Всъщност, както и да се погледне т.нар. средновековна философия не почива на добра и стабилна разсъдъчна основа. Доказателство за това се вижда във факта, че тази “философия” не получава по-нататъшно развитие в епохата на Новото Време, когато човек, освобождавайки се от догматите на църквата, започва да преоткрива корените на истинската философия на Античността. В известен смисъл насилствено прекъснатата философска традиция в Европа започва да се възражда. Това е истинското разбиране на Възраждане или Ренесанс, това не е само историческа епоха, а време на възраждане на автентичната философска и духовна култура на Европа. А когато се говори за Средновековие, правилно е разбирането му като за епоха на подтиснатия човешки дух, мрачните векове.

Освобождаването от християнската “философия” е дълъг и мъчителен процес, който не е приключил дори и в наши дни. Поколения наред Европейското съзнание, манипулирано от църквата, е подлагано на пагубен и травмиращ религиозно-идеологически натиск. Евангелското разбиране от типа, че християнската мъдрост е толкова извисена, че не се нуждае от разума, защото “всяка човешка мъдрост е безумие пред божествената мъдрост” не търпи никакво разсъдъчно и духовно оправдание. Павел проповядва, че “Бог избра онова, що е безумно на този свят, за да посрами мъдрите...” (1:27-29) или, че “Елините търсят мъдрост... А ние проповядваме Христа Разпнатия, Който е ... за елини безумство” (2:6). Но в това християнско отношение към философията на древните гърци, “мъдростта на света” е проява на едно престъпно за времето си агресивно поведение, което няма да остане подминато от историята, забравено и ненаказано.

Разбира се, че самият Исус може да е съществувал, може дори да е бил просветлен учител (в най-добрия смисъл на думата), но много думи са му били приписани, а други – отредактирани (с решения на съборите с вдигане на ръка). Общоизвестна истина е, че на самите прословути Евангелия, претърпели достатъчно преработки още в първите векове, автентичността е съмнителна. Като се имат предвид това, редно е да се запитаме какво представлява “християнската философия” и какви “философи” я пропагандират. “Учителите на църквата в епохата на Патристиката и Ранното Средновековие убеждавали себе си и другите, че тяхната философия не е нищо повече от коментар на “библейската философия”. В действителност обаче никаква “библейска философия” не е съществувала.” [1, с.36].

Всяка философия обикновено може да се определи като същност, насоченост или търсения, но т.нар. “християнска философия” трудно се поддава на определения. Пример за съвременна трактовка на това понятие дават Е.Жилсон и Ф.Бьонер, която трактовка се оказва доста мъглява, колкото и да е едно “приближение”, а именно: “Ние наричаме християнска всяка философия, изграждана от убедени християни, която различава редовете на вярата и знанието, обосновава знанието с естествени средства, но все пак съзира в християнското откровение една драгоценна и даже в известна област необходима помощ за разума.” [7]. Колкото и да е странно, това определение е трудно разбираемо на първи прочит, но това става обяснимо след като се проследят разбиранията на предходните творци на тази философия, за да стане ясно, че изказвания от този тип имат дълбока традиция в Европейската култура от началото на Ерата до днес.

Първите християнски философи на практика били ритори, които използвали ораторското изкуство, за да убеждават съвременниците си в истинността на християнското учение. На практика тази традиционна нагласа се е запазила до наши дни за всеки, който нарича себе си “християнин”, т.е. всеки вярващ в Исус е малко или много апологет на християнството. По-отношение на разбирането на християнските текстове и тяхното популяризиране, отново във връзка с апологетиката, всеки християнин е малко или много екзегет, тълкувател на Светите Писания. В добавка на това е важно да се уточни, че не всеки християнски апологет и екзегет, разбирано в най-общия смисъл, като редови християнин, може да се определи като християнски философ. Християнската философия собствено се определя като теология, а от тук и съответните мислители са теолози. Терминът “теология” е ключово понятие, което ни дава възможността да се вникне в самата същина на феномена – “християнска философия”.

следва...