|
Султан пътувал с един от най-добрите си слуги на кораб. Слугата, който никога не се бил качвал на кораб, нещо повече, като син на планината дори не бил виждал морския бряг, седял в празния трюм и крещял, стенел, треперел и плачел. Всички се държали добре с него и се опитвали да успокоят страховете му. Но добрите им думи стигали само до ушите му, не и до свитото му от страх сърце. Султанът вече трудно търпял виковете на своя слуга и пътуването по синьото море под синьото небе не му доставяло вече радост. Тогава към него се приближил мъдрият хеким, неговият лекар. „Ваше Височество, с ваше позволение бих искал да го успокоя.” без да се колебае, султанът разрешил.
Хекимът заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето и те,
крещейки с цяло гърло от удоволствие, изпълнили заповедта. Слугата
размахвал ръце, дишал уплашен дълбоко, вкопчил се здраво за кораба и
помолил да го качат на борда. Издърпали го за косата. Оттук нататък той
седял съвсем тихо в един ъгъл. Повече не чули дума на страх от устата
му.
Султанът се учудил и попитал хекима: „Каква мъдрост се крие в това
действие?” Хекимът отговорил: „Той никога не е вкусвал солта на морето. И
не е знаел колко голяма е опасността във водата. Затова и не е могъл да
знае колко е ценна здравината на корабните дъски под него.
Цената на
мира и спокойствието знае само този, който се е сблъсквал с опасността.
Ти, ситият, не познаваш вкуса на обикновения селски хляб. Момичето,
което за тебе не е красиво, е моята любима. Има разлика между този,
който е при любимата си и онзи, който жадно я чака.”
Познанията за психосоматичната медицина макар и несистематични, които
черпим от древноизточните сказания, не са единственото нещо,
изпреварващо съвременната медицина. Те разкриват терапевтични методи в
зародиш, които едва днес придобиват форма и научна систематизация. Един
от тези методи, който днес се използва главно за лечението на страх, е
поведенческата терапия.
Той се основава на идеята, че поведението се
научава и съответно може да бъде „отучено” в една терапевтична ситуация.
Това редуване на научаване и отучване ни съпровожда ежедневно. Понякога
се случва да избягваме страхови ситуации и тъкмо по този начин се
засилва страхът. Невротичният парадокс се разрушава постепенно в
поведенческата терапия, например с помощта на системната
десенсибилизация*.
Целта е да се разбере, че дадена ситуация или предмет не предизвикват,
или най-малкото не винаги са съпроводени от негативни преживявания.
Пример за древна страхова терапия е историята „Мъдростта на хекима”.
Изследването на страха в онези времена е занимавало не само хекима, но е
било преди всичко философски проблем, свързан със същността на човека.
Страхът се е разглеждал като реакция от отношението на човека към
непознатото. Източните философии различавали три вида страх, които
наричали прастрахове. Това са:
1. Страх от миналото, причина за който се смятали несправедливостите. За
неговото лечение се изисквало извинение и прошка.
2. Страх в настоящето. Изразява се в самота, която се преодолява
чрез оттегляне от социалната сфера и аскетизъм.
3. Страх от бъдещето. Изразява се в чувството за липса на цел и смисъл.
За цяр се препоръчват молитвите.
В съвременната психотерапия отново се срещаме с посочените три вида
прастрах.
Страховете от миналото и настоящето се обощават като
исторически изживени страхове. На тях се противопоставя страхът от
бъдещето като екзистенциален страх. Систематизирането на страха и
последвалите го изводи са разбираеми на фона на религиозно-културното
наследство и се ориентирани повече към него, отколкото към действително
наблюдаваните същностни черти на човека.
Опрощението е преди всичко
морално изискване на човека със силна чувствителност. По правило то
предполага саморазбиране, ако не води до себеотричане. Във връзка с това
Хафис казва: „Ако всеки знаеше всичко за другите, всеки би прощавал с
лека ръка.” Аскетизмът като средство против самотата изглежда
парадоксален, нещо като: „Да се самоубиеш от страх пред смъртта.”
Познанието, което се крие тук, е, че човек, който става аскет по свое
желание и вижда в аскетизма смисъл, приет от неговото общество и
религията, по-лесно може да се освободи от страха пред самотата.
По
същия начин аскетизмът може да означава и бягство, реакция срещу страха
от останалите. Молитвата и медитацията като средство срещу страха от
бъдещето са се утвърдили от векове и се считат за посредници на доверие и
надежда. При всички случаи и това схващане е проблематично, ако
изискването за молитва измести активната грижа за бъдещето.
„Търговецът и папагалът”
Ориенталски приказки в помощ на психотерапията
Носрат Песешкиан**
-----------------
*Премахването на връзката стимул-реакция в съответствие с целите на
терапията носи названието декондициониране.
1. Системна десенсибилизация - повтарящото се излагане на даден стимул
води до постепенно угасване на рефлексната връзка.
2. Стимулът, който води до нежелано поведение се прилага с максимална
сила на въздействие в условия, при които не е възможно излизането от
ситуацията. Близостта със стимула се осъществява внезапно и
продължително.
Обикновено пациентът реагира остро и емоционално, но
постепенно негативният ефект утихва и се появява адекватна поведенческа
реакция. Методът се нарича наводняване и трябва да се прилага много
предпазливо и само на определени пациенти.
3. Вариант наречен аверзия, смятан като техника за самоконтрол. От
пациента се изисква да се концентрира в проблематични за него мисли и
след кратък период от време терапевтът му казва са спре. Процедурата се
повтаря няколко пъти, след което пациентът започва да я практикува
индивидуално.
**Д-р Носрат Песешкиан създател на Позитивната психотерапия е специалист
по психиатрия и неврология, роден в Иран през 1933 година. Завършва
средно образование в Техеран. От 1945 година живее в Германия. Следва
медицина във Фрайбург, Майнц и Франкфурт на Майн.
Специализира
психотерапия във ФРГ, Швейцария и САЩ. От 1969 година д-р Песешкиан
ръководи във Висбаден частен психотерапевтичен кабинет. Той е президент
на Немското дружество за позитивна психотерапия и доцент към Академията
за лекарска следдипломна квалификация при Лекарската камара - провинция
Хесен.
|