На изток се ползва също още един удивителен метод, който позволява на организма да разпусне, възстанови силите и така човек да се почувства пълноценен и здрав. Това е Морита – терапията. Авторът на този метод – професорът Сьома Морита, който в началото на века е оглавявал психиатрично отделение в медицинския университет Дзикейкай в Токио и се е занимавал с лечението на неврози, създава нова система на лечение, основана на Дзен – философията, тъй като за лечение на неврозите дотогава се използвали не толкова прости и достъпни, обичайните методи. Състои се от четири етапа, всеки продължаващ по около седмица.

В първия етап пациентът е затворен в една стая сам и му е забранено практически всичко – не бива да разговаря, чете, пише, слуша музика и така нататък. Може само да лежи и мълчи, като временно става от постелята, за да се храни и обслужва тоалета. Накратко в този етап човекът образно казано си протрива гърба на болничния матрак. За какво е необходимо това – за да може за малко да си отдъхне от шумния, натрапващ се свят и да премине в мир и съгласие със самия себе си. На втория етап на пациента е разрешено да става от леглото вече не само да похапне, но и за това да поработи в градината или да разтреби стаята си.

Разрешава му се даже да води дневник, за да вложи и излее там натрупалите се емоции и мисли, но както и преди му е забранено да разговаря. На третия етап докторите буквално го заставят да работи усилено, при това достатъчно тежка работа и дълго. Само че именно благодарение на тежкия физически труд на открито, при пациента нарастват физическата и психическата сила, появява се увереност в собствените възможности – чувството „Всичко мога” и се отместват встрани разните страхове, и безпокойствата с повод и без.

След тази напрегната седмица, човекът никога повече няма да се страхува от физическия труд и натоварване, а главното – ще започне по нов начин да се отнася към живота - да цени всеки миг от него и жадно да ползва всяка минута за това да не го проспива, а дейно да живее. Четвъртият етап, който може да е с продължителност няколко седмици, е характерен с това, че пациента започва да напуска своята самота, натрапена му през предходните и се връща към ежедневния обществен живот: вече му е разрешено да чете, да разговаря с други пациенти и лекари / на каквито и да са, различни от болестните, теми/.

На този етап на пациента му се дава, като правило интересна задача – да се постави на мястото на искрено и безрезервно обичащ го/влюбен в него човек/ и от негово име да запише в дневника си заради какво би било възможно да се влюби. И човекът, изпълнявайки задачата е доведен до прозрението: да, действително ме обичат и има за какво… И започва още повече да цени живота си. Прилагайки подобна терапия, човек изработва вътрешно съвършено друг образ на живота – става такъв умиротворен, търпелив, добродушен и спокоен подобно монах от дзен-будистки манастир.

Престават да се домогват до него невротични симптоми, като раздразнителност, нерешителност или тревожно чувство. Започва да се усмихва повече, да се смее и радва. Животът става по – ярък и привлекателен.Оттук можем да изведем една полезна аксиома: човек, временно лишен от обичайната обстановка, след възвръщането си към нея, започва да я цени повече и по-дъл боко… Така че, ако по някаква причина не ви радва околната действителност, опитайте да избягате от нея незадълго.

Седмица, две или три – да подскажем – в Япония, в клиниката на доктор Морита. Или просто изключете си телефона, излезте от Интернета, кажете не на телевизията и радиото, помолете приятелите да не ви безпокоят и почивайте. Дотогава, докато обикновеният телефонен звън или пък мейл от приятел не се окажат щастие. И ето, тогава върнете се към обикновения си живот и му се наслаждавайте!!!

Превод: Меричка