или за философията като слугиня на теологията

Автор: Константин Байрактаров (MasterGo)

 Първа част

Философската мисъл в Далечния Изток - Индия и Китай, израснала първоначално от мита и религията и на свой ред естествено породила нови идеологии и религии, които са резултат от търсенето и прилагането на идеали за хармонично общество и достойно човешко съществуване. В Западния свят е текъл аналогичен процес, осъществил се е преходът от мита към логоса и така се родила философията, която претърпяла едно впечатляващо развитие в продължение на около 1000 години. Дотук развитието на духовността било в съзвучие с развитието на духовността в Далечния изток. Философската традиция на Запад за съжаление в първите векове на новата ера била прекъсната. Станало така, че “освобождавайки се мита, философията се оказала пред друг тиранин.

В продължение на 1300 години – от V до XVIII век – мястото на природния Космос заел свръхприродния бог, а ролята на древногръцкия “логос” изпълнявала мистичната вяра. През тази епоха и светската власт постепенно станала зависима от църковната, която умишлено създавала най-различни легенди, обосноваващи привилегированото положение на римската църква.” [3, с.162]. Философията станала слугиня на християнската теология и загубила своя автентичен вид и античен блясък. Християнството не без помощта на грубата сила и фанатизма се наложило в духовния живот на Европа.

Тази мрачна картина за някои може да изглежда пресилена и да оправдаят “духовната тирания” на Христовата религия с доводи от типа, че християнството е закономерно и необходимо явление в хода на историческия процес, или, че появата на Христос в света е свръхестествено събитие, а личността на богочовека не може да се редоположи сред най-мъдрите на земния свят, защото мъдростта и знанията на Спасителя идвали от Бога. Но това са съмнителни постановки, които почиват изключително на религиозната спекулация, целяща манипулиране на човешкото съзнание и поставянето му в тесни и ограничени мисловни рамки.

От гледна точка на добрата историчност трябва да се отбележи, че християнството се налага като основна религия в Римската империя и изиграва ролята на обединителен фактор за Европа, което се оказва също един мит. Вярно е също, че социалните, политическите и икономическите предпоставки обуславят причинно приемането на християнската религия в първите векове на новата ера. Въпросът обаче опира не толкова до това, защо и как е станало това, а колкото до това, какво е въздействието на християнството върху духовния живот на Европа и какви са били последиците за философията и философстването.

следва...