Откриването на оргоновата енергия е резултат от последователно, задълбочено изследване на енергийните функции, първо в царството на психиката, а в последствие и в царството на биологичните функции. Университетът в Осло, 1935 г. Докато преподава и развива иновативни терапевтични техники, Райх започва серия от лабораторни експерименти, за да верифицира съществуването на физическа биологична енергия, изразяваща се чрез емоциите. Използвайки хора, Райх демонстрира заряд на повърхността на кожата, пряко свързан с чувствата на удоволствие или тревога.

Зарядът се увеличава, когато човек изпитва удоволствие и намалява при неудоволствие. Оттук Райх заключава, че удоволствието е движението на биологична енергия към периферията на организма. А тревогата е движение на същата енергия към центъра. Той предполага, че това е електрическа енергия. Но така ли е наистина? И дали подобни енергийни процеси съществуват в по-опростени форми на живот?

Райх открива, че при определени условия, стерилизирани и нестерилизирани субстанции като трева, кръв, пясък, въглища и различни храни се разпадат на пулсиращи мехурчета със синкав цвят. Той нарича тези мехурчета "биони". Райх наблюдава вътрешна подвижност при бионите и ефективна енергия. Той открива, че бионите излъчват силна радиация, която се вижда като бяло поле около организма. И тези биони са способни да унищожат бактериите и раковите клетки.

Тази радиация потвърждава съществуването на енергия, която не се подчинява на законите на електричеството и магнетизма. Райх нарича тази енергия "оргон", защото откритието й идва от изследванията му върху оргазма и защото тази енергия може да зарежда органичната материя. Когато публикува откритията си, научните и психиатрични среди отговарят със злостна атака в норвежката преса. При такъв отговор и при неизбежността на Втората световна война, Райх се ориентира към Америка като към бъдещ дом за работата му.

През август 1939 г. Райх отплава за Америка с последния кораб от Норвегия, преди избухването на войната. Без съмнение съществува енергия, притежаваща изключително висока биологична активност. Остава само да разберем каква е нейната природа и как можем да я измерим. Райх се установява във Форест Хилс, Ню Йорк.

Той преподава в ново училище за научни изследвания в Манхатън, публикува книгите си на английски, обучава американски физици в терапевтичните си техники и продължава да изследва оргоновата енергия. Тъй като енергията е навсякъде, във всякакви видове субстанции, Райх търси начини да я изолира и събира, за да изучи функциите й и да я оползотвори.

Експериментите показали, че органичните, неметални материали, като памук, вълна или пластмаса привличат, абсорбират и задържат енергията. Металът - стомана или желязо, привличат енергията и бързо я отразяват в двете страни. На основата на тези експерименти, Райх конструира малки кутии с редуващи се органични и метални пластове, като вътрешните стени са обвити с метал.

Органичните пластове привличат оргоновата енергия от атмосферата, която бива насочвана навътре от металните пластове. Всяка енергия, отразена навън от металните пластове, се абсорбира отново от органичната материя, връща се към метала и се насочва към вътрешността на кутията. Резултатът - по-висока концентрация на оргонова енергия в кутията. Колкото повече пластове, толкова по-висока концентрация.

Това акумулиране на енергия може да се докаже по различни начини. Така например, съществуват постоянни температурни разлики във въздуха над кутията и този наоколо, които противоречат на втория закон на термодинамиката. Съществуват още и нисък електрически разряд и висока концентрация на оргон вътре в кутията. Кутиите, обвити с пластове, известни като оргонови акумулатори стават ценен инструмент в научните и медицински изследвания на Райх.

Отначало биват използвани за визуално наблюдение на появата на оргонова енергия в тях и за тестването на ефектите от оргоновата радиация върху болни от рак мишки. Заради обещаващите резултати с болните мишки Райх решава да провери ефекта от оргоновата радиация върху хора. Той конструира оргонови акумулатори, достатъчно големи, за да поберат човек и през 1942 г. започва експериментално лечение на болни от рак.

Всички са терминално болни. Райх не обещава излекуване и не взима пари за това. След известно време пациентите показват значително подобрение: болката намалява, кръвните показатели се стабилизират, наддават на тегло, а туморите намаляват. Въпреки положителните резултати, пациентите умират, затвърждавайки убеждението на Райх, че ракът е биоенергетичен резултат от емоционални проблеми. И че самите тумори не са болестта, а само локална проява на по-дълбоко системно разстройство. За пореден път фокусът на Райх пада върху превенцията.