сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Пишете ни! | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova


Мъдрости за всеки ден

Виновен си когато си различен от другите и зъл, когато виждаш твърде ясно и надълбоко в тях.

Андре Сюарес

* * *
 
Мъдростта на хекима ПДФ Печат Е-мейл
Природа на човека - Психология и терапия

 Султан пътувал с един от най-добрите си слуги на кораб. Слугата, който никога не се бил качвал на кораб, нещо повече, като син на планината дори не бил виждал морския бряг, седял в празния трюм и крещял, стенел, треперел и плачел. Всички се държали добре с него и се опитвали да успокоят страховете му. Но добрите им думи стигали само до ушите му, не и до свитото му от страх сърце. Султанът вече трудно търпял виковете на своя слуга и пътуването по синьото море под синьото небе не му доставяло вече радост. Тогава към него се приближил мъдрият хеким, неговият лекар. „Ваше Височество, с ваше позволение бих искал да го успокоя.” без да се колебае, султанът разрешил.

Хекимът заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето и те, крещейки с цяло гърло от удоволствие, изпълнили заповедта. Слугата размахвал ръце, дишал уплашен дълбоко, вкопчил се здраво за кораба и помолил да го качат на борда. Издърпали го за косата. Оттук нататък той седял съвсем тихо в един ъгъл. Повече не чули дума на страх от устата му.

Султанът се учудил и попитал хекима: „Каква мъдрост се крие в това действие?” Хекимът отговорил: „Той никога не е вкусвал солта на морето. И не е знаел колко голяма е опасността във водата. Затова и не е могъл да знае колко е ценна здравината на корабните дъски под него.

Цената на мира и спокойствието знае само този, който се е сблъсквал с опасността. Ти, ситият, не познаваш вкуса на обикновения селски хляб. Момичето, което за тебе не е красиво, е моята любима. Има разлика между този, който е при любимата си и онзи, който жадно я чака.”

 

Познанията за психосоматичната медицина макар и несистематични, които черпим от древноизточните сказания, не са единственото нещо, изпреварващо съвременната медицина. Те разкриват терапевтични методи в зародиш, които едва днес придобиват форма и научна систематизация. Един от тези методи, който днес се използва главно за лечението на страх, е поведенческата терапия.

Той се основава на идеята, че поведението се научава и съответно може да бъде „отучено” в една терапевтична ситуация. Това редуване на научаване и отучване ни съпровожда ежедневно. Понякога се случва да избягваме страхови ситуации и тъкмо по този начин се засилва страхът. Невротичният парадокс се разрушава постепенно в поведенческата терапия, например с помощта на системната десенсибилизация*.

Целта е да се разбере, че дадена ситуация или предмет не предизвикват, или най-малкото не винаги са съпроводени от негативни преживявания. Пример за древна страхова терапия е историята „Мъдростта на хекима”. Изследването на страха в онези времена е занимавало не само хекима, но е било преди всичко философски проблем, свързан със същността на човека.

Страхът се е разглеждал като реакция от отношението на човека към непознатото. Източните философии различавали три вида страх, които наричали прастрахове. Това са:

1. Страх от миналото, причина за който се смятали несправедливостите. За неговото лечение се изисквало извинение и прошка. 

2. Страх в настоящето. Изразява се в самота, която се преодолява чрез оттегляне от социалната сфера и аскетизъм.

3. Страх от бъдещето. Изразява се в чувството за липса на цел и смисъл. За цяр се препоръчват молитвите. В съвременната психотерапия отново се срещаме с посочените три вида прастрах.

Страховете от миналото и настоящето се обощават като исторически изживени страхове. На тях се противопоставя страхът от бъдещето като екзистенциален страх. Систематизирането на страха и последвалите го изводи са разбираеми на фона на религиозно-културното наследство и се ориентирани повече към него, отколкото към действително наблюдаваните същностни черти на човека.

Опрощението е преди всичко морално изискване на човека със силна чувствителност. По правило то предполага саморазбиране, ако не води до себеотричане. Във връзка с това Хафис казва: „Ако всеки знаеше всичко за другите, всеки би прощавал с лека ръка.” Аскетизмът като средство против самотата изглежда парадоксален, нещо като: „Да се самоубиеш от страх пред смъртта.”

Познанието, което се крие тук, е, че човек, който става аскет по свое желание и вижда в аскетизма смисъл, приет от неговото общество и религията, по-лесно може да се освободи от страха пред самотата.

По същия начин аскетизмът може да означава и бягство, реакция срещу страха от останалите. Молитвата и медитацията като средство срещу страха от бъдещето са се утвърдили от векове и се считат за посредници на доверие и надежда. При всички случаи и това схващане е проблематично, ако изискването за молитва измести активната грижа за бъдещето.

„Търговецът и папагалът” Ориенталски приказки в помощ на психотерапията

Носрат Песешкиан**

-----------------

*Премахването на връзката стимул-реакция в съответствие с целите на терапията носи названието декондициониране.

1. Системна десенсибилизация - повтарящото се излагане на даден стимул води до постепенно угасване на рефлексната връзка.

2. Стимулът, който води до нежелано поведение се прилага с максимална сила на въздействие в условия, при които не е възможно излизането от ситуацията. Близостта със стимула се осъществява внезапно и продължително.

Обикновено пациентът реагира остро и емоционално, но постепенно негативният ефект утихва и се появява адекватна поведенческа реакция. Методът се нарича наводняване и трябва да се прилага много предпазливо и само на определени пациенти.

3. Вариант наречен аверзия, смятан като техника за самоконтрол. От пациента се изисква да се концентрира в проблематични за него мисли и след кратък период от време терапевтът му казва са спре. Процедурата се повтаря няколко пъти, след което пациентът започва да я практикува индивидуално.

**Д-р Носрат Песешкиан създател на Позитивната психотерапия е специалист по психиатрия и неврология, роден в Иран през 1933 година. Завършва средно образование в Техеран. От 1945 година живее в Германия. Следва медицина във Фрайбург, Майнц и Франкфурт на Майн.

Специализира психотерапия във ФРГ, Швейцария и САЩ. От 1969 година д-р Песешкиан ръководи във Висбаден частен психотерапевтичен кабинет. Той е президент на Немското дружество за позитивна психотерапия и доцент към Академията за лекарска следдипломна квалификация при Лекарската камара - провинция Хесен.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *