Заключение

Също както интерпретацията на сънищата изисква точно познание за така и работата със символизма на съня налага да се съобразяват философските, религиозни и морални убеждения на сънуващия. Много по-мъдро е да не се гледа на символите на съня като на симптоми на определен характер. По-добре е да ги приемем като истински символи - като израз на нещо. което все още не е съзнавано разбрано или теоретично формулирано. И освен това те трябва да се разглеждат във връзка с непосредственото състояние на съзнанието на сънуващия. Аз подчертавам, че този начин на третиране на символите на съня е препоръчителен за практиката, защото теоретично съществуват относително фиксирани символи, чието значение не може да се отнесе към познати съдържания или формулирани концепции.

Думата е известна, но това, което означава, са неопределими показатели или варианти на х, които в едната крайност стоят зад физиологичната активност на жлезите, а в другата - зад най-висшите домогвания на духа. Вместо да застана на една догматична позиция, зад която стои илюзията, че знаем нещо, защото имаме позната дума за него, аз предпочитам да разглеждам символа като съобщение за нещо неизвестно, трудно за разбиране и ненапълно дефинирано. Да вземем например така наречените фалични символи, които се предполага, че отговарят за и нищо повече.

Говорейки психологично, самият е - както отбелязва Кранефелд наскоро - един символен образ, чието по-широко съдържание не може лесно да се определи. Привично за античността, днес примитивните народи свободно използуват фаличните символи, но и на ум не им минава да смесват фалуса като ритуален символ с пениса. Те винаги приемат фалуса като творческа мана, силата на лекуването и плодородието, "която е изключително потентна", да използуваме израза на Леман. Нейни еквиваленти в митологията и сънищата са бик, магаре, нар, козел, светкавица, конско копито, танц, магична съвместност в орната земя, менструално течение и много други.

Това, което лежи под всички тези образи - и самата сексуалност, - е едно архетипово съдържание, което трудно може да се разбере и което намира най-добър психологически израз в примитивния символ мана. Във всеки един от тези образи можем да видим един относително фиксиран символ - символа мана, - но не можем да сме сигурни, че когато се появяват в сънищата, нямат и друго значение. Практическата необходимост може да наложи съвсем друга интерпретация. За да сме сигурни и ако трябва да интерпретираме сънища по един изчерпателен начин съобразно научните принципи, трябва да отнасяме всеки подобен символ към един архетип.

Но на практика този тип интерпретация може да е голяма заблуда, защото психологичното състояние на пациента може да налага нещо друго, а не да отдаваме внимание на теории за сънищата. Затова за целите на терапията е препоръчително да разглеждаме значението на символите свързано със съзнаваната ситуация - с други думи, да ги разглеждаме като нефиксирани. Трябва да се откажем от всички предубедени мнения и да се опитаме да открием значението на нещата за пациента. Ако правим това, нашите интерпретации няма да стигнат до задоволяване на една теория на сънищата; даже може съвсем да не успеят в това отношение.

Но ако практикуващият работи твърде много с фиксирани символи, съществува опасност да изпадне в банална рутина и догматизъм и да не може да посрещне нуждите на болния. Съжалявам, че за да илюстрирам това, трябва да се спирам на подробности, за които няма място, но съм публику¬вал друг изчерпателен материал, потвърждаващ моите съждения. Както вече отбелязах, често се случва в самото начало на лечението един сън да разкрие на лекаря в широка перспектива общото направление, в което се движи несъзнаваното. Но с практическа цел, на този ранен етап не е препоръчително да се разкрива на пациента по-дълбокото значение на съня.

Когато лекарят получи такова дълбоко прозрение, то се дължи на неговия опит с относително фиксираните символи. Такъв един усет може да бъде от голяма стойност както за диагнозата, така и за прогнозата. Веднъж консултирах едно 17-годишно момиче. Един специалист казал, че тя може да е в първите стадии на прогресивна мускулна атрофия, а друг мислел, че е хистерична. Затова бях и поканен. Клиничната картина ме караше да подозирам органична болест, но момичето показваше и белези на хистерия.

Попитах я за сънищата й. Тя отговори веднага: "Да, сънувам ужасни сънища. Наскоро сънувах, че се връщам вкъщи през нощта. Всичко е тихо като смърт. Вратата към дневната е полуотворена и виждам майка ми да виси на полюлея и да се клати напред-назад от студения вятър, който духа през отворените прозорци. Друг път сънувах, че в къщата през нощта се чува ужасен шум. Отивам да разбера какво става и виждам един изплашен кон да препуска през стаите. Накрая намери вратата към хола и скочи от прозореца на четвъртия етаж на улицата. Бях потресена, като го видях да лежи смачкан долу."

Начинът, по който тези сънища правят алюзия за смърт, е достатъчен, за да направим една пауза. Но много хора имат тревожни сънища от време на време. Следователно трябва да разгледаме по-отблизо основните символи "майка" и "кон". Тези фигури могат да бъдат еквивалентни една на друга, но и двете правят едно нещо: самоубиват се. Символът на майката е архетипов и се отнася до мястото на началото, до природата, до това, което се създава пасивно, значи до субстанция и материя, до материалната природа, долното тяло (утроба) и вегетативните функции.

Обхваща и несъзнаваното, природния и инстинктивен живот, физиологичната област, тялото, в което живеем или се съдържаме, защото "майката" е и съд, куха форма (матка), която носи и храни, и затова отговаря и за основите на съзнанието. Да бъдеш в нещо или да се съдържаш в нещо подсказва тъмнина, нощ - състояние на тревожност. С тези алюзии аз представям идеята за майката в много от нейните митологични и етимологични трансформации; отдавам голямо значение и на понятието в китайската философия. Всичко това е съдържание на сън, но то не е нещо, което 17-годишното момиче е придобило в индивидуалното си съществуване: по-скоро е остатък от миналото.

От една страна, се поддържа живо с езика, а от друга страна, се наследява със структурата на психиката и затова може да бъде намерено във всички времена и сред всички хора. Известната дума "майка" се отнася до най-известната от майките - до "моята майка". Но символът на майката сочи едно по-тъмно значение, което не се поддава на формулиране и може да бъде възприето само като скрития, свързан с природата живот на тялото. Но даже и това определение е много ограничено и изключва твърде много важни странични значения.

Психичната реалност, която лежи под този символ, е толкова неразбираемо сложна, че ние можем само да я очертаем отдалеч, и то съвсем бегло. Точно тези реалности се нуждаят от един символен израз. Ако приложим тези открития към съня, неговият смисъл ще бъде: несъзнаваният живот се саморазрушава. Това е посланието на съня към съзнавания дух на сънуващия и към всеки, който има уши да слуша. "Кон” е архетип, широко разпространен в митология и фолклор. Като животно той представлява нечовешка психика, субчовешката, животинска страна и следователно е несъзнаван.

Ето защо конят във фолклора понякога има видения, чува гласове и говори. Като товарно животно е тясно свързан с майчиния архетип: Валкириите занасят мъртвия герой във Валхала, а троянският кон скрива гърците. Като животно, по-ниско от човека, той представя долната част на тялото и животинските нагони, които произлизат оттам. Конят е динамична сила и средство за придвижване; той отнася човека както пристъп на инстинкт. Той е субект на паника като всички инстинктивни същества, на които липсва развито съзнание.

Има общо и с магия и омагьосване - специално черният, нощен кон, който предизвестява смърт. Очевидно е, че '"конят"' е еквивалент на "майка" със слаба промяна на значението. Майката представя живота и неговия произход, а конят - само животинския живот на тялото. Ако приложим това значение към съня, той казва: животинският живот се саморазрушава. Двата съня правят почти еднакво твърдение, но както обикновено вторият е по-специфичен. Особената прикритост на съня е налице и в двата случая; няма намек за смъртта на индивида.

Забележително е, че човек често сънува собствената си смърт, но това не е сериозно. Когато наистина става въпрос за смърт, сънят говори на друг език. Тук и двата съня сочат към една сериозна, даже фатална органична болест. И развитието го показа. Колкото за относително фиксираните символи, този пример дава една добра идея за тяхната обща природа. Има твърде много от тях и те могат да се различават в индивидуалните случаи само с леки промени на значението. Само чрез сравнителни проучвания в митология, фолклор, религия и език можем да определим тези символи по един научен начин. Еволюционните стадии, през които е минала човешката психика, са по-ясни в съня, отколкото в съзнанието.

Сънят говори в образи и дава израз на инстинктите, които произлизат от най-примитивните нива на природата. Съзнанието много лесно се отклонява от природния закон: но може отново да се доведе до хармония с нея чрез асимилация на несъзнаваните съдържания. Като ускоряваме този процес, водим пациента към преоткриване на закона на собственото му битие. Поради липса на място успях да покажа само елементите на проблема.

Аз не мога да изградя пред очите ви камък по камък, постройката, която се издига във всеки анализ от материала на несъзнаваното, и да покажа нейния завършек във възстановяване на цялостната личност. Начинът на последователните асимилации отива отвъд лечебните резултати, които касаят доктора конкретно. Накрая, той води до тази далечна цел (която може би е първият импулс към живот), извеждане в реалността на цялото човешко същество - т. е. индивидуацията*.

Несъмнено ние лекарите, сме първите научни наблюдатели на тези неясни процеси на природата. По правило ние виждаме само патологичната фаза на развитието и изгубваме от погледа си пациента, когато се излекува. Но само когато се провежда лечението, можем да проучваме нормалния процес на промяна, който понякога трае години или декади. Ако имаме известно познание за края, към който несъзнаваното и психичният растеж се стремят, и ако нашето психологично прозрение не идва изключително от патологичната фаза ще имаме по-малко объркани идеи за процесите, разкривани от сънищата, и по-ясно разбиране на това, което сочат символите.

Според мен всеки лекар трябва да съобразява факта, че психотерапията въобще и анализата в частност е една процедура за целенасочено и продължително развитие, сега тук, сега там, и така се открояват отделни фази, които може да изглежда, че следват противоположен курс. Тъй като всяка анализа показва само една част или аспект на дълбокия процес на развитие, каузалистичното сравнение може да доведе само до безнадеждно объркване. По тази причина аз предпочитам да се посветя на елементи на темата и на практически разсъждения. Само актуалният контакт с фактите, както произлизат те, може да ни доведе до нещо като задоволително съгласие.

 Карл Густав Юнг

*Индивидуация. В Аналитичната психология индивидуацията е процес на психологическо разграничаване, имайки за своя цел развитието на индивидуалната личност. Основно, това е процес, чрез който индивидуалните същества се формират и диференцират; по-подробно, това е развитието на психологическата индивидуалност, бидейки като такава, е различна от основната, колективна психология.