Това е най-важният въпрос. Те се разделят на два вида - непосредствени цели на сектата и стратегическите цели на използващите сектата външни сили. Сектата се стреми към следните непосредствени цели: Обхващане на максимален брой членове, съмишленици и симпатизанти от изброените по-горе категории хора. Набляга се на високопоставените, които за тях са най-важни. Изземване на паството на православната църква, привличане на децата и младежите, като се откъсват от православието, противопоставят се на родителите им, училището, църквата и държавата и се формират като послушници - на-важния резерв на сектите за бъдещето. Създаване на здрави механизми на контрол на членовете на сектата. Уловените души се обработват и стягат в яка примка. Напускането на сектата става почти невъзможно.

Изгражда се вътрешна йерархия, която е силно централизирана и не подлежи на коментар. Внедрява се сляпото подчинение на "пастора", безкритич- ността и послуша-нието. Хората се превръщат в психо-роботи. Те са стегнати в здравата мрежа на общите ритуали, "молитвени събрания", хорови четения и песнопения, разграфения до минути ден по указания на "пастора", ежедневните "изповеди" пред групата - средство за информиране на водача за дейността на жертвата и контрол на поведението му и редица други добре обмислени общи и индивидуални задачи изпълнявани като добре смазан механизъм. Особено важно за сектата е да разкъсат роднинските и семейните връзки на подопечните си. През 1998г. в Пловдив се разиграва следната семейна трагедия. Младо семейство живее щастливо след три години брак и има едно дете.

Съпругата е безработна, а мъжът работи в частна фирма на ненормиран работен ден за да ги издържа. Отделя малко време на семейството си поради характера на работата си. За нещастие съпругата му се подвежда по своя приятелка и влиза в местния събор на "Свидетели на Йехова". Тя опитва да привлече и съпруга си, но той просто няма време за това. За съжаление не подозира нищо лошо за сектата и дори счита, че е добре жена му да има занимание. Когато тя започва да прекалява и той вижда рязка промяна в нея се опитва да я отклони, но вече е късно. Тя започва непрекъснати да чете йеховистка литература, прекарва прекалено много време в сектата и обикаля по агитации, на практика зарязва семейството си. Скоро съпругът й вижда как тя се променя - обеднява дори речниковият и запас, тя непрекъснато повтаря някакви странни молитви и говори с думите на "пастора", които се свеждат до два-три подбрани пасажа от техни книги.

Мъжът не може да води с нея нормален разговор, тя повтаря едно и също до втръсване. Придобива мътен поглед с някакво особено вътрешно озарение, като отнесена. Постоянно му повтаря, че е грешен и трябва да се покае и да я последва. На всички въпроси отговаря с думите " пасторът казва…" и цитира извадки от книгите им. Семейството се разпада. Опитите на родителите, нейните и на мъжа и да я вразумят са закъснели. Тя отклонява всички опити на мъжа й да се консултира със психолог, психиатър и особено с местния православен свещенник, за когото не иска й да чуе, защото бил "подставленик на сатаната". Тогава съпругът прави фатална грешка - ултимативно й поставя въпроса да избира между него и сектата. Тя веднага събира багажа си, взема детето и изчезва. Йеховистите й намират голямо жилище под наем, който те плащат, където започват да устройват сбирки и ритуали. Използват го и за склад на литература.

Издържат нея и детето, но я превръщат в слугиня на сектата. Всички опити на съпруга й да я върне, с полиция и прокуратура се провалят, защото това се приема от закона за доброволна раздяла на семейната двойка. Накрая той се жалва на кмета на района. Кметът му предлага да направи единственото за което има право - да сезира прокуратурата с искане да я изпратят на принудително психиатрично лечение. Мъжът отказва, защото все пак обича жена си и не желае да я подлага на унижения, а резултатът е съмнителен. Така се разпада едно семейство, а сектата заробва още две души. Институционализиране на сектата, чрез постигането на законова легитимност, обществена търпимост и утвърждаването й в обществения живот. Опити да се настанят в публичния живот, чрез открити проповеди и събрания, "християнски конференции" и други изяви с цел да предизвикват православието и държавните институции, обществения морал, като по този начин идентифицират враговете си, създават примиренчество в обществото и разкъсват социалната тъкан на нацията.

Външни форми на проявление - строеж на храмове, издаване на литература и вестници, публични прояви, сбирки на обществени места за набиране на нови последователи. Целта е обществото да свикне с тях и поне да не се противоспоставя на рушителната им дейност. Особено важна насока в дейността на сектите е сдобиването им с недвижима собственост - къщи, апартаменти и сгради. Действа се с подставени лица, на чието име са закупуват. Заблудени сектанти прехвърлят имотите си на сектата или посочени от нея лица. Насилствено се отнемат и имоти на членове на семействата на сектанти. Така се оказва, че те стават притежатели на огромни сградни фондове. Те се дават под наем за доходи, използват се за нелегални сбирки или складове за литература. В тях живеят "гости-проповедници" от чужбина или се използват за не толкова ясни цели.

Много е известен включително и от медиите случаят в Пловдивският квартал Прослав. В първите години на демокрацията там се заселва йеховисткият "пастор" А.П. - германец. Той приема българско поданство и скоро се жени за българка. Тя веднага влиза в сектата и скоро се създава цяла йеховистка група. Там са въвлечени почти всичките й роднини освен баща й. В началото всичко е мирно и тихо, дори грижовният татко склонява на молбите на младото семейство и им приписва триетажната си къща. След време възниква конфликт на религиозна основа. Бащата остава православен и не влиза в сектата. Тъй като започва да критикува поведението на роднините си дъщеря му и зетят го изгонват принудително от дома.

Човекът обжалва в съда, но губи делотто и с прокурорско постановление и полицаи багажът му е изхвърлен на улицата. Никой от децата и роднините му не проявява състрадание къ мего. Понастоящем живее в паянтова къщичка в двора на православната черква в квартала, дадена му от съжаление от местния свещенник. Бившия му дом става бастион на йеховистите. Неутрализиране на противниците - лица и институции чрез дискредитация, медийна война, груба намеса на чужди правителства и "правозащитни организации" във вътрешните работи на страната, внедряване на агенти в съда, полицията, прокуратурата и православната църква и разлагането им отвътре.