Аз не съм този, който бих искал да съм.

Не съм този, който би трябвало да бъда.

Не съм този, който майка ми искаше да стана.

Дори не съм този, който бях.

Аз съм този, който съм.

Мужду другото смятам, че цялата ни психология произлиза от отричането на тази фраза. Всички наши неврози започват, когато се опитваме да бъдем тези, които не сме.

Ти не си този, който имам нужда да си.

Ти не си този, който беше.

Ти не си такъв, какъвто на мен ми е удобно.

Ти не си такъв, какъвто искам аз.

Ти си такъв, какъвто си.

Да приема това означава да те уважавам и да не искам от теб да се променяш. Неотдавна започнах да дефинирам истинската любов като безкористната задача да създаваме пространство, за да може другият да бъде този, който е. Тази първа „истина” е отправната точка и принципът на всяка връзка между зрели хора. Материализира се, когато аз те възприемам такъв, какъвто си, и усетя, че ти също ме приемаш такъв, какъвто съм.

Действителността

Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.

Не е такава каквато би трябвало да е.

Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде.

Не е такава каквато беше.

Не е такава, каквато ще бъде утре.

Действителността около мен е такава каквато е.

Мога да започна пътя си само от отправната си точка, а тя е да приема, че нещата са такива, каквито са.

Хорхе Букай