Фактът, че някой може да лъже, когато казва истината, и логичната противоположност, тоест възможността да е искрен, говорейки лъжи, обърка напълно мислите, които се въртахя в главата ми. – Ужасно е, Хорхе – казах аз. – Това значи, че истината се превръща в съвсем субективно понятие и на всичко отгоре относително. – Във всички случаи след казаното се обърква понятието за лъжа, но не и понятието за истина. Истината може да си е все така абсолютна, дори и да допуснем, че когато някои лъжи се представят за истина, това не е лъжа.

И все пак, тъй като идеята ни за истината е тясно свързана с ценностната ни система, винаги ще стигаме до твоето заключение( с което точно затова, а и по други причини съв съгласен): истината е относителна, субективна и позволи ми да добавя – променлива и частична. – Така е – съгласих се аз. – И онова, което ти казах одеве, изобщо не се променя. Дразня се, когато ме лъжат. С други думи, независимо дали е вярно или не, се дразня, когато ми казват нещо, за което знам, че не е истина.

Въпреки относителната, субективна и частична истина на този, който го казва. Дразня се, когато ме лъжат... – А защо смяташ, че те лъжат? – Пак ли? – отвърнах аз. – Пак ли? – Питам те защо смяташ, че лъжат ТЕБ. Как така защо? Нали на мен казват въпросната лъжа – рекох разпалено. – Не се ядосвай. Мисля, че когато някой лъже – той лъже! Тоест: не ТЕ лъже; не МЕ лъже. А просто ЛЪЖЕ! И в най-добрия случай СЕ лъже.

– Не! – Да! Защо хората лъжат, Демиан? Помисли. За какво? – Откъде да знам! По хиляди причини...- Кажи ми поне една. Нпример за случая, след който дойде в кабинета ми в лошо настроение. – За да скрият нещо лошо, което са направили. – И защо да го крият? – За да не ги обвини някой. – И защо не искат някой да ги обвини? – Защото знаят, че ще осъди постъпката им. – И защо не искат някой да ги съди? – Защото е важно за тях.

– И? – И ...не искат да носят вина. – Тоест, за да не поемат отговорност. – Точно така. – Добре. Да речем, че това е причината за 99 на 100 от лъжите. – Предполагам. – Така. А лъжецът откъде знае, че трябва да носи отговорност? Кой определя отговорността му? – Никой! Е, самият той. – Така е. Самият той.

– И какво? – Не разбираш ли? Лъжецът не се бои от последствията, от обвинението на другите, нито от присъдата им. Той сам се е обвинил и осъдил вече. Виждаш ли? Присъдата е произнесена. Лъжецът се крие от собственото си обвинение, от присъдата си и от своята отговорност. И както ти казах, проблемът не е в някой друг, а в този, който лъже.

Застинах. Всичко беше вярно. Знаех, защото го бях наблюдавал отстрани и отвътре. Лъжех, когато сам съм се обвинил и осъдил вече. – Но е вярно, че ме лъже. – толкова вярно, колкото когато майка ми казваше за брат ми Качо: „Не хапва нищо”. Брат ми не и ядеше от месото, нито хапваше супата и, нито опитваше от крем карамела и, „който е толкова хранителен”..

.- Не, не е същото. Когато някои ме лъже, лъже МЕН. – Не Демиан. Приемам, че се смяташ за център на твоят свят. Това е така. Но не си център на ЦЕЛИЯ свят. Той лъже изобщо. Не лъже ТЕБ. Прави го, защото така е решил, защото така му изнася или защото му се иска. То си е негово право. Като кажеш, че лъже ТЕБ, ти създаваш една маниакална препратка към себе си и нещо, което всъщност е негов проблем, се превръща в ТВОЙ проблем. Не се дразни!

– Но това негов проблем ли е? – Когато човек лъже, за да избегне отговорността, това си е симптом. Колко пъти и двамата сме били свидетели, че в крайна сметка неврозата е само начин да се избегне зрелостта, да избегнем отговорността, която идва с годините? – Не знам. Трябва да помисля. Във всекидневния живот обикновено печели лъжецът, а не онзи, който се дразни.

– Дори когато е така, справедливостта няма нищо общо със здравето. А и всичко зависи от това какво ти смяташ за печалба. Трудно е човек да направи нещата такива, каквито иска, с лъжи. Смятам, че този, който лъже, може да постигне желаното само за известно време (макар дълбоко в себе си да знае, че този начин е фалшив, измамен, пясъмен замък, граден върху лъжата).

– Но ние не лъжем заради това или не си даваме сметка. Мисля, че поне когато аз лъжа, се стремя към контрол на положението. – Тоест, към власт...

– Да, в известен смисъл към власт. Аз съм този, който знае истината. Аз те предизвиквам. Аз те лъжа, Аз те мамя. Аз те дразня...Скапана власт, но все пак власт...

Откъс от: "Аз съм Питър"

Хорхе Букай (Нека ти разкажа)