Анализ върху приказката Синята брада през погледа на Даоизма

До известна степен съм съгласна с тълкуването на Клариса Пинкола Естес /в книгата Бягащата с вълци/ върху приказката “Синята брада”. Но предлагам и един по-щадящт анализ, в който Синята брада не изглежда чак толкова зловещ и би могъл да бъде по-лесно смилаем за жените с изострена чувствителност и емоционалност по една или друга причина или за тези, които са твърде уплашени от неща случващи си вътре в тях или “извън тях”. Например жени пострадали от насилие – физическо и или психическо. Клариса разглежда Синята брада като: “…могъщ хищник, който периодично се появява в женските сънища. Той се материализира насред най-вълнуващите и важни планове. Откъсва жената от нейната интуитивна природа: умъртвява чувствеността и, лишава я от сили да се развива, изчерпва от жизненост нейните идеи мечти….” Стр. 50. Този хищник, звяр, чудовище се намира в психосоматичния организъм на жената, но е напълно възможно да се намира и извън нея, като съпруг, партньор, приятел, началник, баща или брат.

За тълкуването на приказката Клариса използва френско-славянския вариант. Нека да го разгледаме внимателно и ще забележим, че този “хищник” за когото тя говори в никакъв случай не откъсва жената от нейната интуитивна и чувствена природа, нито пък я лишава от сили или изчерпва жизнеността и, идеите и мечтите и. Приказката в книгата започва така: “ В манастира на бели монахини в далечна планина се пази вълмо косми от брада. Никой не знае как се е озовало там.

Някои твърдят, че именно монахините погребали остнаките му, защото никой друг не искал да го докосне. Не е известно защо монахините са запазили такава реликва, но това е самата истина. Една приятелка на моя приятелка я е виждала със собствените си очи. Тя казва, че брадата била синя, по-точно с цвят на индиго. Синя като тъмния лед в езерото, като нощна сянка в падина. Тази брада някога принадлежала на човек, за когото говорят, че бил не успял магьосник, гигант и женкар, мъж известен под името Синята брада….”

Аз ще направя своя анализ през призмата на Даоизма, на Ин и Ян и на Свещената сексуалност. Според моето тълкуване Синята брада е символ на мъжкия Ян принцип в жената. Добре ни е известно, че във всяка жена, както и във всеки мъж живеят и двата принципа – Ян и Ин, тяхното уравновесяване, постигането на хармонията и еиднството между тях прави човека /мъж или жена/ съвършено работещ психосоматичен организъм. Подтискането и или отхвърлянето на един от двата принципа ни прави неуравновесени, разбалансирани и в крайна сметка непълноценни.

Цялата Природа съществува в идеалното равновесие и единство на Ин и Ян и човека не може да прави изключение. Да започнем с монахините. Те погребват Синята брада, погребват своя Ян – желанието, секса, сексуалността, здравословната агресия, активността и стремежа, логиката и всичко, което символизира мъжкият Ян принцип. Те го погребват, отхвърлят го, дори забравят за него като за нещо лошо, зло, което ще пречи на техните занимания в монашеския живот. Погребаният Ян обаче не може да изчезне току така, да се изпари, напротив той продължава да съществува макар и забравен, а за съществуванието му говори “вълмото косми от брада”, които монахините запазват.

Тази брада е “синя, по-точно с цвят на индиго. Синя като тъмният лед в езерото, като нощна сянка в падина…” Ин принципът често бива изобразяван като вода, нещо повече той е символ на самата вода или обратното, водата е символ на Ин, а водата е с цвят на индиго. Също така Ин е нощният принцип, силите, които владеят нощта и мрака в единство с дневните, слънчеви сили на Ян, които владеят деня и светлината. Запазвайки “вълмото от сини косми” монахините запазват женския Ин принцип, който притежава и всеки мъж, а погребват всичко останало /брадата, Ян/, просто забравят за него.

И тук точно е уловката, която несъзнаваното ни прави. Четейки за “брада” ние съвсем естествено приемаме, че това е мъжки символ, тоест символизира Ян. Разбира се не трябва да пропускаме и това. Колкото и дълбоко да се опитват жените /монахините в случая/ да погребат своя Ян, да го отхвърлят, те въпреки това ще запазят някъде в психическия/физическия си свят това “вълмо косми от брада!” С едно изречение и двата принципа – Ян /брадата/ и нейният /син, индигов, нощен цвят/ Ин ще бъдат съхранени в своето вечно равновесие.

На пръв поглед Ин погребва Ян, тоест жената погребва част от себе си, но тъй като това е невъзможно единственото, което тя може да направи е до го изтика някъде и да забрави за него. Но тази забравена част ще продължи да я преследва чрез образите на “не успелите мъже – магьосници, женкари”, които тя ще среща непрекъснато из пътя си и ще се възмущава и отвращава от това поведение.

В действителност всичко, от което жената /жените, монахините/ се възмущават в този случай е само техният не успял Ян, техният подтиснат и забравен магьосник, дори женкар, мръсник и т.н., който подтиснат, неосъзнат, забравен, отхвърлен е придобил застрашителни размери. Станал е “гигант” както го описва Клариса. Да продължим нататък. Синята брада заминава и оставя съпругата си да управлява дома, оставя и всички ключове като и заръчва да не пипа само едно “малко красиво ключе”.

Жената кани сестрите си на гости и им обяснява, че съпругът и е разрешил да прави каквото си поиска, да влиза във всяка стая на замъка, с изключение на една – тази, за която е “малкото, красиво, златно ключе”. Жените отварят вратата….”…Най-малката погледнала ключето и видяла, че е изцапано с кръв. Ужасена тя го избърсала в полата на роклята си, но кръвта не изчезвала….Всяка една от сестрите се опитала да го изчисти, но без успешно.

Невестата скрила ключето в джоба си и се втурнала към кухнята. Когато стигнала, бялата и рокля била изцапана от джоба до подгъва, защото от ключето бавно се процеждали капки тъмночервена кръв. “ Жената започва да се опитва да изчисти ключа, търка го с конски косми, опитва с пепел, пъхнала го в жаравата, покрила го с паяжина, но кръвта не престава да тече! Тук отново се сблъскваме с Ян принципа в жената и нейното желание да го подтисне и отрече, да “го покрие с паяжини, да го изгори, да го изчисти”.

Изцапаната с кръв рокля е символ на загубата на химена /девствената ципа/. С това жената открива своя Ян, своята сексуална, агресивна мъжка природа, част от нея. Жената се опитва да скрие това, да скрие, че има здравословни сексуални желания, че е агресивна, че е напориста, че също е хищник. Всичко това, което обществото или културните порядки, традиции, възпитание или религиозни ценности ще осъдят. Ключът и ключалката са сексуални символи – ключът е фалически такъв, а ключалката наподобява женските полови органи.

Поуката от приказката е следната: Както жената, така и мъжът трябва да постигнат равновесие и единство между двете сили на съзиданието в себе си. Между Ин и Ян. Ако не постигнат това то или Синята брада – Ян ще надделее над женския принцип или обратно. Братята на жената убиват Синята брада. На езика на символите това означава, че мъжките, Ян чертите в жената се събуждат или по-точно тя си ги припомня и започва да ги използва конструктивно и градивно за собстеното си благо и развитие.

В края на приказката Синята брада умира, на пръв поглед той сякаш бива победен. Но не е така! Погребват го монахините, които запазват “вълмото косми от брадата с индигов цвят.” Което ни върна в началото на приказката след един драматичен кърговрат на противоборство между Ин и Ян, в който победител не бе излъчен. Ин и Ян ще продължат да съществуат в извечното си единство, в мир и хармония. Те не са балансирани единствено в човека, независимо дали той е мъж или жена.

Направих този анализ от тази гледна точка, защото считам, че понякога по-финния подход е по-правилен, в други случаи драстичните хирургически мерки за отстраняване на змийската отрова, която ни трови са по-подходящи. Всичко зависи от индивидуалното състояние, в което се намира човешката душевност, духовност и тяло в даден етап или момент от живота. Не претендирам за “изчерпателност” или за “правилност”, просто измествам леко фокуса на калейдоскопа от възможности.

Автор: Камино

Още публикации по темата:

Очакваме нещо един от друг или се приемаме такива, каквито сме

Синята брада

Тъмният мъж в женските сънища