Функция: биоикономична превръща “ти” в “център на моята вселена”; временно разделяне на мисълта от чувствата (цервикален блокаж) и на сексуалността от емоциите (абдоминален блокаж) с цел цялото внимание да се центрира върху изискванията на “ти”. защитна да не се демонстрира пред другия собствената слабост, страхът от самота, да се поддържа лидерството (ролята) във всеки един момент, да се упражнява натиск върху Ти-обект на отношение (властова невроза).

Поглед: хипнотичен, зареден с енергия, съблазняващ, бдителен.

Глас: преди всичко ласкателен и любезен, чувствен или съответен на контекста на ситуацията. Стойка: отворена, провокативна, привидно сигурна и здрава при мъжа, чувствено-агресивна или псевдо-подчинена при жената (ще съм такава, каквато ти ме искаш!).

Фантазия: “... само чрез властта над Ти мога да постигна организмичното удоволствие!”. Дистенция: в последващото задоволяване на нарцистичните потребности. Несъмнено е, че всяка дистенция е опосредствана от едно Ти (връзката Аз-Ти-Аз). Не подлежи на обсъждане и фактът, че само привилегированият достъп до ти-цел може, по един или друг начин, да гарантира достъпа до удоволствие. А начинът за установяване на власт е четвъртото движение: съблазняването. Ще подчертая, че според мен, нищо на тоя свят не е дадено, по-точно нищо не ми се дава. Всяко нещо си има цена, която трябва да платя. Не съществува алтруизмът. Никога нищо не съм правил, за когото и да било! Никой никога не е правил нещо за мен.

Често моето Ти-цел, или аз самият, или най-близките ми съюзници са се възползвали от едно или друго “добро дело”. Но по време на анализа, това “добро дело” винаги се оказва поведение с един от следните мотиви: А) получаване на някакво утвърждаване, Б) да си доставя удоволствие, В) да затвърдя принадлежността си към някакъв микрокосмос, Г) да избегна някакво чувство за вина, болка или наказание. Ето защо никога нищо не съм правил за някой Друг. Нито нещо е било направено за мен. Ако в живота си съм постигнал някакъв успех и съм постигал изживяването на дистенцията, т.е. удоволствието, мога да го припиша само на собствената си способност да съблазнявам. Напълно съзнавам, че написаното по-горе ще подразни моралистично настроения благовъзпитан читател. Но аз не искам да изглеждам добричък, скромен филантроп.

Смирен да: самият факт, че се смятам за несъвършен, ме подтиква да се стремя към израстване. И каквото и да казват моралистите, аз искам да бъда честен, прозрачен и съответен на идеите си. Аз искам власт! Но не с цената на всичко! Искам привилегията да бъда пръв сред равни в моето поле на доминиране. Но уважавам същата амбиция и на другите мъже и жени, които са част от “моята” група на принадлежност. Твърдя, че който е честен, честен до край, не би противоречал на горното. Никой, който познавам или съм познавал, не е копнял с най-интимната си същност да бъде винаги и само “номер две”, освен ако точно тази позиция не му носи своеобразна власт над другите. Но не е популярно да се говори за желанието за власт, а и малко са тези, които познават разликата между принцип на властта и властова невроза. Благоприлично възпитаният се заблуждава с формулата:

СЪБЛАЗНЯВАНЕ = ВЛАСТ = ДИСТЕНЦИЯ

Той предпочита да “подлага и другата си буза”. Да се държи като “добричък” и алтруист, а другите “непокварени” и “благоприлично възпитани” аплодират. Аз отхвърлям тези фалшиви овации. Предпочитам честността. Така, болен от наивен хедонизъм, аз съблазнявам. Дори голямата енциклопедия “Дзингарели” черпи от извора на емоционалната чума и смело пише: съблазнявам: 1) злонамерено подтикване чрез ласкателство, примамки, заблуждение и измама; 2) лаская, примамвам, увъртам се около някого, с цел да постигна сексуални отношения с него; 3) привличам, пленявам. Бедните ние, които смятахме, че чрез съблазнителното движение, ще можем да срещнем допълващия ни партньор! А ето, че трябва да открием, че сме дяволски изкусители, а горкичките ни партньори са опитни мишки! Какво, по дяволите, ни разказват! Историята и литературата са препълнени с разкази за безуспешни съблазнявания, сълзи, проляти над образа на любимата (или любимия), които не са отговорили на отправените към тях чувства и въпреки часовете, месеците, годините на упорито ухажване (а, забравих – “ухажването” е допустимо, законно, “съблазняването” е сатанинско!).

Латинският корен на “съблазнявам” произлиза етимологично от seducere (отклонявам, водя обратно). Водя обратно! И така, аз искам да ви “поведа обратно” от “винаги” здравите принципи на чумавия морал, да ви “водя към себе си”. Искам също, ако това е съвместимо със социоикономичността в моята група, да ти отнема това, което ти принадлежи, но знам също и да приемам загубата, ако Ти е по-добър от мен. Когато партиите съблазняват с невъобразими електорални обещания, когато Държавата съблазнява с цел да запази себе си, когато Църквата съблазнява като ни предлага едно светло отвъдно, (а ние все се държим като смирени овчици), съблазняването е нещо добро. Ако аз съблазнявам, е лошо. Лошо е, защото отклонявам “овчиците” от кошарата на Църквата, на Държавата, на Благовъзпитанието и шутовските Правила. И що за морал е това?

Всъщност не ме интересува! Ако тялото ми иска дистенцията и, ако за да се отпусна, трябва да съблазнявам, аз съм в хармония с природата и със себе си. Съблазняването не е насилие или принуда. Не е “търсене на сексуални отношения”. То е емпатия, търсене на утвърждаване и принадлежност, защото без утвърждаване не може да се задоволи нито една потребност. Следователно “съблазнявам” е “давам, за да получа”! Не може да се съблазнява със заплахи. Съблазняваме като даваме на другия това, което иска от нас. От тази гледна точка съблазняването е био- и социоикономично движение. По време на съблазняването трябва за момент да анулирам своето аз. Трябва да осъзная какви са потребностите на Ти-цел, да ги задоволя и да получа симпатиите му. За миг по този начин ще имам власт над него и ще задоволя и моите потребности! Тогава идва ред на моята дистенция.

Чрез съблазняването се конкретизират съюзите, приятелствата, любовта. Чрез съблазняването се реализира принадлежността, циментират се взаимоотношенията в двойката или групата. Жалко е само, когато съблазняването се окаже самоцелно! Тогава говорим за фиксация, свойствена на характеровата психопатия и проява на властова невроза. Според мен първичната функция на съблазняването е привличането, притеглянето към себе си. Но съблазняването изглежда грях. Голямата съблазнителка е курва или нещо още по-долно и низко. Споменаването на властовата невроза ми напомня, че трябва да изложа и някои мои разсъждения върху темата “двойка”. Двойката, която живее според природния модел, не се поддържа с рекет, садизъм, чувство за вина, агресивност, болести, а със солидарност, взаимодопълване, емпатия, приемане на другостта на другия и реципрочно съблазняване. Съблазняването е лепилото в двойката.

То е признаването тук и сега на моята и твоята потребност. То е постоянно търсене на близост, защото само през твоето удоволствие, през твоето обичане преминава моето удоволствие и моето обичане. Това е съзнанието, че нищо не ми се полага, че любовта не се самоподхранва, а се заздравява от взаимното утвърждаване, принадлежност, сексуалност и взаимно “хранене”. Следователно трябва да се движа към... трябва да съблазнявам, ако искам и утре да се възползвам от привилегията да бъда с моето “ти”. Когато на тази планета спре завинаги настъплението на морализаторите, тогава ще преоткрием интимната красота на съблазняването и светът ще бъде по-хубав!