Един уникално човешки аспект на съзнанието е способността да се създават алтернативни реалности. Чрез фантазията избягваме от реалността на всекидневния живот в играта - често по много творчески начин. Освен ролята й в изкуствата, творческата фантазия е съществена и в науката: голяма част от напредъка е резултат от прозрения, които учените са получили, докато на игра са си представяли алтернативни реалности. Тези алтернативни реалности са част от всекидневния живот, макар че обикновено не мислим за тях като алтернативни равнища на съзнанието. Между нормалното ни будно съзнание и съня лежат различни състояния на съзнанието, които се основават на въображението и градираните степени на откъсване от реалността. Когато фантазираме, се изключваме от външния свят и насочваме вниманието си навътре. Бляновете са позната форма на фантазия.

Докато се возите в рейса и попадате в улично задръстване, можете да си представяте как лежите на слънчев плаж или как водите разговор, в който печелите спор с шефа ви. Всички имаме блянове, макар да съществуват големи индивидуални различия в типовете фантазии, които имаме. Бляновете на някои хора са предимно положителни; други са неприятни или притесняващи. Упоритите различия в тона на бляновете могат да отразяват различия в обичайните дейности, нагласите, емоциите и настроенията. Бляновете изглежда се появяват на цикли: повечето хора имат някакъв блян на всеки 90 до 100 минути. Циклите се появяват независимо дали хората записват мислите си под строго експериментално наблюдение или просто вършат всекидневната си работа. Както ще видим в следващия параграф, сънищата следват подобен цикъл.

Някои блянове, наречени реалистична фантазия, са тясно свързани с реалистичните ситуации. Обикновено приемат разказна форма и могат да са ориентирани към проблеми, например въображаем разговор с шефа ви. Други, наречени аутистична фантазия, нямат връзка с реалността. Бляновете за живот след няколко стотици години или пътуването до друга галактика са аутистични фантазии. Други типове фантазия имат още по-малка връзка с реалността. Унесеността се състои от несвързани образи, сцени или спомени и не е под контрола на фантазиращия. Тя може да е завладяваща при хора, които са били лишени от сън дълго време и след това внезапно са били събудени. Когато това стане, човекът обикновено е изключително объркан от неконтролирани мисли и образи, които нахлуват в съзнанието му.

Работещите на повикване при спешни случаи през нощта могат да установят, че унесеността пречи на дейността им непосредствено след като са били събудени. Между будното състояние и съня лежат други форми на кратки фантазии - живите, съноподобни образи и интензивни звуци. Тези образи са също така неконтролируеми, както унесеността. Когато образите се появяват, докато заспиваме, се наричат хипногогни ( “хипно” значи сън); когато се появяват по време на прехода от сън и будно състояние, се наричат хипнопомпични. Някои изследователи смятат, че тези състояния на съзнанието (будно съзнание, реалистична фантазия, аутистична фантазия, унесеност, хипногогни и хипнопомпични образи и сън) съществуват по континуум.

Нито едно от тях не е ясно определено: едното се прелива в друго, а после в трето. Други автори вярват, че ключовият фактор е нивото на кортикална възбуда, която се контролира от ретикуларната активираща система - “пазителя” на съзнанието. Според това становище различните състояния на съзнанието формират широк спектър, простиращ се от много ниски до много високи равнища на възбуда. Намалената възбуда води до релаксация и спокойствие, увеличените нива на възбуда са свързани с творчеството, ирационалното поведение и екстаза.