Налага ли се да припомняме, че те са практически без­брой? Съпътства ги цяла гама положителни или отрица­телни чувства. "-Когато съм сам, „й"говоря на глас. Водя с нея безкрайни разговори. Въобразявам си какво ли не - сам се прегръщам, представяйки си, че я прити­скам до себе си, виждам така ясно всяка сцена, че започвам да я усещам физически. Стискам възглавницата, която се превръща в „нея", по­кривам я с целувки, шепна й страстни думи. Представям си учудването й, възхищението й от моята любов. Ужасно е глупаво, нали?" Кой влюбен не е правил това? Тези фантазми са съвсем обикновени, при тях любимото същество като че ли дей­ствително присъства.

- фантазмите ме завладяват, където и да се намирам. И почти винаги се въртят около же­ните и идеалната любов. А съм женен от пет­найсет години и имам щастлив брак. Най-чес­то си представям ласки, които нямат нищо общо с обикновения секс. Няма нужда да ви каз­вам, че поддържам тези фантазми с почти ре­лигиозно чувство.,. (45-годишен мъж)

Това е фантазъм за безкрайна любов, за самоединение чрез сливане със своя женски полюс.

Отсъствие

-Мечтите ми се въртят около любимата жена, която си отива. Появяват се различни образи: влак, гаров перон. В зависимост от дните про­меням историята. Понякога става дума за жена, която няма да видя повече, която си оти­ва завинаги; тогава ме изпълва огромна тъга или поне се преструвам, че е така. Друг път присти­гам тичешком на перона и оглеждам притеснен вратите на вагоните, докато влакът бавно се отдалечава. Или пък любимата жена слиза от влака и се хвърля в прегръдките ми... (27-годишен мъж)

Среща

- Винаги става дума за жена. Търся я. Виждам се как я чакам на улицата, седнал в колата си. Или пък заставам пред дома й и чакам да се при­бере. Когато я видя, тръгвам към нея. Престру­вам се на учуден, след това на очарован....

Отрицателни любовни фантазми

И такива има - садистични, мазохистични, канибалски, породени от страх от отхвърляне, от мъка по отсъства­щия, от омраза, от безразличие, свързани с желание за мъст...

- Най-честият ми фантазъм? Опитвам се да се покажа безразличен към жената, която ме обича. Отлично си представям целия театър: тя страда, плаче, сама е в дома си; съсипана е напълно, а аз изпитвам някакво горчиво удовле­творение...

Страх от изоставяне? Вероятно, но на какво се дължи? Потребност да причини страдание, да убие „Майката"? Да изостави и да унищожи Майката, проецирана върху жената? И в този случай е необходимо да познаваме це­лия живот на мъжа. Но можем да сме сигурни, че от­някъде ще изплува сянката на една обичана и мразена майка.

- Често отвратен си въобразявам как дефекирам върху някаква жена. Образът само за миг преминава пред очите ми, прогонвам го, но той се завръща след десетина секунди...

Любов с обратен знак? Но все пак любов. В света на малкото дете екскрементите обикновено са „подарък", който то смята, че прави на майка си. Чрез тях изразява любовта си към нея. В определени моменти - при про­мяна в настроението, придружена от непредвидимо чув­ства на враждебност към майката или към родителската двойка - то несъзнателно желае да „елиминира" майка си. Тогава изпражненията се превръщат в средство да се разочарова, да се „унищожи" майката. Понякога детето упорито отказва да се изходи (за да не достави удоволст­вие на майка си, да я накара да страда, да й отмъсти). Ня­кои малки деца започват да плачат още при вида на гърне­то, което ще им помогне да изпълнят „задачата" си.

Ето как чрез фантазъм, директно произлязъл от не-съзнавани спомени, този мъж усеща изпражненията и като нещо добро, и като инструмент за унижение, за омърсяване и за символично унищожение на Жената (= Май­ката). Но за да определим истинското му значение, е не­обходимо да изследваме детството му.

Някои отрицателни любовни фантазми са свързани със страх от остри предмети (игли, ножове), от изна­силване и т. н.

- Всеки път, когато видя нож, за миг пред очи­те ми преминават кратки, но ясни картини: забивам ножа в тялото на... (жена ми, годени­цата ми, майка ми, детето ми...)

Да си кажем още веднъж, че за щастие подобни фан­тазми не тласкат човека към действие! 

Виж още: Конференция по КПТ /Когнитивно поведенческа терапия/

Стереотипно тълкуване?

Тълкуването, свързано с образа на Майката, е толкова разпространено, че имаме пълното право да проявим известен скептицизъм. Не става ли дума за обяснение, превърнало в стереотип една непълна, макар и неизмен­но потвърждавана от наблюденията истина за отноше­нията между детето и майката? Не е необходимо да се разпростираме върху „симбио­зата" между майката и малкото й дете. Книгите по психология изобилстват от информация по въпроса.

Можем все пак да се запитаме: съществуват ли други възможни тълкувания на фантазмите, свързани с „унищожаването на майката"? Най-вероятно. Но в крайна сметка всяка проява на любов (здрава или болезнена, положителна или отрицателна) говори за несъзнавана потребност от сли­ване с Другия, за завръщане към първичното единение.

Фантазъм за омагьосване

- Често се виждам как приготвям магическо пи­тие, дори си представям, че съм свръхнадарен медиум, после фантазмът се променя: изобретил съм лъч и го насочвам към някаква снимка. Всич­ко това е предназначено да привлича жените; виж­дам ги във въображението си как идват към мен, движейки се като сомнамбули, като омагьосани...

Магията е действие, насочено срещу здравето, чувст­вата, собствеността на даден човек. Правят се магии и се развалят магии за хора, животни, къщи, предмети. Ня­кои вярват в магии за любов или омраза, извършени чрез някакъв предмет (статуетка, набодена с карфички, лю­бовни питиета, снимки и пр.). Магиите могат да се тълку­ват от всяка гледна точка - психологическа, психоанали­тична, психиатрична и т. н. При магиите за любов или омраза става дума за „операции", предполагащи наличи­ето на „резонанс", на връзка между визираното лице и използвания предмет. Ще цитирам един текст на Мариан Верньой:

„Във всички описания на магии фигурират предмети, които по нещо напомнят за преследваната цел. В Еги­пет например, още преди построяването на пирамидите жреците използвали восъчни статуетки, на които слеп­вали устните, преди да произнесат заклинанията си -целта била да се запушат устата на злодумците. (...) При правене на магия за стабилност на държавата се използвал скъпоценен камък, върху който имало гравира­ни четири стълба. Всеки народ притежава собствен и учудващо неизменен набор от предмети. (...) Във Фран­ция восъчната или дървената статуетка, както и рису­ваното изображение, присъстват в магиите от средно­вековието до наши дни."

Понастоящем - прогресът задължава - снимката се смята за „двойник" на лицето, обект на магия, филмите за „черна" магия ни показват ритуали, в които се използ­ват косми от главата, изрезки от нокти, кръв; все „апе­титни" подправки на тайнствени отвари, забърквани в сумрачни подземия.

Тези дейности предизвикват всякакви реакции - от сляпо доверие до пренебрежително свиване на рамене. Ще се смаете обаче от факта, че в нашия свят гъмжи от „магьосници", заклинатели, вещици и други „влъхви", които практикуват както в най-затънтените селца, така и в центъра на модерните градове.

Вярно е, че всеки човек - никой от нас не е застрахо­ван - може да се поддаде на древните страхове, на по­требността си да вярва в магически сили, в мистериозни ритуали, в заклинания, изпълзели от далечни епохи. Вяр­но е също, че уморените души лесно попадат в клопката на ирационалното, че един смътно проблясващ лунен лъч може да накара да повярват в поредното „чудо" хиляди хора, тласкани от образите на богове и демони, неизмен­но присъстващи в архаичното колективно несъзнавано.  

Надежда, алчност, любов, омраза - търгашите на човеш­ки души винаги ще са на ход...

СЕКСУАЛНИ ФАНТАЗМИ

Съзнавани или не, те са легиони и са израз на стремеж към афективно единение (нормално или патологично) с другия. Да си припомним, че сексуалността и афективността се едно и също нещо, че качеството на сексуалността пряко зависи от качеството на афективността; докато гениталността се отнася само до физическите нагони и потребности. Човек може да има мощна афективност и слаба гениталност или обратно - силна гениталност и бедна афективност. Всичко зависи от емоционалното и духовното му равнище.

„Качеството" на сексуалните фантазми е съобразено с индивидуалните особености на всеки. „Героите" им са жени или мъже, въображаеми или не, сюжетите им включват спомени, филмови сцени, неосъществени же­лания, непостижими идеали...Става дума за истории със сексуално съдържание или за патетични любовни ситуации - фантазми за изоставя­не, раздяла, отсъствие, завръщане и т. н., които се про­жектират във въображението като филм. Много често сценарият предвижда автомилувки, с които „ни обсип­ва" роден от въображението ни човек. А какво да кажем за фантазмите на тези, които си мислят „за някой друг" по време на полов акт с партньора си?

Най-много изтласквания и комплекси са свързани с генитало-сексуалната сфера. Оттам и хилядите възможни фантазми, плод на недобре преживяно юношество, на непризната или изтласкана хомосексуалност, всичко това често оцветено със садизъм, мазохизъм, фетишизъм и т. н., подхранвано от вестникарски истории, пуб­ликации в списания, романи, от киното и видеото (ро­мантични филми, порнографски филми, филми за наси­лие, филми на ужасите...). Съществуват всякакви фан­тазми, каквито можем да си представим - просто защо­то си ги представяме. Сексуалните фантазми могат да са еднократни, да се повтарят, да бъдат натрапливи. Те винаги ангажират ця­лата афективност и до голяма степен я обуславят.

Пиер Дако