Найкан – японската психотерапия, основаваща се на будисткото учение Йода Шиншу, е разработена от непрофесионалния свещеник Ишино Йошимото. Тя е получила известност във връзка с успехите си, помагайки в работата със затворници в японските изправителни заведения. Сега се използва при лечение на наркомании, психосоматични разстройства, нервози, асоциално поведение, семейна дисхармоня и за решаването на още множество психосоциални проблеми. Освен това е станала част от програмата за подготовка на персонала в учреждения, училища и болн ици.

Найкан – терапия ползват също така хора, които са амбицирани по отношение личностно израстване и /или са с религиозен мироглед. Тя е получила разпространение в САЩ и Европа. Построена е на предпоставката, че нашето същаствуване по смисъла на безбройни конкретни начини се поддържа от света, в който живеем, в особеностите на обществото, само че ние приемаме всичко това без най-малката благодарност или даже не осъзнавайки техния принос в ежедневното ни съществуване.

Теорията Найкан утвърждава, че ние подтискаме в себе си признанието за тази подкрепа, защото се боим да се чувстваме задължени и да се лишим от крехкото чувство на самодостатъчност в резултат на преоценка на съществуването ни. Практиката на Найкан е ориентирана към възстановяване на баланса спрямо невярно възприетото и фиксирано минало.

По време на интензивен терапевтичен курс на лечение /шучу/ клиента /найканша/ седи в уединено място в удобна поза от ранна сутрин до късна вечер /обикновено 5 сутринта до 9 вечерта/ в продължение на цяла седмица, като размишлява над миналото. Психотерапевтът го посещава през деня на интервали от 1-2 часа. По време на тези срещи /менсецу/, клиентът разказва на психотерапевта си това, което е успял да си спомни, след което последният предлага следващата тема за размисъл.

Темата се поставя съобразно някакъв конкретен образ или период от живота на клиента. Извикването в паметта на събития от миналото се излага във времето на менсецу с терапевта в три аспекта: Какво обсъжданото лице е направило на клиента, как клиентът е реагирал на това и какви проблеми и грижи е създал клиента на този човек. Възприето е на третия аспект да се отделя най-голямо внимание, както и около 60% от цялото време на шучу. Съществуват разнообразни стилове на провеждане на Найкан.

В добавка на интензивния курс може да се проведе ничийо, или още ежедневна Найкан терапия, като на нея се посвещава кратко време сутрин и вечер, всекидневната активност преминава в промеждутъка между сеансите. Сутрешните размисли се провеждат по схемата на интензивния курс. Вечерните се съсредоточават на полученото от другите в течение на деня, какво е върнато в замяна и какъв източник на проблеми и грижи спрямо околните се е оказал клиента.

При завършването на шучу клиентите обикновено споделят за изпитвано от тях чувство на вина и разкаяние, съпътстващо с повишаващо се признание в любов и грижа от страна на околните и желание да се благодари на света за тази подкрепа. Богата литература, включваща описание на историята на болестта и данните от психологическото тестване засега е достъпна на японски език.

По материали от руския печат статията подготви: Меричка