Анализ и размисли върху книгата Бягащата с вълци от Клариса Пинкола Естес

Продължение на темата за гнева, прошката. Продължаването напред – към инстинктивната ни същност и истинска любов към себе си и партньора . За посвещаването, за пътуването – задълбочено – към нас, вътре в нас. Посвещаването в онези женски тайни, инстинкти, които са ни вродени, но забравени; останали под пластовете култура, възпитание, свръхАз: стр. 393-394. Дивата инстниктивна природа се подчинява на външния натиск, на егото, когато тази инстинктивна природа не е развита. Т.е. не е развито познанието ни за самите нас: стр.399 “ Въпреки че не искаме ... правим грешен избор.” В приказката, девойката е зад ябълковото дърво: стр. 403 долу, 404, стр 405 – “ Приказката задава въпроса “: "Каква злощастна сделка сключва всяка жена?” .

Жената / психето, душата / е продадена още преди да са се развили и разцъфтели; преди да се е опознала и реагирала на сделката, според инстинктите си стр. 406. Всички ние сме ужасени, когато осъзнаем каква сделка сме сключили и как това ни отрязва от цял един свят – на психето ни, на вътрешните ресурси, на които бихме разчитали. Така оставаме самотни, без инстинктите ни и вътрешната ни сигурност и се оказва, че това, което са ни обещали – спокойствие и външна сигурност – са измама.

Станала е лоша сделка – затова и сме ужасени, вцепенени / от липсата на въшно и най-вече вътрешното си упование /. В приказката девойката три години чака да дойде дявола / тя не се омъжва и знае, че вече е жертва на лоша сделка / и се подготя за срещата. За жената означава, след като е осъзнала какво се е случило, да излезе от вцепенението си и да се задейства. Като преди това / през 3-те години / събере достатъчно психични сили и вътрешни ресурси стр. 408. Същевременно при криза / особено дълбока психическа и емоционална /, жената започва да усеща вътрешния си глас, колкото и тих да е той – на вътрешните инстинкти: стр. 408.

Девойката се изкъпала, облякла бяла рокля и оградила в тебеширен кръг; тя изпълнила определен ритуал стр. 409. Дяволът идва, но е отблъснат от чистотата , сълзите на девойката. Той заповядва на бащата да отсече ръцете на дъщеря си и бащата го прави стр. Егото трябва да отстъпи, ред е на душата да се погрижи за девойката. И съответно девойката да се погрижи за душата си и да слезе надълбоко в психето си, за да възвърне дивата си инстинктивна природа стр. 412 .

Психчните ръце са отсечени – жената не може да се справи сама, отнета й е възможността да се уповава на емоционалните си и психични ресурси. Затова е нужно да се спусне в подсъзнанието си, да се върне назад към инстинктите си. Затова и тя плаче – за да се пречисти и да се защити срещу демона, хищника в психето и да продължи напред стр. 414 и стр 415 “ и обясненията от стр. 508. Но все пак остават психичните крака, които знаят пътя към инстинкитите и ще ни отведат там.

Гърди, корем, които усещат и ще се свържат с инстинктите и душа-разум стр 416 горе. Девойката започва скитането в подземната гора; започва посвещаването, възвръщането към инстинкитите. Тя / ние / отново е уязвима, без познание за себе си / самите нас /, но и откъсната от действителните и психични баща и майка, които са проводници на егото. Девойката / психето / остава гола /о /, в най-дълбоката си същност и ще следва собствения си глад стр. 419 – 420 . Ще се храни с плодовете, семената, водата на подсъзнателонот стр .420, стр. 509.

В психето винаги има някой, който знае, че ще стигнем до най-дъблоките ни кътчета и ще ни посрещне радостно стр. 422 . Същевременно това здраво в нас, ни праща предизвикателства и негативни ситуации, които дори ни довеждат до отчаяние, за да се върнем към истинската си природа , към себе си стр. 423. Девойката попада в подземната овощна градина и крушовото дърво само скланя клони, за да може тя да се нахрани стр. 426.

Щом сме в градината на подсъзнанието, ще се храним с неговите плодове, които имат живителна и хранителна сила стр. 430. Когато царят пита девойката от кой свят е, тя отоговаря :” Преди бях от света ... и човек, и дух. “. Когато жената се спусне в подсъзнанието, не означава че се откъсва от реалния свят. Може да живее и в двата, паралелно. Но живота в подсъзнателния свят й помага в реалния – дава й ресурсите, силата, инстинстите, които са й липсвали преди за справянето с реалния живот стр. 428 долу.

Намирането на вътрешната ос, в нас, на сигурност е много важно, тя ни помага да оцелеем, да пробием във външния свят. Да определим границите си, да се борим за нуждите и потребностите си, копнежите и желанията си. И съответно, външните условия ни дават подавки какво да търсим, какви въпроси да задаваме във вътрешния свят : стр. 429. Царят се влюбва в девойката – някъде вътре в нас, надълбоко има една част, която ни обича и приема при всички случаи.

Важно е да я открием, така ще получим вътрешна подкрепа, която ще ни позволи да се приемем такива каквито сме и да се обичаме стр. 430 долу , стр. 431, 433. След като се опознаем е нужно да изпробваме това знание за себе си в реалния живот. Да използваме придобитата емоционална и психическа женска сила стр. 434 . Както и промяната на живота на девойката, ползвайки оттук нататък постоянно новопридобитата сила. Стр. 435. Тя става едно цяло с всички свои части, кътчета – душевни, психически, емоционални – в хармония със себе си.

Изпитва удоволствие и изживява всяка емоция, чувство с всяка своя клетка. Поемаща, приемаща всякакви емоции и чувства, а не блокирана, като преди; преди, по време и малко след като е разбрала, че е жертвения агнец. Изживява ги пълноценно, съхранява ги като преживени емоционални спомени стр. 436. Новата същност иска нови неща, както и запазването на положителните стари, но вече изживени пълнокръвно, с ново отношение към тях стр. 437.

Важно е вътрешните процеси в психето да продължат; да не се опиваме / заспиваме / от постигнатото. Да не се оставяме “ хищникът “ отново да ни завладее, а да се справим с него. И да знаем, че изпитания и негативи винаги ще има, но жената / ние / винаги ще се справя / им /, чрез новопридобитата сила и емоционално богатство стр. 438 – 448. Когато младата царица се усамотява с детето си в най-дивата гора, вече сама трябва да проправя пътеките. Новите изпитания ни хвърлят отново в подземаната гора / най-дълбокото на психето ни /, но вече с наученото и използаваното за и от нас, сами си търсим и правим пътеките там.

Като сме се научили да чуваме, чувстваме сигналите му, подавките оттам сами идват при нас стр. 449. К. П. Е. отново споменава за различните цикли в живота на жената, за тези, през които тя минава на различните етапи от живота си. Тези цикли не са свързани само с физическата възраст, а като духовно-емоционално-психични етапи стр. 450 – 454. Съобразно и с наученото през всеки период, а и със слизането си в подсъзнанието и добиването на ново познание и сила, жената става по-хармонична, по-одухотворена, по-силна.

Излъчва сияние, което идва и е еманация точно на пълното й духовно и емоционално осъзнаване, на душевната сила, на завършеността й като жена. Включвайки женствеността й, майчинкият й инстинкт, сексуалността й – съчетанието на всичко това! Излъчвано от всяка нейна клетка: стр. 452. В приказката, през този период на оттегляне в гората, на девойката й порастват ръце – т. е. психичните ръце са възвърнати.

Станало е, след като тя е слязла дълбоко в психето си, хранила се е с неговите плодове и вода, излязла е във външния свят, обичала и обичана е, отново е преживяла негативи / затова и отива в най-дивата дълбока гора, за да се възстанови отново, да добие сила / - стр. 453-454 и стр. 455. . В края на анлиза на приказката, К. Е. пише и за това, че и царят е нужно да претърпи преображение, като жена си. Тук е и идеята за израстването и взаимното преображение на двамата партньори - /виж “ Жената-скелет “ /.

В преносен смисъл, след като сме променили една част от себе си, по естествен начин се променят и останалите – стр. 456-457. Анимусът също се развива, за да се срещне с “ душата-същност “ . За да станат взаимнообвързани и подопмагащи се части на женската същност – така тя е цяла и става новопосветена. Жената през целия си живот минава през посветителски етапи – понякога по-леко, понякота по-тежко – но винаги е с новопридобита сила и става по-пълтокръвна и цялостна!

С всичките си роли, съзнанието си – емоционално, психическо и душевно – за тях! : стр. 457, 458, 459 и стр. 77. Трябва да се отбележи, че за да има истинска любов между двама, е нужно преобразяване, но и желание за него и у двамата. Иначе единият отива напред, а другият изостава в израставнето си и това разрушава отношенията им. Но когато и двамата продължат да търсят / по-точно опознават / себе си през целия си живот и се подпомагат взаимно в тази инициация, те израстват. И преминават през различни етапи / може да не съвпаднат, важното е да преминават / и съответно и връзката им преминава през различни етапи и е възраждаща се и пълноценна! : стр. 458.

Автор: Надя Златева

Още публикации по темата:

Синята брада