърде дълго сте ги сдържали. Става дума да преодолеете някоя и друга сълза, което до сега не сте си позволявали, да изкрещите два – три пъти, да излеете яда си върху някоя възглавница. Когато негативната емоция се появи за първи път на сцената във вашето съзнание, тя временно ще прикове цялото ви внимание, независимо, че е само един от участниците в трупата на емоциите. Съгласете се, че ще е по – добре да бъде на сцената, за да я държите под око, отколкото да се мотае зад кулисите.

Във всеки случай това освобождаване от емоциите, това избликване на потиснати желания, обикновено ще става от само себе си, стига да поемете съзнателна отговорност за усилването на напора към различните блокажи из тялото. Когато съзнателно стягате въпросните мускули вие ще си спомните и защо всъщност го правите. След това бавно отпуснете съответните мускули и същевременно се открийте напълно за избиващата на повърхността емоция, която и да е тя. В случая това може да е желанието ви да се разплачете или пък ви иде да ухапете някого. Може да ви се гади или едва се сдържате да не прихнете от смях или да изкрещите. Но може и да усетите и само една приятна топлина в областта на самата преграда. За да се освободите от блокираната емоция е нужно време, труд, откровеност и искреност. Ако преградата упорито не помръдва, може да се наложи всеки ден в продължение на месец да отделяте по 15 минути за такива упражнения, иначе няма да постигнете съществени резултати.

Блокажът ще бъде наистина отстранен, когато потокът на непосредствения усет /сати/ започне да преминава напълно свободно през тази зона по своя път към безпределното. Тази проста процедура, чиято цел е да се преодолее разривът между тяло и съзнание, води до съществени промени в чувството за аз и за реалност. Започнете ли да приемате несъзнателните телесни процеси като аспекти на самите себе си, вие ще започнете да възприемате като нещо естествено и всичко онова, което не контролирате. Когато възприемате като себе си и съзнателните и несъзнателните процеси, означава, че повече няма да се чувствате жертви на своето тяло тяло и изобщо на стихийното и спонтанното. В края на краищата вие сте този извор от който бликат всички съзнателни и несъзнателни процеси, а не негова жертва.