Според Хегел средновековната философия или схоластиката сама по себе си не представлява една строго издържана философска система. Схоластиката “обхваща в себе си философските домогмания на християнството в продължение на едно хилядолетие”. Хегел може да звучи доста крайно в следващия цитат, но въпреки това като изразител на Нововремската философия, освобождаващата се от догматическите окови, той отправя една обоснована критика към средновековната теология: “И все пак като цяло схоластическата философия е варварска философия на разсъдъка, без реална материя, без реално съдържание; тя не събужда в нас истински интерес и ние не можем да се върнем към нея. Тя е форма, празен разсъдък, който се лута в безпочвени свързвания на категории, разсъдъчни определения ... мислите тук са куха метафизика на разсъдъка.

За какво е всичко това?

То е за нас като минало, само за себе си, то трябва да остане непригодно за нас... То е особен вид варварство, не наивно, не примитивно – напротив, тук са станали варварство най-висшата идея и най-висшата култура; а това тъкмо е най-отвратителна форма на варварство и извратеност – да се извращава абсолютната идея, и то чрез мисленето.” [6, с.182]. Хегел и без да е чел “1984” много добре е обяснил същината на средновековната философия и идеология, базираща се основно върху контролиране на мисълта.

Според Ради Радев: “Редно е да се подчертае, че отношението между теологията и философията не е еднопосочно идейно движение. И философската мисъл оказва влияние върху богословието, благодарение на което то изменя отделни свои аспекти, адаптира се повече към реалиите на духовния живот и социалната практика. Би могло да се каже, че в каквато степен философията се теологизира и загубва отделни свои специфични черти на самостоятелна форма на общественото съзнание, почти в такава степен теологията се рационализира по отношение на формата и най-вече на логико-теоретическите си средства. А от XII в. насам философската инвазия довежда до опростени и по-ясни теоретични схеми и в теологията.

Често философията започва открито да оспорва общоидейните функции на теологията и с това фактически накърнява господството на теоцентризма.” [2, с.19]. Ради Радев приема едно умерено гледище, в което обхваща цялостно епохата на развитието на отношенията между теологията и философията и по такъв начин смекчава яростната критика на Хегел. Но това все пак порочно взаимодопълване между теология и философия никога не е имало мирен характер.

следва...