Анализ и размисли върху книгата Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес

В тази приказка К. Е. пише за границите на гнева и прошката. Кога гневът може да е полезен, как да се трансформира в творческа енергия и постепенно / не отведнъж / да се осовободим от него и накрая да простим : стр. 356-358. На какво ни учи гневът, от какво е предизвикан? Дали навреме може да усетим и определим / за повърхностния – ясно, но по-дълбокия? / и да разговаряме с него. Да разберем защо се е появил и какво иска? Реакция на какво е? Същевременнно е нужно да се подходи постепенно към освобождаването от него: “ Среща с лечителката: изкачване  на планината “ стр. 359-362. Нужно е да изкачим планината, за да разберем стъпките – и не само при гнева. А когато търсим нещо, себе си, душата си. Планината / външна и вътрешна / ни е нужна и за да се успокоим, да поразсеем поражението от емоциите, да подредим мислите си, да решим как да действаме.

Приказката показва / и анализа на К. Е. / последователността при разрешаването на проблема с гнева и други съпровождащи го емоции и усещания. Жената се обръща към знахарка / лечителката в нас, здравото в нашето психе / и тя и казва какво да направи. Нужен е косъм от лунния мечок – или нещо здраво в нас, вътрешен ресурс /и /.

И така, жената започва да изкачва планината, където живее мечокът. Докато стигне до него, тя среща много препятствия – дървета, клони, камъни – вътрешните негативи наистина спомагат за гнева - духове на мъртви / по-дребни гневни импулси, които също не са погребани / и допринасят за общия гняв.

Освобождаването от гнева и други негативни емоции не става лесно, съществуват комплекси, илюзии... .Но жената благодари на препятствията, че я пускат нагоре. И тя стига до мечока. Той символизира душевната ни и емоционална сила, до която е нужно да стигнем, за да се освободим от негативите, конкретно гнева – стр. 363. Жената храни мечока много вечери – метафората изразява храната, която трябва да даваме на здравото в психето ни.

Най-накрая мечокът се смилява над жената и и позволява да вземе косъм от него, защото изпитал жал. Тоест здравото в психето изпитва жал към гнева и му дава нужния лек и съответно и гнева трябва да се омилостиви т. е. да изпита жал към нас и да ни остави на мира.

Ще получим успокоение – старите рани ще останат / те са доказателство, че сме били на бойното поле на живота /, но те няма да се забиват в душата и сърцето ни и да продължат да дълбаят в тях. Жената от приказката ще приложи спрямо мъжа си, стъпка по стъпка житейски наученото.

Докато е изкачвала планината, хранила мечока, за да го омилостиви и връщала при знахарката. Тя ще се справи с гнева постепенно, защото е разбрала, че няма как да стане от раз. Психето също разбира, че справянето с гнева / и с всяка негативна емоция, е и позитивна – за цялостното и асимилиране / ще стане бавно, на етапи и с времето. Но с веднъж минат етап и цял цикъл на справяне, следващия път е по-лесно, упражнено е – стр. 364-366.

Има и справедлив гняв, разбира се, но той е навременен и не е / само / унищожителен – това е маркиране на територията, на собственото пространство, без / само /нараняване – стр. 366-369, 372; мисълта на Аристотел в началото на книгата на Даниел Голман “ Емоционална интелигентност “ . Нужно е и да отбележим мястото, времето, начинът, по който сме били наранени, от кого и защо и какво сме почувствали – стр. 369 долу -370-371.

Каво е ехото на този момент и кои малки “ смърти “ сме преодолели, преживели и кои още ни терзаят. Клокочещият / понякога и неосъзнат / гняв ни тормози постоянно и поддържа чувствата на безпомощност, безпокойство, тревога. Нужно е да се каже истината, каква точно вреда е нанесена, какви / само / наказание и отмъщение е предизвикала стр. 373 долу, 374, 375. И етапите на прошката.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Очакваме нещо един от друг или се приемаме такива, каквито сме

Синята брада

Василиса - Възвръщане на интуицията

Манауи – свързване с Другия, с Партньора

Жената - скелет

Чистата вода грижа: за творческия живот

Безръката девойка