Както знаем, тези две понятия от психологията на Юнг са толкова важни, че не бива да ги използваме над път и под път и да обясняваме с тях всичко, дори необяснимо­то. Да си припомним: - Анимата е „душата", ядрото на дълбинното женско на­чало; - Анимусът е „душата", ядрото на дълбинното мъжко начало. Анимата заема поне три четвърти от несъзнаваното на човека; но понеже жената по самата си същност е Анима, то Анимусът заема, да кажем, една трета от ней­ното несъзнавано. Анимата, това е сборът от възможностите на женския полюс у мъжа; Анимусът е съответно сборът от възмож­ностите на мъжкия полюс у жената.

Анимата и Анимусът:

- ни формират още в детството само чрез присъствието си в нашето несъзнавано. Те образуват афективната стра­на на личността ни, обуславят ежедневното ни поведе­ние, мислите, постъпките, нормалното или патологич­ното ни въображение;

- ни информират. Те всъщност са основният ни източ­ник на вътрешна информация. Без преувеличение можем да кажем, че мъжете и жените се подчиняват на запове­дите на своите Анима и Анимус;

- ни деформират, доколкото самите те са деформирани. Изключително рядко се случва Анимата и Анимусът да се интегрират хармонично в личността.

Съдбата на Анимата зависи на първо място от афективните отношения между момчето и майката (огро­мен е броят на погълнатите от имагото на майката Аними). Но тя се определя и от връзката му с бащата, както и от отношението на последния към жената и женстве­ността. Развитието на Анимуса се обуславя от отношенията на момичето с бащата, но и от връзката му с майката, чието отношение към мъжете и мъжествеността му слу­жи за пример.

В западното общество женският полюс у мъжа (Анима) обикновено бива пренебрегван, отхвърлян, изтласкван в името на криворазбраната мъжественост, налагана от мъжката агресивна, състезателна, убийствена и в края на краищата вледеняваща душата цивилизация. Поради това мъжката съзидателност най-често се задоволява със социалния и финансов успех и извежда мъжа на афективна магистрала, която не води доникъде, освен до едно окончателно крушение, лишено от какъвто и да е вътре­шен живот.

При жената мъжкият полюс (Анимус) е белязан с чув­ство за вина, тревожност и изтласкване на чувствата, също последица от западната цивилизация, която векове наред е отреждала на жената статус на недоразвито съще­ство. „Шансът" на жената е, че няма нужда да търси своята Анима, тъй като тя самата е Анима (стига тази нейна част да е в добро състояние).

Безумната гонитба

Веднъж погребал своята Анима, мъжът започва да я търси вън от себе си. Така се оказва въвлечен, съзнател­но или не, в гонитбата на идеализиран или утопичен об­раз на жена, на сродна душа, която да е огледалният му образ и с която да преоткрие изгубената си цялост.

Търсенето му е толкова по-упорито, колкото е по-несъзнавано. В мечтите, сънищата, фантазмите си мъжът преследва призрачната жена, която непрекъснато му се изплъзва. Обикновено човек не осъзнава, че е стеснил, че е осакатил личността си, като е отхвърлил един от полюсите на своето несъзнавано. А тъкмо това стесня­ване е „противоестествено", тъй като всеки от нас при­тежава важни хормонални характеристики на така наре­чения „друг пол". Когато изтласкваме другия пол, ние се самоотричаме и живем само с едната половина от лич­ността си.

- При мъжа: Анимата е (не представлява, а е!) неговият вътрешен мир, неговата съзидателност, дълбинната му интелигентност. Усещана положително или отрицател­но, тя автоматично се проецира върху представата му за женствеността - благотворна или ужасяваща, достойна за обич или вдъхваща страх, даряваща живот или отнемаща живота. Ето как мъжът се люшка между образите за жената-Слънце и жената-Нощ. И как, без да си дава сметка, несъзнаваните фантазми направляват съществуването му.

- При жената: и тя търси сродната душа, но на мъжа-баща, на идеализирания мъж, на брата. Нормално или не, това търсене ражда фантазми за мъже покровители, за герои, но и за мъжественост с обратен знак - опасна, кастрираща, насилваща. Но по принцип Анимусът на жената е полюсът на творчеството, на есктравертното разгръщане на личността, на действеното себераздаване. Търсенето на външен Анимус е до голяма степен несъзнавано и предизвиква привидно волеви действия, мечти и фантазми за успех или за провал, за социални проекти, за героични постъпки, но и за кастриращо и агресивно поведение спрямо мъжете.

Освобождаването на Анимата и Анимуса

След като Анимата и Анимусът съставляват голяма част от несъзнаваното и на мъжа, и на жената, става ясно, че изваждането им от строя може да превърне личността в истински хаос от неорганизирана, но действена енергия, която обуславя три четвърти от постъпките ни. Тази затворена енергия може да се сравни със „супа­та" от елементарни частици - протони, неутрони, елек­трони, фотони, неутрино... - които в началото на нашата вселена безразборно са се носели в пространството и от чиито „случайни" сблъсъци са се образували атомните ядра; така и несъзнаваните фантазми се раждат от мърт­вото вълнение на изтласканите Анима и Анимус.

Как да постъпим, за да издигнем Анимата и Анимусът до съзнанието си и да ги превърнем в част от личността си? Как да ги разпръснем в организма си и да почувства­ме действието им? На първо място, като се научим да разпознаваме мъжките и женските елементи у всеки от нас - елемен­тите, които правят мъжете и жените потенциално двуполови. Истината е, че ние не си даваме сметка - дори умозрително - за един биологичен факт: двойните ни полови характеристики, които придават относителност на афективната и сексуалната природа на всяко човешко същество.

Ако не се лъжа, физикът Жак Бержие беше казал: „Няколко атома водород върху една молекула стерол са достатъчни, за да разделим половете." Но твърде мно­го хора предпочитат да не забелязват тази проста биоло­гична истина в желанието си да се нагодят към западна­та цивилизация, която също нехае за двуполовостта на живите организми. Нужно ли е да цитираме Кришнамурти: „Добре изгра­ден ум е умът на мъжа и жената, а не на мъжа или жена­та."

Не е лесно да анализираме човешкото поведение, кое­то непрекъснато се колебае между мъжкото и женското, линейното и овалното, социалното и дълбоко съзидател­ното, повърхностното и задълбоченото, потенциалното и действащото. Не е лесно и да „хванем спатиите" на онези фантазми, които уж съзнаваме, но без да си дава­ме сметка каква поразителна информация за двата по­люса крият.

Не по-малко трудно е да си припомним и да изпитаме отново „някогашните" усещания (свързани с афективните отношения с майката и бащата например), както и стотиците постъпки, които те са предизвикали и продължават да предизвикват. Трудна работа е и да се освободим от вече споменатия страх - страха да се про­меним в очите на другите. Ще цитирам тук Жан Жироду: „Човек не може да промени миналото и душата си тайно от съседите." И наистина, хармоничното вписване на Анимата и на

Анимуса в личността предполага изве­стна маргиналност на духа, възприемане на нова гледна точка, отърсване от старите предразсъдъци, според кои­то всеки пол е застинал в една-единствена роля; предпо­лага също да направим преоценка на личността си, като осъзнаем цялата нелепост на поведенията, определени като „мъжки" и „женски".

По-разпространени фантазми, предизвикани от Анимата и Анимуса

Нека първо уточним, че фантазмите непрекъснато лъка­тушат между двата полюса. Делим ги на два вида за удоб­ство.

Фантазми, предизвикани от Анимата

- Фантазми за самоубийство: могат да означават непре­одолимо влечение към смъртта-възраждане и желание за връщане към майката-закрилница; но и - с отрицате­лен знак - за връщане към майката-унищожителка.

- Фантазми за обожание или за унищожение на майка­та и на женствеността, за обожание или унищожение на жената; тук влизат садистичните фантазми, фантазмите за изнасилване и т. н.

- Вдъхновяващи фантазми: в преобладаващата си част те са определено положителни; от тях се раждат поетич­ни и музикални творби, научни открития.

- Фантазми на двете крайности: често пъти несъзнавани, те се състоят в „предъвкване" на един и същи сюжет с преминаване от любов към омраза и обратно.

- Фантазми със символи: в тях фигурират добри или лоши чудовища, блата, езера, нощни градове, сняг, пла­нини и т. н.

- Фантазми, свързани с детството: тук се появяват, ес­тествено, майката, домът, гледки и лица от детството...

- Фантазми, свързани с идеалната жена, която може да бъде изцяло измислена.

Фантазми, предизвикани от Анимуса

Пиер Дако