Невинният и Сиракьт подготвят мизансцена: Невинният живее с чистата душа отпреди грехопадението, а Сиракът се сблъсква с реалността на грехопадението. Следващите няколко етапа представляват стратегии за живот в света след грехопадението. Скитникът започва да търси себе си отделно от другите, Воинът се научава да се бие, за да се защитава и да промени света според виждането си, а Мъченикът придобива способността да дава, да се обвързва и да се жертва за другите. Следователно движението е от страдание към самоопределяне, към борба, към обич. Ясно ми беше, че героизмът на Скитника не се свежда до борбата. Героичната постъпка на Скитника — мъж или жена — е в това, че напуска тягостната ситуация и се отправя сам към неизвестността.

Долових появата на древен архетип, в миналото пазен за още по-малък брой хора, отколкото архетипа Воин, който сега се преформулира като форма на героизъм, достъпна за всички. В тази форма героят е Магьосник или Шаман. След като се научава да променя заобикалящата го среда чрез здрава дисциплина, воля и борба, Магьосникът се научава да се движи с енергията на вселената и чрез законите на синхронността да привлича онова, което е необходимо. Така че лекотата, с която Магьосникът взаимодейства с Вселената, изглежда като магия. След като се е научил да вярва на цялостната си личност, Магьосникът завършва един кръг и също както Невинния открива, че да вярваш е безопасно.

Всеки от архетиповете носи със себе си мироглед и заедно с него различни житейски цели и теории за смисъла на живота. Сираците се стремят към безопасност и се страхуват от експлоатация и изоставяне. Мъчениците искат да бъдат добри и виждат света като сблъсък между доброто (внимание и отговорност) и злото (егоизъм и експлоатация). Скитниците искат независимост и се страхуват от конформизма.

Воините се стремят да бъдат силни, да влияят върху света и да избягват неефективността и пасивността. Целта на Магьосниците е да бъдат верни на вътрешната си мъдрост и да са в равновесие с енергиите във вселената. И обратно, стремят се да избягват неистинското и повърхностното.

Всеки архетип проектира върху света своята собствена задача. Хората, управлявани от даден архетип, ще виждат целта му като облагородяваща, а най-големия му страх — като корен на всички проблеми на света. Те се оплакват от жестокостта, конформизма, слабостта, егоизма или плиткоумието на другите хора. От това възникват много недоразумения. Мъченикът често приема самостоятелността на Скитника като егоизъм, който Мъчениците ненавиждат.

Стремежът на воина да се наложи може да изглежда на Сирака като жестокост. А когато Магьосникът заявява, че ако реакцията е искрена, напълно нормално е човек да постъпва по всякакъв начин, включително по начините, от които доскоро се е боял или които е отхвърлял (егоистичен, мързелив и т.н.), за всички останали тези твърдения звучат като най-срамни неща!

На нивото на Магьосника обаче двойственостите започват да се рушат. Страхът на Сирака от болката и страданието се възприема като неизбежната обратна страна на едно определение за безопасност, което допуска, че животът ще е само приятен и лек. Магьосниците вярват, че фактически ние сме в безопасност, въпреки че често изпитваме болки и страдание. Те са част от живота, а в крайна сметка всички ние сме в божите ръце. По същия начин Магьосниците смятат, че егоизмът се поражда от разбалансираното фокусиране върху даването. Задачата не е да сте внимателни към другите, еместо да мислите за себе си, а да се научите да обичате и да се грижите за себе си така, както и за съседа си.

Магьосниците прозират отвъд схващането за индивидуализма и конформизма до знанието, че всички ние сме неповторими и всички сме едно. Виждат отвъд силата и слабостта и разбират, че непоколебимостта и възприемчивостта са „ян" и „ин" — ритъм на живота, а не двойственост. Накрая, те знаят, че дори не е възможно да сме неистински, тъй като можем да сме само тези, които сме. Ние неизбежно заемаме във вселената мястото, което ни се полага.

Всеки архетип ни води през двойствеността към парадокса и във всеки има непрекъснато движение от първобитен към по-изтънчен и сложен израз на основната му енергия. Следващите глави описват архетиповете и етапите на осъзнаване, през които минава героят, докато изследва всеки архетип поотделно. Описаният модел обаче е схематизиран, така че докато четете, трябва да имате предвид, че хората не преминават през отделните етапи по един и същи начин, с маршова стъпка.

Индивидите планират неповторимия си път през тези „етапи" и трябва да се има предвид, че съществуват различия в начина, по който хората минават през тях. Това е общовалидно за голям брой култури — различни етнически или расови групи, хора от различни страни или райони, — но в тази книга, поради моята собствена среда и опит, ще спра вниманието си върху различията между мъжете и жените.

Например мъжките и женските форми на героизъм изглеждат различни, защото мъжете остават по-дълго на някои етапи, а жените — на други. Тъй като са възпитани от обществото да се грижат и да служат, а може би и защото раждат, в живота на жените прекалено силно започва да властва архетипът Мъченик, още преди те да могат да изследват възможностите, които олицетворяват Скитникът и Воинът.

Мъжете, от друга страна, биват насърчавани да контролират живота си и да властват над другите хора, да бъдат воини, преди да разберат кои са. Те се придвижват бързо до етапа воин, но замръзват там, и дори не просто там, а често на най-примитивните му нива. Често получават слабо или никакво насърчение и почти не разполагат с мъжки ролеви модели, за да развият чувствителност, загриженост и способност за обвързване.

Жените често не харесват етапа воин и затова или отказват да направят пътуването, или ако го направят, се придвижват светкавично и стават Магьосници. Затова, мисля, че промените, които описвам като етапи на Скитане и Борба, в новаторската книга на Каръл Джилцган „На различен глас: психологичната теория и развитието на жените" се представят просто като етап на „преход" от етика, основана на грижа за другите (Жертва), към по-високо ниво, на което „Аз"-ът добива реални измерения във взаимоотношенията (Взаимозависимост).

Жените, изглежда, се задържат на етапите, които изтъкват приобщаването (Мъченик и Магьосник), а мъжете — на тези, които изтъкват самостоятелността и противопоставянето (Скитник и Воин). Както Джилиган посочва, жените обикновено виждат света под формата на мрежи и паяжини на свързаност. Мъжете го виждат под формата на стълби и йерархични системи, където хората се състезават за власт.

Ако насочим вниманието си към места, където има повече жени или повече мъже, без да виждаме цялостния модел на развитието, може да ни се стори, че има отделни и различни мъжки и женски пътища. Или пък, ако гледаме само към пътищата, а не към различния момент и различната сила на обвързаност с всеки архетип, ще излезе, че по отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви. Нито едното, нито другото е вярно. По отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви и различни.

Типичният мъжки модел на развитие в западната култура е да се мине от Сирак направо до етапа воин и да се остане там. Движението — ако има такова — настъпва по време на кризата в средна възраст, когато мъжът се сблъсква с въпросите за самоличността си. В резултат мъжът често започва да проявява по-голям интерес към въпросите на близостта, вниманието и обвързването, отколкото когато и да било. Обикновено развитието му изглежда така:

Сирак    > Воин    > Скитник   > Мъченик    > Магьосник

От друга страна, жената обикновено се развива от Сирак до етапа Мъченик, на който може да остане до края на живота си, освен ако нещо не я подтикне към по-нататъшно развитие. Понякога, след като децата излязат от къщи, съпругът кривне, самоуважението й отслабне или срещне еманципирани идеи, настъпилата криза на идентичността я кара да се запита коя е, след което се научава да бъде по-напориста. Ето модела на развитието й:

Сирак    > Мъченик  > Скитник > Воин > Магьосник

Жена с професия, стремяща се отрано да бъде независима в живота, може да преминава едновременно през етапите на воин и Мъченик, като в службата е упорита, а вкъщи се раздава. Мнозина мъже също подреждат живота си по този начин. Независимо дали става въпрос за мъж или жена, моделът се свежда до:

В този случай проблемите на самоличността излизат на преден план, когато разцеплението изглежда неудържимо и противоположните ценности на Мъченика и воина се обединяват достатъчно, за да се почувстваме отново цялостни.

Нужно е да се разбере обаче, че не е задължително мъжете и жените винаги да изживяват тези етапи в различен ред. Големи са индивидуалните различия. Освен това върху описания тук модел влияе типът на личността. В теорията за типовете на Юнг някои хора се водят от аналитичния си, мисловен процес, а други — от емпатичните, чувствени форми. Чувствените типове имат по-голям афинитет към архетипа Мъченик, а мисловните — към воин.

Онова, което харесваме, често развиваме най-напред, а оставяме за по-нататък изследването на качествата, които по-малко харесваме. Следователно жените с предпочитание към мисленето и мъжете с предпочитание към чувствата са склонни да развиват едновременно чертите на Мъченик и на воин, защото единият стремеж допълнително се усилва от сексуално-ролевата обусловеност, а другият — от личностния им тип.

Някои обобщения по отношение на половете обаче може би са уместни. Точно в този момент за повечето мъже ценностите до голяма степен се определят от етиката на воина. Пътят на съвременните жени обаче е раздвоен. По-голямата част от тях или са Мъченици, или са преминали бързо през етапите на Скитник и воин и започват да правят опити да бъдат Магьосници.

В зависимост от това коя група жени наблюдавате, можете да твърдите, че архетипът Мъченик е определено женски, за разлика от стила воин, който е определено мъжки, или че стилът Магьосник въплъщава новопоявилата се женска система, за разлика от стария патриархален Воин, като начин на съществуване в света. Първото твърдение се възприема от консерваторите, а второто — от голям брой феминистки. Нито едното, нито другото е погрешно, но и нито едно от двете не изчерпва всичко.

В съзнанието на западната култура феминистките обикновено се свързват с архетипа на Амазонката, но истински еманципираните жени, изглежда, имат особена слабост към действието в стил Магьосник и са начело в изследването на архетипа, който контролира настоящата трансформация на човешкото съзнание — толкова значима, колкото и трансформацията, станала, когато мъжете ръководеха изследването на възможностите за положително (ян) действие и агресивността като средство за усъвършенстване на света. Откритието, че вълшебната пръчица и жезълът на Магьосника са подходящи инструменти за днешния свят, е твърде обнадеждаващо както за мъжете, така и за жените, защото обещава възстановяване на мира и любящата енергия между тях и между човечеството и Земята.

Каръл Пирсън