|
Идеята за преодоляване на противоположностите е същността на адвайта, което означава недуализъм, основното направление в индуизма и махаяна, северния клон на будизма. Идеята е изразена по следния начин в един от най-важните будистки текстове, Ланкаватара сутра: “Лъжливото въображение ни учи, че неща като светлина и сянка, дълго и късо, черно и бяло са различни и трябва да се разграничават. Те обаче не са независими едно от друго, а само различни аспекти на едно и също нещо. Това са названия на връзки, отношения, но не и на реалности. Условията за съществуването им не са взаимно изключващи се. Тук просто няма две различни неща, а едно.”
Идеята е следната – абсолютната реалност е единство на противоположностите. И тъй като границите, които налагаме на реалността я разпокъсват на безчислени двойки от противоположности, то онова, което твърдят всички религии, че реалността е освободена от противоположности, означава, че реалността е безпределна, т.е. в нея няма никакви граници.
Борбата на противоположностите е симптом на това, че границата е възприета като нещо реално. Започнем ли да виждаме през булото на илюзиите, т.е. отвъд границите, ще съзрем тук и сега – цялата Вселена. Вселената като органично единство, хармония на противоположностите, мелодия от позитивни и негативни тонове, едно безкрайно очарование от играта на нашето съществувание. Щом установим единството на противоположностите, раздорът ще се разсее в съгласието, битките ще се превърнат в танци, а старите врагове ще се възлюбят един другиго. Тогава ще можем да се сприятелим с цялата си Вселена, а не само с едната от двете и половини.
|
