Местността Яйлата е висока черноморска тераса. С пещери, скални козирки и блокове, ниши, клифове. Името е тюркско и означава „високо пасище”. С голяма площ, тя се издига 60 м над морското равнище. Условно местността се дели на Голяма и Малка Яйла. По-високата северна част е Голямата Яйла. Там има малка ранновизантийска крепост. Запазени са четири кули и една кула-порта. Крепостните стени са били построени с външно и вътрешно лице, от големи плътно прилепени квадри; между двете лица ломени камъни и червен хоросан. Откритите археологически находки – медни, бронзови, глинени предмети и монети, показват, че крепостта е била изградена в края на V и началото на VI век. От север и изток се спускат към морето отвесни 20 м скали.  

Малката Яйла е южната част от терасата. С пещери, издълбани в скалите – Тюленова, Гълъбова, Синя и други. Използвани са в продължение на хилядолетие за жилища, гробници / някои на 8000 г / или църкви. На част от стените има запазени рунически прабългарски знаци; издълбани са и раннохристиянски кръстове и каменни икони. Гробниците са в основата на скалния масив и имат стъпала и малки преддверия, през които се влиза в правоъгълна гробна камера. Некрополът е възникнал около издялано в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения, то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.  

В Яйлата са запазени и останки от антични „винарни”. И т.нар. „жертвени камъни” – кръгове, оформени от забити в земята каменни блокове. Някои ги наричат „Българският  Стоунхендж”.  

Коя част от Яйлата носи названието „Българският Стоунхендж”? 

а. квадрите 

б. гробниците 

в. пещерите с каменните икони 

г. жертвените камъни       вярно

Побитите камъни са кухи скални образувания, запълнени с пясък. Разположени са на етажи. По форма приличат на скални вази, на разклонени зъбни корени, огромни тронове или колони от антични дворци; на залепени в широката си част пресечени конуси. За произхода им се счита или че е органичен – свързан с кораловите организми и вкаменяване на лагунните гори, в следствие на ерозия. Или е неорганичен. Някога на дъното на море се отложили три пласта – глинест, пясъчен и варовиков. След отдръпване на морето, варовиковият пласт изсъхнал и се напукал. Дъждовните води проникнали във варовиците и те силно се минерализирани. Водите, стигнали пясъчния слой, започнали да слепват песъчинките и се образували своеобразни пясъчни сталактити. Под въздействие на външните земни процеси, варовиковият пласт и неспоеният пясъчен слой се разрушили. Останали само уникалните скални колони. Най-голяма и посещаема е Централната /Дикилиташка/ скална група. Останалите са Слънчевската, Бановската, Белославската, Авренската и Страшимировската.

Как се наричат вкаменелостите, от които са възникни Побитите камъни, според органичната теория?

а. алмандин  

б. биотоп  

в. фосилис        вярно 

г. полистратни

Древният град Месамбрия е разположен на остров до днешния гр. Несебър. На  езика на траките името означава «градът на Мелса» - Мелса е основателят, а «брия» - град. Има мраморен релеф от І в. пр. Хр., който представя жертвоприношение в чест на основателя. Пътят, свързващ новия град със стария, води до порта, изградена от камъни и тухли. Портата е с две правоъгълни каменни кули, а около нея полукръгли и кръгли кули. Островът  имал крепостни стени, амфитеатър, параклиси и впечатляващия храм на бог Аполон.

Също канализационна система и акведукти от сушата към острова. Големият брой останали каменни котви показват активна мореплавателска дейност. Градът се превърнал в голям търговски център. Местните жители търгували, сечели монети /и златни/. И през римската епоха, Месамбрия продължила да търгува и развива занаяти. Открити са керамични съдове, покрити с червен лак, мраморни надгробни плочи, релефи. Имало ателиета за изделия от теракота.

Седем столетия, градът бил център на православното християнско изкуство. Формирала се местна иконописна школа, от която са запазени около 250 икони. Построени са много църкви. През Средновековието, градът е преименуван на Месемврия. Наскоро е намерен античен съд – хидрия, за съхраняване на течности – при отваряне на гробница. В случая  използван за урна – вътре имало останки на покойник, който бил кремиран. Археолозите са категорични, че този артефакт e изключително ценен паметник на античните художествени занаяти.

Как се казва сребърната монета, сечена в Месамбрия?

а. диабол       вярно

б. кронор

в. лунар

г. джениус

Созопол: Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. През VІІ в. пр. Хр. жители от гръцките Родос и Милет се преселили по западните брегове на Черно море. Те се сприятелили с местното тракийско население и основали град. Нарекли го Аполония Понтика. В чест на бог Аполон, който покровителствал и заселниците. Понтика, защото се намирал на бреговете на Черно море. Градът имал площад, театър, стадион, храм на Дионис. Римляните го разрушили, но тракиецът Меток възстановил крепостните стени, обществените сгради и храма на Аполон. Една от интересните части на Аполония е Некрополът, построен на крайбрежната ивица.

Гробовете, от камъни и керемиди, били групирани по семейства и заобиколени от каменни огради. Когато изгаряли някои от покойниците, слагали праха в каменни или керамични урни. А отгоре издигали каменна плоча с името на покойника и описание на личността и заслугите приживе. Градът бил един от първите на Балканите, където сечали монети – имали за знак двурога котва. Част от тях с буквата “А”, в чест на Аполон. Градът, пръв сред древните черноморски градове, започнал да сече сребърни монети. След приемане на християнството в Римската империя, Аполония била преименувана на Созополис – “спасеният град”. Освен античната част, в града има и възрожденска – близо 180 къщи от средата на 18 в. и началото на 19 в. – типично български, градени от камък и дърво.  

Една от изброените къщи не е  в Созопол: 

а. Къща на Креаноолу  

б. Къща на Куртиди  

в. Кордопулова къща       вярно  

г. Къща на Димитър Ласкаридис

Плиска, Първата българска столица. През 681 г. е създадена българската държава. В Плисковско поле издигнали крепост за владетелския двор и войската. Крепостта била с трапецовидна форма, а вътре имало дървени сгради, обградени от двойна дървена ограда. Днес се виждат леглата от вертикалните конструкции. След опожаряването и, крепостта наново била изградена, вече от камък. В средата на всяка от трите крепостни стени имало порти, в ъглите им кръгли кули, а по дължината – петоъгълни. Стените обгръщали Вътрешния град, състоящ се от Тронна зала и дворцов комплекс с висок тухлен зид около него. По северната линия на зида имало таен вход с множество коридори. Дворцовият комплекс се състоял от жилища за семейството на владетеля, езическо светилище, терми и стопански постройки. Зад крепостните стени се намирал Външния град със селища на занаятчии и търговци.

След покръстването, княз Борис построил в дворцовия комплекс малка фамилна църква. Издигнал и Голямата базилика. Монументална сграда на два етажа, от дялан камък и тух-ли. От южната страна на базиликата била построена кръщелня за покръстване на езични-ците и новородените. А до нея свещен кладенец  - аязмо. Имало манастир, с училище към него, килии на монасите, трапезария, две бани и огромен двор с кладенец. И дворе-цът на българския архиепископ.

По време на османското робство, името на Плиска е:

а. Абди

б. Ейдос

в. Абоба        вярно

г. Плисков

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа. Изсечен е на 23 м от основата на скалите на Мадарското плато. Представя конник в ход надясно, забил копие в повален лъв, а зад него тича куче с изплезен език. Вижда се, че ездачът има дълга коса, обут в широки панталони, кракът му е пъхнат в стреме, а на гърба си носи колчан със стрели. Има и три надписа – за отношенията между хан Тервел и византийския император Юстиниан ІІ; действия на хан Крум и третият е за мир, сключен между хан Омуртаг и неизвестен владетел. Има спорове кого изобразява релефът. Според нови предположения е героят-конник от митологията на степните народи – прабългарите са едни от тях – или е техният небесен бог Тангра. Мадарският конник е обърнат на юг, към Сфинкса.

Съществува и друго скално свидетелство за бог Тангра. На север от Мадарския конник, има голяма обла скала. От изток е оградена от полукръгъл зид. Той е с вход, въвеждащ в много тясно простраство. Това е капището /езическо светилище/ на Тангра. От южната страна на камъка има трапецовидно помещение с източен и западен вход. Вътре на една от стените има легло от колона с надпис. Той описва жертвоприношение, направено от хан Омуртаг в чест на бог Тангра. Това е единствен надпис, споменаващ божеството и свидетелство, че култът към него е свързан с култа към камъка.

Какво не описват надписите на Мадарския конник?

а. действия на хан Крум  

б. отношенията на хан Тервел и император Юстиниан

в. създаването на българската държава     вярно  

г. мирен договор между хан Омуртаг и неизвестен владетел

Руините на Преслав се намират върху речните тераси на р.Тича. През 893 г. цар Симеон премества столицата в Преслав. През 28 г. строил града, който се състои от две части, укрепени с каменни стени. Във Вътрешния град се намирали Тронната зала и дворцов комплекс – административни, стопански сгради, жилища, дворцовата и патриаршеската катедрали и площад. Външният град бил разделен на квартали за знатните българи. Къщите имали малки семейни църкви. Тук били и занаятчийските работилници и местата за търговия; дворцовият манастир и игуменската сграда, свързана с малка църква с подземна гробница.

В южната част на Външния град е Кръглата Златна църква. Храм, с голям правоъгълен двор, правоъгълно предверие, с две кръгли кули отстрани и четири вътрешни колони. През три сводести врати се влизало в главното помещение – в средата се издигал амвон. Храмът бил украсен с резбовани мраморни плочи и корнизи; облицован с рисувана керамика. Подът и вътрешният купол с разноцветна стъклена мозайка. Външният купол бил целият от злато – вероятно дал и името на църквата.

В Преслав се намира и Владетелската църква, построена от княз Борис І. Част от настилката е запазена –  бели мраморни плочки, мозайка от разноцветен мрамор и порфир. Намерен е кръг от червен мрамор, върху който заставал царят по време на церемония; украси от мрамор и алабастър, стенни мозайки и части от кръгли безцветни, сини и лилаво-червени прозорци.

Преди 1104 г., след смъртта си, княз Борис І бил канонизиран за светец. Кое от изброените не е причина за канонизацията?

а. да бъде почетен от Византия, като миролюбив съсед

б. патриарх Николай Мистик го счита за “блажен“

в. да се спре настъплението на цар Симеон към Константинопол

г. защото е свалил от престола проезичния Владидмир Расате      вярно

Природен парк Сините камъни на север от гр. Сливен. Името идва от скален масив, изграден от кварцови скали, със син мъх по тях. А върховете Голяма и Малка Чаталка, Кутелка и Българка са удивителни със своя сивосин преливащ до виолетов цвят. По планинските склонове се редуват скални фигури – Бъчвата, Ритлите, Куклата, Жабчето, Еньова булка, Лъвът, Халката – според поверие, ако момък и девойка минат през нея, ще се обичат силно цял живот. Има и множество пещери /Орлови дупки, Комините, Хайдушка пещера/, най-голямата и красива е Змееви дупки – според предания е обитавана от змеьове и самодиви.  

В археологическата част е римска крепост от III – V в и манастира „Сливенската малка Света гора“. Тук е местността Карандила –  местните се заселили там по време на черна чума, заради изолираността и минералните извори. Черните дни ги накарали да я нарекат “карандила” – “кара” е черен на турски. Като природен парк, в Сините камъни има горски поляни, с дъхави треви, цветя, билки, някои от които са включени в Червената книга – старопланинска козя брада, съсънка, шлемовиден салеп.

Резерватът «Кутелка» пази редки грабливи птици – кръстат, скален, малък креслив орел, черен, белоглав лешояд. Сините камъни съхраняват широколистни гори, върху канелени горски почви има гори от космат дъб, габър, ясен; във високите места, където горската почва е кафява има вековни букови гори.

Най-прочутото хайдушко сборище в околностите на град Сливен е: 

а. Кутелка 

б. Карандила 

в. Ритлите 

г. Агликина поляна      вярно

Казанлъшката гробница се намира в Долината на тракийските царе. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос и неговата съпруга Зидана; има коридор /дромос/, правоъгълно помещение и погребална камера с форма на купол. Тухлите и са правоъгълни в дромоса и трапецовидни в куполното помещение. В правоъгълното помещение са изобразени бойни сцени с конница и пехота, отразяващи военните подвизи на владетеля. Зад един от воините в колесница се чете името на античния художник Кодзамакис. Използвал техника, която придава на мазилката огледален блясък. Повечето стенописи изобразяват военния живот, битови сцени и моменти от задгробния живот.  

В куполното помещение – гробната камера – са открити останки от мъж и жена. Там е и композицията – „Погребално угощение“. Изобразени са фигури от съпружеска двойка, седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът седи върху пъстра възглавница, а жената, до него, на кресло. По-високата фигура с поднос, вероятно е Богинята-майка, посрещаща починалите, в подземното царство. При проучвания и снемане на могилния насип, са открити и две жертвени огнища с археологически следи от жертвоприношение.

Кой античен художник е изографисал в правоъгълното помещение?

а. Пиндар  

б. Арион 

в. Симонид

г. Кодзамакис     вярно

Eтъра е уникален музей на възрожденския бит и дух. На всяка крачка поднася удивителни места. В началото са механичните шишове, пещите за печене на хляб и балканската талпена къща – първият етаж е изграден от речни камъни и дървени греди, а вторият, с ръчно дялани дъски – талпи, откъде идва и името. Уникални обекти са и голямата купа сено, пушилото за сушене на сливи, часовниката кула, интересни мостове, църквата “Свето Богоявление” с училището.

В Етъра се намира единствената в България запазена сбирка на народна техника за вода –точило, съоръжения за вълна и памук /тепавица, валявица/, воденици, стругове. Занаятчии омайват с уменията си. Тъкачество, кожухарство, коларство и железария, ножарство са част от запазените занаяти. Майсторите сарачи изработват принадлежности за езда, куфари, чанти, колани. Хлопкарите – ковани звънци и камбани от бронз. Мутафчии – чували и торби за пренасяне на различни стоки. А майсторите куюмджии представят традиционните от миналото техники за производство на сребърни изделия – отливане (леене), коване и изчукване, филигран. Човек може да опита прословутия симиден хляб, който се прави в къща фурна. А в шекерджийницата – захарни изделия, приготвени по старинна технология.

С какво се занимава майсторът сарач?

а. щавене на вълна

б. изработва куфари, чанти, хомот за впрягане от кожата  на едър рогат добитък   вярно 

в. обработка на кожи  

г.  щавене на кожи

Царевец се намира на скалист хълм. В подножието му е р. Янтра. Според легенди, името идва от това, че там живеел царя. Крепостта била защитена със стени, спускащи се  към реката. Влизало се през три входа. Главният, върху тесен скален масив, с три последователни порти, бил като отбранително съоръжение. Вторият, е портата, свързвала Царевец с квартала Френк Хисар. А срещу портата, в югоизточния край на крепостта е Балдуиновата кула – тук бил затворен, плененият от цар Калоян, латински император Балдуин. Западната крепостна стена е с порта и път към подградията. Там се намирали дворцовият манастир “Великата лавра”, църквите “Св. 40 мъченици”, “Св. Димитър” и “Св. Равноапостоли Петър и Павел”.

Входовете на крепостта и околните градски части били свързани с улици. В центъра на Царевец се издигат царският и патриаршеският дворци. Дворецът се издигал на различни нива. В западната му част се намирали тронна зала, приемни; на изток – административни и жилищни сгради, а под тях – изби. Залите и сградите обграждали вътрешния двор. В средата му се издигала дворцовата църква "Св. Петка”. Светицата била покровителка и закрилница на Второто Българско царство. По заповед на цар Иван Асен ІІ, мощите й били погребани в специално построената църква.   На най-високата част от хълма се извисявала и патриаршеската църква "Възнесение Господне". Храм-паметник с мащабни композиции, проследяващи възхода на средновековната българска държава.

В патриаршеската църква има кула:  

а. звънарница... вярно 

   б. кръгла кула 

в. петоъгълна кула

г. камбанария

В отвесните скали на каньона на р. Русенски Лом, до с. Иваново са издълбани монашески килии, църкви и параклиси, свързани с пътеки и скални стълби. Това са Ивановските скални обители със стенописи. Монаси отшелници се заселили там в началото на ХІІІ в.; сред тях имало и знатни хора. В някои килии на манастира в стените са издълбани изповеди на монаси. От един надпис се разбира, че там цар Георги І Тертер е прекарал последните дни от живота си. Българските царе често посещавали скалните обители. Цар Иван Асен ІІ дарил злато за съграждане на манастира “Архангел Михаил”.

Той е изобразен в Затрупаната църква в местността Писмата. Манастирът обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква, Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица".  «Св Богородица» е основна в скалната обител, изсечена на 38 м. Неин дарител е цар Иван Александър. Той е изобразен на една от стените и с умален модел на църквата в ръка. Самата църква е изографисана с библейски и евангелски сцени и образи.

Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, Страстите Христови, изображения на Апостолите и  светци. В местността Господев дол в пещера има параклис, един от най-богато украсените от Ивановските храмове. много стенописи. Живописните фрески по стените и тавана представят евангелски сцени и светци.

Кой български цар прекарал последните дни от живота си в манастира Св. Арахангел Михаил?

а. Цар Иван Александър  

б. Цар Георги І Тертер     вярно  

в. цар Асен І  

г. цар Иван Асен ІІ

Белоградчишките скали са изваяни в продължение на 200 милиона години от дъждовете и ветровете. Природата естествено е превърнала камъка в скулптури, приличащи на митични същества, гигантски гъби, замъци и храмове, арки и кули, величествени мостове, животни, птици и хора. Червеникавият им цвят се дължи на железните окиси. По-късно са наслоени и по-светли сиви и кремави варовици. Скалният комплекс е обособен в групи. Фалковската включва Момина скала – има вид на огромна глава на момиче – Пчелен камък, Орлов камък и Боров, с отвесни червени стени, а повърхността му обрасла с вековни борове.

В най-западната част е Збеговската група, която включва скулптурата на Близнаците, скалната феерия от падини, пещери, пропасти, колони, кули, мостове, замъци, Магаза. И Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст. Най-внушителна е Централната група, която се извисява над града. Включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Монасите, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата. Сред скалите се намира и Белоградчишката крепост, строена през І-ІІв. от римляните и достроена от българите. Една от най-пазените български крепости.

В кой пътешественик още през 1841 г., Белоградчишките скали предизвикват удивление?

а. Феликс Каниц

б. Людовик Ригандо

в. Константин Иречек

г. Жером Бланки - вярно

Името на Пещерата Магура на славянски означава хълм, могила. Входът е в карстов проход. По стените има рисунки / Галерията с рисунките / от 2000 г. пр. Хр., изобразяващи ловни сцени, мъжки, женски фигури, животни, растения. Особено ценен е слънчевият календар – най-ранният, открит досега в Европа. На него са отбелязани 366 дни и пет празника. Върху хълма Магура някога е имало слънчева обсерватория, която днес е разрушена.  

Най-внушителна е Триумфалната зала. Срутището е покрито със скални блокове, отчупени от тавана и стените. В залата на сталактоните се намират Малкият и Големият сталактон, като вторият достига 20 м. В залата Падналия бор е най-големия сталагмит в българските пещери. В тясна зала, сред скални образувания, се издига висок, тънък сталагмит, дал и името – Тополата. А Прилепната зала е наречена така, заради колонията от прилепи. Други зали са Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната. В третата галерия се намират Тронната зала и тесният коридор Фиордите, известен с пещерното мляко – отложени от водата калциеви соли, преди да се втвърдят в скала.

В една от залите се произвежда?

а пещерно мляко

б.  пещерно шампанизирано вино       вярно 

в  в калциеви соли 

г. пещерни бисери

Пещерата Леденика, близо до гр. Враца, е една от най-красивите български забележителности. Входът е в най-ниската част на Леденишкия увал. По стените, в следствие на зимния студен въздух, се образува скреж, а водните капки от тавана се превръщат в ледени висулки. В Предверието се извисява ледена колона. По стените има водопади от лед, а на пода, сякаш са подредени ледени чаши и бутилки. Тесен коридор – Плъзнята – отвежда до Малката зала – в центъра има голям елипсовиден сталагмит. По Прохода на грешниците се стига до Концертната зала.

Сводът е като музей за древни оръжия – мечове, боздугани, щитове. От тавана висят полилеи от кристални висулки. А подът е живопис от сталактити и сталакмити. Великанът се откроява. Сталактитите и сталакмитите образуват къдрава коса, шапка, зъби и страшното лице на гигантската ледена фигура. Според поверие, Великанът е пазителят на пещерата. Красивият декор на Концертната зала и чудесната акустика предлагат невероятно музикално изживяване на изнесените там концерти.

Следва Малката пропаст, свързана, чрез тесен коридор с Голямата, където има вкаменен водопад. През коридора Завеските и Прохода на грешниците се стига до Бялата зала. В нея е дългият сталактит във вид на меч, наречен и Свекървен език – има остър накъдрен край. Тук са и Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата и най-труднодостъпна точка на Леденика е залата Седмото небе. В Леденика има прилепи, паяци, пещерни бръмбари. Тази фауна е наречена троглобионти.

В свода на Концертната зала на Леденика, сталактите и сталакмитите образуват?  

а. рисунки, приличащи на скални  

б. ледени водопади 

в. древни оръжия        вярно 

г. древни оръдия на труда

Пещерата Съева дупка се намира близо до с. Ябланица. Милиони години водни капки са сътворявали приказния подземен свят на пещерата. Най-просторна е залата Купена – каскадният сталагмит в нея, напомня купа сено. Залата Срутище е обсипана със скални блокове, срутили се от тавана при земетресение. Най-големи блокове са сталактона Дебелата Берта и Органът – при удар, изглеждащите, като струни скали издават звуци. Хармана е друга зала, която е почти кръгла. Наричана и Концертна, заради невероятната  акустика –  правени са много концерти.

В тази зала се намира най-големият сталактон в пещерата – Брилянтен. Наречен така, защото калцитните кристали блестят, като бисери в мида. От тавана, като полилеи, висят червеникави сталактити. Тук са Лъвската глава, Прикованият Прометей, Кошерът и Медузата. Следват две малки зали – Белият замък – огромен сталактон, с форма на замък. При внимателно вглеждане се вижда римски войник с шлем и цифрата 6. И зала Космоса – сталактитите образуват звездно небе, а малко образувание, напомня летяща ракета. В Съева дупка се преплитат различни цветове – кремав, сребрист, цвят слонова кост, жълтокафяв и оранжев.

Една от залите в Съева дупка е най-топла. Коя е тя:

а. зала Хармана 

б. Купена зала 

в. зала Космос     вярно  

г. Срутище

Ротондата от римска епоха “Св. Георги” е построена, като мавзолей на християнските мъченици. Храмът има форма на куб, куполът му е полусферичен върху цилиндричен барабан. Влиза се през два вестибюла – овален и кръстовиден – които водят към предверието. Вътрешността е кръгла зала с четири полукръгли ниши. И пета – полукръгла църковна арка. Под пода има антична отоплителна система, а в две от нишите – басейни – вероятно сградата е била използвана за покръстване.     

Изображенията в Ротондата са на няколко слоя. Първият, от 10 в. се състои от два фриза – горен и долен. В горния  са запазени фрагменти от фигури на шест летящи ангела и глава на един ангел. В долния фриз били изобразени шестнадесет пророци – съхранени са само фрагменти от фигурите на трима пророци и орeола на четвъртия.

Втория стенописен слой е от 11-12 в. Новите изображения са на дванадесетте пророци. Над нишите и в горните части на нишите са евангелски сцени и изображения на черимата евангелисти. Има и надпис от вътрешната страна на барабана, който съобщава за по-сещение на патриарх. Третият слой, ХІV в., е  в купола на Ротондата. Изобразен е Христос, обкръжен от четири ангела и четиримата евангелисти, а под тях фриз от двадесет и двама пророци. Надписите на първия и втори слой са на гръцки език, а на третия слой - на старобългарски. През 16 в. Ротондата е превърната в джамия, а след Освобождението – отново е църква.

Ротондата Св. Георги е построена първоначално, като:

а. средновековна църква 

б. раннохристиянска църква  

в. мавзолей на владетел 

г. мавзолей на християнски мъченици         вярно

Рилският манастир е комплекс от култови, жилищни и стопански сгради. 24-метровите каменни стени на основните сгради образуват неправилен петоъгълник и манастирът има вид на крепост. Изграден е през 30-години на Хв. Смята се, че създателят й е първият български монах-отшелник Иван Рилски. По време на османското робство, манастирът останал религиозно и културно средище. Монасите съхранили християнската вяра и поддържали връзки с другите религиозни източноправославни центрове. 

   През Възраждането книжовниците работили за изграждане на националното самосъзнание. В началото на ХІХв. започва строителното обновяване. Манастирът притежава  богата библиотека, събирана през вековете – около 250 ръкописни книги от 11 до 19 в., 9000 старопечатни издания, възрожденски графични щампи. Музеят притежава 35000 експоната, колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Там се съхранява уникално произведение на изкуството – Кръста на Рафаил, направен от цяло парче дърво. Монахът използвал фини длета и малки ножове, за да извае в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата му продължила 12 г. и когато я завършил, загубил зрението си. Рилският манастирът е най-големият и най-почитаният в България.  

През 14в. Хрельо Драговол изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от различни постройки. От тях днес е останала:

а. сгради за живеене  

б. отбранителна кула        вярно 

в. монашески килии  

г. еднокорабна църква

Около Мелник се намират Роженския манастир, Кашинския водопад с неговите стремглави води, Гарвановата скала, някога обитавана от белоглави орли. И най-прочутите български пирамиди. Преди милиони години в котловина на дъното на плитко езеро имало глинесто-песъчлива утайка. След издигането на планините, езерото и котловината пресъхнали. В котловината се натрупали скални наноси, свличани от планинските реки и потоци. Така върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка от слабо споени червеникави конгломерати.

Течащите води изорали дълбоки ровове и долове в скалните маси и изваяли причудливи фигури – мелнишките пирамиди. Скални гъби, куполи, пирамиди, подобни на египетските, минарета, конуси, игли, кораби, фигури, приличащи на остри покриви на готически храмове. А големият скален блок на Чудната гъба пази, като чадър, скалата в подножието му. В нея се вижда състава на конгломератите – дребен чакъл и пясък и различни по големина скални парчета. Мелнишките пирамиди са в различен етап на формиране и постоянно се променят.

От какво са образувани Мелнишките пирамиди?

а. от камък  

б. от дребен чакъл, пясък и камък   вярно в

в. от ерозирали гори  

г от  туфи

Античният театър и Стадионът на Филипополис. Някога имало тракийско селище Пулпудева. Филип ІІ Македонски го превзема и основава град, кръстил на свое име – Филипополис. По-късно римляните завладяват града и го преименуват на Тримонциум – Трихълмие – заради местоположението му. Има руини от крепостните стени, два акведукта и форум – главния римски площад. Една от най-ранните синагоги – мозайки от молитвената зала, с еврейски символи и имената на дарителите. И Античният театър. Римляните използвали естествения наклон на терена, за да го построят. Влизало се през два входа – източен и западен. Амфитеатрално разположените мраморни седалки, вградени направо в земята, са 28 реда. Пътека ги разделя на два етажа, а стръмни стълби на сектори.

Тези от най-горния ред, на първия етаж,  били предназначени за знатните граждани и са с облегалки. Седалките обграждат игралното поле – орхестра – зад което има триетажна постройка – скене – за актьорите. Амфитеатърът е украсен с каменни резби и скулпутри. Използвали го и за събрания и заседания на градската управа. Според римските обичаи, там се провеждали и спортни игри, състезания, гладиаторски борби. Самият стадион бил построен между два от хълмовете, от Марк Аврелий. От оригиналните седалки са останали 13 реда. Свод, служещ за вход, водел към подземни коридори, откъдето извеждали на арената дивите животни за ловните спектакли. Открити са и релефи на бог Хермес, покровител на игрите. През Средновековието Тримонциум взема името Пълдин – вероятно славянско название  на Пулпудева.  

Римският стадион в античен Пловдив е строен по модел на стадиона: 

а. в Рим 

б. в Атина 

в. Делфи       вярно 

г. на о. Крит

Местността Перперикон, близо до град Кърджали, пази руините на древен тракийски град. От крепостта е останала висока осмостенна кула. Намерени са останки от Акропол, Дворец-светилище, епископия.
Двете лица на Акропола са от масивни скални блокове. В източната му част, в скалите, е изсечен езически храм. След приемане на християнството станал базилика и затова е добавена полукръгла арка за олтара. От базиликата се стига до вътрешността на Акропола, където има храмове и жилищни сгради, чиито приземни етажи са изсечени в скалите. Открити са две порти за Акропола – западната се пази от правоъгълен бастион, а южната води към Двореца-светилище.

Дворецът бил врязан в скалата с масивни каменни стени и вероятно на три етажа. Състоял се от множество коридори, стълбища, стаи и зали. В средата – тронна зала, с останки от каменен трон. Има и две правоъгълни помещения, разделени на клетки, които са с форма на саркофази и малък храм. Счита се, че помещенията и храмът са комплекс от мавзолеи на царе и жреци. А Дворецът е прорицалището и светилището на бог Дионис.
В епископията се влизало през вход, чийто фронтон бил украсен с кръст вписан в кръг. Стените му от тухли и бял дялан камък. Олтарът издължен, а преградата му украсена от керамика от бяла глина. Подът от бели и червени тухли. До храма имало параклис с гробница. Там гробовете били маркирани с каменни стълбове с врязани кръстове.

В източната си част, Епископията завършва с:

а. триделен притвор 

б. полукръгли ниши 

в. три апсиди                 вярно  

г. масивен купол

Кърджалийските скални пирамиди са разположени в долове на изток и североизток от града. Природно изваяни фигури, стигащи до 10 м. Скалите се образували във вулканични туфи, възникнали от вулканската пепел и скални късове на дъното на море преди 40-50 млн г. Присъствието на различни метални окиси в тях дават устойчивостта им. Имат разноцветни багри – розови, жълти, бели, ръждиво червени. Оригинални скални фигури – на хора, животни, цветя, Скалният прозорец. И огромните /2,5 м/ каменни гъби, образувани под въздействието на влагата и вятъра. Бледорозови каменни пънове с черни точки и бледозелени каменни шапки.

Най-оригиналната скална група – Вкаменената сватба. Според легенда момък и девойка отивали да се женят. На едно място в долината духнал вятър и отвял булото на чудно хубавата булка. Бащата на младоженеца завидял на сина си за красивата невеста и в миг всички се вкаменили. Не и женихът. Но той заплакал и помолил вятърът да вкамени и него. Така и до днес се виждат фигури на хора тръгнали на сватба. А най-отпред фигури, изобразяващи булка и младоженец.  

Кърджалийските пирамиди са образувани от: 

 а. песъчливи наноси

б. вулканични туфи         вярно

в. ветрова ерози   

г. седиментни скали

Татул е светилището на митичния тракийски певец Орфей. Изсечено в монолитен каменен блок, чийто връх има форма на пресечена пирамида. На връхната част е издълбан саркофаг, ориентиран на изток. Предполага се, че в него е положено тялото на Орфей. Осем стъпала стигат до там. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. И към него водят осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки със стъпала към тях, ниши за дарове, улеи и басейни за събиране на течността, използвана в ритуалите.

Според траките, след смъртта си, царят-жрец ставал посредник между боговете и хората. Затова мястото, където е положено тялото му, било свещено. Светилището в Татул било почитано в цялото Източно Средиземноморие.
Близо до Татул, до с. Ненково има друго култово светилище – на Великата Богиня-майка. Намира се в пещера, оформена от природата и от човешката ръка във вид на утроба. Два пъти в годината, при пролетното и есенното равноденствие, точно по обед един слънчев лъч се спуска от тавана по невидим за човешкото око процеп. Лъчът достига вътре в пещерата, в утробата, сякаш, за да възпроизведе тайнството на зачатието. Това магическо проникване е свързано с култа към Слънцето и е част от митично-магичната атмосфера на мегалитните паметници в Източните Родопи.

Върху една от площадките, водеща към гробницата има кръгъл олтар. Там древните: 

 а. наблюдавали изгрева и залеза на слънцето     вярно

б. извършвали ритуали за плододродие    

в. правели жертвоприношения

г. гадаели

Двата бряга на р. Дълбок дол са свързани от Чудните мостове /Западни Родопи, Смолян/.   Скалните забележителности се намират в карстова долина. Хилядолетия реката минавала през пукнатините на дебели мрамори. Така се образувала водна пещера. При срутване, от нея останала долината, като каньон и мраморните скални сводове, нaречени Чудните мостове. Големият мост се извисява 30 м над реката, а на изхода си – 70 м. Мраморният  блок, от който е изграден е дебел 15 м. В стените му има две свързани пещери и карстови кухини, убежища за птици. Дължината на Големия мост е 96 м.

Вторият мост е по-малък /дължина 60 м/ и е като дълъг тунел. Арката му е 30 м висока. Към долния край на моста, реката попада в карстова пропаст, а 1.5 м по-нататък продължава движението си в дълбока и тясна, като каньон, долина. Близо пред втория мост е входът на Ледената пещера, в която до късно лято се задържа лед. Двата моста са обградени от вековни иглолистни гори. Може да се мине и върху мостовете, и под тях. Има традиция – всеки турист, минал под Големия мост, записва името си с въглен на стената.   

Колко е дълбока пропастта под Големия мост: 

а. 50 м 

б. 45 м     вярно

в. 60 м 

 г. 40 м

Автор: Надежда Златева