Редактор  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова - редактор

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
По своята същност обществото е огромна мрежа или матрица от общоприети правила, които малко хора поставят под съмнение. Дейност определена от дадени правила, се нарича игра – използвам думата в нейното най – общо значение. Социалните дейности са игри поради това, че зависят от правила, които на свой ред винаги почиват на определени различия. Разграничете всеопрощаващия Бог от грешните хора и това ще доведе до правилото, че човек може да бъде спасен, само ако влезе в контакт с Бог – това е религиозната игра. Разграничете ценения успех от позорния провал и това ще доведе до правилото, че за да бъдеш ценен, трябва да избягваш провала – а това е съревнователната игра. Същността на казаното до тук ще стане очевидна, ако си зададем въпроса: какво става ако прокараме неподходящи граници? Това води до противоположни или парадоксални правила, които на свой ред могат да доведат до саморазрушителни и крайно объркващи игри.

А общество изградено на основата на подобни саморазрушителни игри, е идеална почва за развитие на неврози и психози. Разграниченията, правилата, игрите на обществото могат да бъдат скрити противоречия или парадокси и нашия опит да се съобразяваме с тях, ни поставя в двойно обвързване, тъй като този вид игри съдържат правило, което гласи, че никога не можем да спечелим играта! Ето няколко примера : “Днешното общество изиграва този номер още в най – ранното детство на всяко дете. Първо детето се учи, че то е свободен и независим източник на мисли и действия – нещо като миниатюрна Първопричина. Това твърдение не е истинно.

Детето не може да откаже да приеме членството в обществото, в което е родено. То няма никакви средства, с които да устои на подобен натиск. На него например му правят забележки като “Не ти прилича да правиш такива неща”. Или “Не се прави на папагал, бъди себе си!” Невинната жертва на подобно отношение, не може да разбере появилият се парадокс. Казват му, че трябва да бъде свободно. Детето е подложено на не устоим външен натиск, който цели да го накара да повярва, че не съществува външен натиск. Обществото, чийто зависим член е по необходимост, го определя като независим член. На второ място, на него като на свободен човек му заповядват да направи неща, които биха били приемливи само ако са направени доброволно!

“Ти трябва да ни обичаш”, казват родителите, лелите, чичовците, братята и сестрите. “Всички добри деца обичат семейството си и правят за тях неща, без дори да бъдат молени.” С други думи : “Ние ти заповядваме да ни обичаш по своя воля, а не защото ние казваме, че трябва.” Обществото такова, каквото го познаваме, играе игра с противоречащи си правила и резултатът е, че децата израснали в тази среда, са почти винаги объркани.” “Игра с противоречащи си правила” е другото име на двойното обвързване, а това е типична ситуация за създаване на умствено объркване. Но двойните обвързвания, които ни интересуват в момента, не са толкова наложените от един човек на друг, а тези вградени в основите на някои от социалните институции и като такива наложени на всички ни!

Нерадостното заключение е, че обществото поне в този смисъл е лудо. Алън Уотс заявява : “Трудно е да избегнем извода, че приемаме определение за нормалност, което е ненормално.” Ницше пише :” Лудостта у отделния човек се среща рядко, но при групи, партии, нации и епохи, тя е правило.” Дори Х.С. Съливан е казвал на своите студенти по психиатрия: “ Искам да запомните, че при настоящето състояние на обществото, пациентът е прав, а вие грешите.” Най – жестоко, но красноречиво тази идея е изразена от психоаналитика Ленг: “ Много преди да възникне опасността от термоядрена война на нас ни се наложи да се простим със здравия си разум. Започваме с децата си. Особено важно е да ги хванем навреме. Без цялостно и бързо промиване на мозъците техния мръсен разум би прозрял нашите мръсни номера.

Децата все още не са глупаци, но ние ще ги превърнем в имбецили / имбецилност - слабоумие, идиотизъм, безсилие/като себе си, с висок коефициент на интелигентност по възможност. Още от момента на раждането, когато бебето от Каменната ера се изправи срещу своята майка от 21 век, то е подложено на въздействието на силите на жестокостта, наречени любов, точно както преди това неговите баща и майка са били подложени на същото от техните родители.

Основната задача на тези сили е унищожаването на по – голямата част от възможностите на бебето и като цяло тази система работи. Докато новото човешко същество стане на около 15 години, то вече прилича на нас – полупобъркано създание що годе приспособено към лудия свят. Днес това се счита за нормално. Отчуждението, съня, несъзнаваното, лудостта - това е състоянието на нормалния човек! Обществото високо цени “нормалния човек”. То обучава децата да забравят себе си, да станат абсурдни и така да бъдат “нормални”. През последните 60 години нормалните хора са убили около 100,000,000 свои нормални събратя.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature