Ти сякаш остана на другия бряг, а сала потъна в дълбоката черна вода. И без да мога да плувам загребах с двете ръце. Без въздух ме теглеше долу течение бурно, свирепо море, а горе на черно небе една звезда блещукаше за две. В тази мрачна нощ като откъсната бе паднала сестра и, а другата едва
крепеше се, мъждукаше, като че всеки миг и тя ще падне в бездната -
море. Тогава глас издигна се в безкрая, гробовен тъжен стон, за първи
път след векове покоя на Нептуна бе смутен.
- Чие е туй сърце,
което мойта нощ тревожи?
- Коя си ти жена обезумяла
с двете си безпомощни ръце
да управляваш стихия подивяла
и да спираш ветрове?
- Господярю, в твоя дом дошла съм,
за да те помоля ти от вечен сън
любимият ми да изтръгнеш
и да го върнеш
сред живите без мен.
Ще дойда с теб на дъното на океана
и ще живея там в плен,
но таз магия зла за двама
изпрати с мен и нека там остана.
- Вземи момиче, тази перла
от моя трон е тя безценна
и се върни обратно на брега.
Когато слънцето изгрее
с първите лъчи
в пясъка я зарови
и чакай ти, девойко смела,
когато нощ настъпи непрогледна
от тази перла в миг ще се роди
звездата втора, горе в небосклона.
Тогава ти тръгни през джунглата свещена,
през три реки, през седем езера,
звездите ще те водят през нощта.
Преди четвъртата река
ще видиш пещера
в нея е магьосницата зла.
От тези водорасли отвара да свариш
и лошата жена да нагостиш.
Когато тя заспи от пояса и извади
един рубин червен като кръвта
и после тук върни се през нощта.
Рубинът ще ми донесеш
с любимия си ще се прибереш
и ще живеете честити
като звездите ще блестите.
Сега върви, че късно стана
и перлата пази,
че тя е свят за двама.
