Райх открива също, че водата и високата влажност абсорбират и задържат оргоновата енергия, което затруднява провеждането на експерименти. През 1940 г. при пътуване до Нова Англия, Райх открива езерата Рангли в щата Мейн. С ниската си влажност и чист въздух те предоставят идеална среда за работата му. През 1942 г. Райх купува стара ферма на брега на малко езеро. Нарича я Органон и я превръща в постоянен дом за различните си дейности. През 1945 г. е построена лаборатория за студенти. След три години започва изграждането на Обсерватория за оргонова енергия, която включва допълнителна лаборатория, кабинетът и библиотеката на Райх, както и външни платформи за наблюдение.

Финансирането на сградите и на изследванията на Райх идва само от собствения му доход като физик и преподавател и от заеми и дарения от студенти. През 1947 г., след по-малко от осем години в Америка, работата на Райх привлича значителен интерес, а изследването на оргона навлиза в нови полета на психиатрията, медицината и биофизиката.

Едно от най-значителните неща, които Райх развива, е откритието, че оргоновата енергия може да служи за задвижване на двигатели, което има огромно практическо приложение. Райх демонстрира малък мотор, задвижван от оргонова енергия от тялото и двигател, задвижван от оргонова енергия от атмосферата. С развитието на Органон, мечтата на Райх за дом за изследванията му бавно започва да се превръща в реалност.

За жалост, той не дочаква тази мечта да се осъществи. „Правото на човек да бъде информиран, да се учи, да изследва, да греши истински, да изследва човешките емоции, трябва да се обезпечи, ако думата "свобода" е нещо повече от празен политически лозунг.” От отговора на Райх по повдигнато срещу него обвинение През 1947 г. тази статия, написана от независимата журналистка Милдред Брейди се появява в списание "Ню рипъблик".

Статията е пълна с изкривена информация и нападки срещу сексуалните теории на Райх и изследването на оргона. Най-яростното обвинение на Брейди е, че Райх конструира оргонови акумулатори, които дава под наем на пациенти, очевидно с цел да извличат от тях "оргастичен потенциал". Намеквайки, че Райх е заплаха за обществото, Брейди предизвиква медицинските власти да предприемат действия срещу него.

Два месеца по-късно статията стига до вниманието на Федералната агенция за контрол на храните и лекарствата. Резултатът е десетгодишна кампания от страна на агенцията, с цел да унищожи работата на Райх. Агенцията фокусира вниманието си върху оргоновия акумулатор, който Райх и други физици използват експериментално върху пациенти.

Той е обвинен, че използва измамнически акумулатора за сексуални и медицински цели, а хора на агенцията години наред разпитват познати на Райх, физици, студенти и пациенти, търсейки доказателства за неправомерната му употреба. Така и не намират такива. Докато агенцията го атакува, Райх продължава работата си. Той продължава да създава нови начини да визуализира, измери и впрегне оргоновата енергия от атмосферата.

Разбивачът на облаци, например, е експериментален инструмент, който влияе върху атмосферата, като променя концентрацията на оргон в нея. Няколко кухи метални тръби и кабели, спуснати във водата, генерират оргонова енергия, по-силна от тази в окръжаващата атмосфера. Водата, която силно привлича и абсорбира оргон, привлича атмосферната енергия чрез тръбите.

Това движение на оргон от по-слаба към по-силна енергийна система Райх използва за генериране на облаци и за тяхното разпадане. През 1953 г. по време на дългата суша, застрашила реколтата от боровинки в Мейн, няколко фермери предлагат да платят на Райх, ако докара дъжд. Прогнозата за времето не предвижда дъжд през следващите няколко дни, когато Райх започва да работи с разбивача на облаци.

Десет часа по-късно започва да вали лек дъжд. През следващите няколко дни пада повече от два инча дъжд. Реколтата е спасена. През февруари 1954 г. Агенцията завежда обвинение срещу Райх във Федералния съд в Портланд, щата Мейн. Обвинението гласи, че оргонова енергия не съществува.

Обвинението иска съдът да забрани пренасянето на акумулатори, както и да забрани публикуваните книги на Райх, за които твърди, че рекламирали акумулаторите. Райх отговаря с дълго писмо до съдия Джон Клифърд, в което обяснява, че не може да се яви в съда, защото ако го направи, би означавало съдът да оценява научните му изследвания.

"Научната дейност може да бъде изяснена чрез продължителни наблюдения, с чисти намерения и приятелска обмяна на мнение, но никога чрез съдебен спор... Ето защо заявявам, в името на истината и справедливостта, че няма да се явя в съда." Съдия Клифърд не приема писмото на Райх за валиден правен отговор и присъдата е издадена по подразбиране, все едно Райх изобщо не е отговорил. Но присъдата е дори по-жестока от първоначалното обвинение.

Тя гласи всички оргонови акумулатори и техните части да бъдат унищожени. Всички материали, съдържащи инструкции за употребата на акумулаторите също да бъдат унищожени. Забранява също и списък от книги на Райх, съдържащи информация за оргоновата енергия, така че всичко налично за оргоновата енергия да бъде заличено.

След първоначалния шок Райх продължава да работи, като заминава за Аризона, за да експериментира с разбивача на облаци в сухата пустиня. Докато е там, без знанието му, един от студентите на Райх, д-р Майкъл Силвър, пренася камион, пълен с акумулатори и книги от Рангли, Мейн в Ню Йорк - пряко нарушение на забраната.

В резултата на това Агенцията подава обвинение срещу Райх и Силвър в престъпно неуважение към съда. През 1956 г. и двамата са обявени за виновни. Райх е осъден на две години във федерален затвор. Докато Райх обжалва присъдата, правителството разрушава всички акумулатори и литература.

В Ню Йорк няколко тона от книги и други публикации на Райх са изгорени в една от градските пещи за смет, включително и заглавия, които подлежали само на забрана. Това унищожаване на материали е една от най-гнусните прояви на цензура в историята на Съединените щати. Всички обжалвания са отхвърлени и на 11 март 1957 г., две седмици преди да навърши 60 г. Вилхелм Райх влиза във Федералния затвор в Луисбърг, Пенсилвания.

Осем месеца по-късно, на 3 ноември 1957 г., той умира там от сърдечен удар и е погребан в Органон. Но трагичният начин, по който умира, не трябва да засенчва пълноценния му живот. Защото докато живее, той живее истински. В хода на развитие на естествените науки винаги се случва така, че задълбочените или истински мисли, истински факти винаги биват разрушени или потъпкани.

Опасността, особено от изкривяване, е особено голяма в науката за оргона. Ние трябва да подхождаме научно, а не политически. Аз лично декларирам, че ще бъда първия, който ще се бори с пълни сили и средства, срещу подобно изкривяване на нашите принципи.