Психолозите хуманисти и акмеолози са утвърдили пет основни закона за човешката същност: • Човекът като цялостно същество е повече от сумата на своите съставящи. • Човешкото битие се разгръща в контекста на човешките отношения. • Човекът осъзнава себе си. • Човекът има избор. • Човекът е обърнат към бъдещето си, в живото му има цел, ценности и смисъл т.е. човекът е интенционален. Водеща идея в личностните подходи е тази, че позитивната човешка същност е потенциално зададена, но не се управлява от външни сили и не се мотивира от вън. Стремежа към актуализация и самоактуализация е главната вътрешна движеща сила на живота изобщо.

Според Е.Маслоу самоактуализацията е всепоглъщащо преживяване, в което човек се осъществява като Човек, като критерий за осъществяване на акта самоактуализация е постигането на “пиково преживяване”. Самоактуализацията е стремеж на личността към самовъплъщение, към “пълно използване на талантите, способностите и възможностите “. Да се самоактуализира човек, означава сам да достигне върховете на своя духовен и творчески потенциал, като при това съзнателния избор на цели се осъществява в проблемни ситуации.

Самоактуализацията е движение от преходни и нереални проблеми към реални проблеми при което личността се самоусъвършенства.Отказите от усилия за решение водят личността до деградация или до патология. Маслоу формулира “същностната, човешка, хуманистична цел” на обучението и възпитанието - да се помогне на човека да стане толкова добър, колкото е способен да бъде, което изисква създаването на благоприятна образователна среда, в която ученика може да осъществява съзнателен избор на цели и да избира пътища за тяхното постигане.

Според К.Роджърс човекът е активно същество, чийто най-важен мотив е вродената му тенденция за актуализация т.е. стремежът му да реализира човешкият си потенциал с цел съхраняване живота и саморазвитието на личността му или казано с други думи актуализация на своето “Аз”.Условията за успешна самоактуализация са приемането на вярата в себе си и позитивните човешки отношения, особено отношенията със значимите “други”. Ключова роля за развитието на личността има “Аз-концепцията”, която е система от самовъзприятия, представи и оценки на човека за самия себе си.

“Аз-концепцията” възниква на основата на взаимодействие на индивида с обкръжаващата го социална среда . Развитието на тази концепция е процес на преодоляване на дисонанса между субективния опит и “Аз-концепцията”, хармонизирането на отношението между Реалното”Аз” / това , което човекът е / и Идеалното”Аз” / това , което човекът желае да бъде /. На основата на “Аз-концепцията”  Роджърс изгражда и “ подход, центриран към ученика ” в обучението, като основното в този подход е ” освобождаването” на личността от външното формиращо въздействие и ” преместването ” й в сферата на междуличностното взаимодействие.

Условията за стимулиране самоактуализацията на личността са:

- среща с проблемите т.е.осъществяване на проблемно обучение ;

- конгруентност на учителя т.е.учителя трябва да бъде такъв, какъвто в действителност е ;

- приемане на емпатийно разбиране т.е. учителят приема ученика такъв, какъвто е ;

- осигуряване на ученика на подходяща информация.

Проблемът за самоактуализацията и самореализацията включва в себе си и проблема за рефлексията, т.к. всеки поглед на субекта върху самия себе си като обект на познание актуализира личностната рефлексия. Рефлексията е ключов механизъм и за екзистенциалните подходи т.к. през цялото си съществуване човек търси смисъла на своя живот и собствената си идентичност, което спомага за обръщането му към собственото “Аз” и взаимодействието му със “Света”.

Водещата идея на рефлексивния подход в хуманистичната психология е тезата, че човекът е рефлексивна система т.е. неговото поведение се обуславя не от външни фактори, а от субективните му представи за тези фактори, за другите участници в ситуацията и за техните субективни представи. Според хуманистичните психолози човек притежава безброй възможности за себереализация – според тяхната философия личността е свободна и отговорна за своята съдба, а хората са добри по рождение, следователно уникалността и творческия потенциал са присъщи на всяко човешко същество.

Маслоу създава йерархически модел на човешките потребности, които всяко човешко същество се стреми да удовлетвори, а именно:

- физиологични потребности ;

- потребност на физическа и психическа сигурност ;

- потребност на обвързаност и причастност към някаква социална общност ;

- потребност от одобрение и уважение ;

- потребност от творческа самореализация ;

- потребност от философско и религиозно осмисляне на живота.

Съществуват два вида субекти – рефлексивни т.е. действащи съобразно предварително систематизирана информация за своите потребности, цели и възможности, както и за потребностите, целите и намеренията на другите субекти и нерефлексивни. В рамките на рефлексивния подход чрез активизиране на личността и диалоговата рефлексия се търсят необходимите условия за постигане на взаимно доверие, емпатийно разбиране и продуктивно взаимодействие между субектите.

Акмеологията изучава условията при които се постигат високи професионални и житейски успехи, като се интересува и от необходимите оптимални условия водещи личността на младия човек до позитивни преживявания и приятни състояния с цел подпомагане саморазвитието на индивида като субект, като личност и като индивидуалност. Според хуманистичната психология и акмеологията  “Ученикът има потенциал да осъзнава себе си и аспектите на своя живот”.