Джулаят (или нечленувано Джулай, по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година, July Morning) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в средата на 80-те години на миналия век. Джулай на английски означава юли.

Джулаят е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.

Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват. Идеята за Джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно потискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Уикипедия

Вярата на Морските звезди

И така пет години след 1 юли 2006г. ние все още сме тук на този виртуален каменист бряг и ще посрещнем петия си рожден ден. В онази не толкова далечна 2006г. ние създателите на сайта търсехме любовта, така както се пее в песента. Търсехме свободата и новото начало, имахме и надежди за едно по-добро бъдеще – за самите себе си и за вас – потребителите на интернет.

Търсихме..., но откривахме само тъгата, разочарованията, неразбирането, безучастните погледи на  безразличните жалки душици, окаменели от чалгата здраво пуснала корени в ума и съзнанието. Ровехме се в тиня и боклук до шия, за да търсим. Аз не съжалявам. След всяко поемане на въздух и гмуркане в мръсотията изваждах по една морска звезда, поизкаляна и с помътнял поглед, но все още с жив дух. Почиствах я внимателно в горската си къщичка, полирах я и на другия ден я пусках в чиста вода.

Тези морски звезди оживяваха и всяка нощ светеха с вълшебна красота в най-различни цветове и разговаряха с по-големите си сестри, онези там на небето. Те виждат казвах си аз всяка сутрин, виждат и вярват. Ставах приготвях шарената си торбичка за събиране на морски звезди и отново поемах към блатото, за да се гмуркам.

Тези прекрасни морски звезди сте вие – потребителите на Sexology & Human Nature.

Всеки един от Вас грее със своята прекрасна, уникална светлина, толкова сте пъстри, различни и аз обичам всеки един от вас като свой роден брат или сестра. Този сайт нямаше да съществува без вас. Аз не намерих любовта, свободата и новото начало, защото ги търсех на всевъзможни неправилни места. А те през цялото време са били в мен.

Това, което намерих бе Вашата Вяра в мен. „Те ми вярват” казвах си аз, моите безценни Морски звезди вярват в мен. Това ме крепеше, вие ме крепяхте, вашата безусловна вяра и доверие в мен. Аз вероятно съм и ще бъда много лоши неща, но едно нещо никога не съм била и никога няма да стана. Предател. Вашето доверие е най-ценния дар, който съм получила през тези пет години и аз ще остана безусловно вярна на Вас, ангажиментите и задълженията, които съм поела. А моята дума на две не става.

Тук е мястото и сега е времето, когато искам да благодаря на всички, които са работили по този сайт през годините, Вашия принос е неоценим. Искам да благодаря и на Учителите си в интернет, за техните уроци и взискателност, високи критерии и желания българския интернет да представлява едно стойностно място. Стремя се да прилагам това, което научих от вас по правилния начин, макар и да влагам неизбежната и присъща своя индивидуалност. Надявам се да не съм ви разочаровала и да не го правя и за в бъдеще.

July Morning – нашия закрилник и строг, но справедлив съдник

Всяка година по това време този Слънчев Символ изпраща своя дар за нас – потребителите на Сексология и Природа на Човека. Тази година отново дойде неговото послание, под формата на един прекрасен текст...Благодаря ти Джулай за този безценен дар, който носи в себе си пожелание за много смелост, решителност, непоколебимост, вяра в себе си и в по-висшите сили, надежда, любов и мъдрост.

Истински ценното

"Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив. Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие. Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да! Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си. Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!"

Предлагам този текст, който Мери Кондова откри да превърнем в девиз на Sexology & Human Nature. Да живеем и да работим следвайки принципите на "Истински ценното". И ако понякога се страхуваме или забравим, думите, на това, което ни води да знаем, че до нас винаги има поне един верен приятел, който ще ни припомни от къде сме тръгнали, как вървим и на къде отиваме.

Дори и в някой момент да забравим всяка една дума от този текст, нека никога не забравяме достойнството, честта си и самоуважението. Имаме ли тези три неща и нищо друго ние ще срещнем и естествено привлечем към себе си хора, които също ги притежават. А в добра компания по Пътя се върви по-леко.

Може би годините и разстоянията ще ни разделят, може да не се срещнем никога повече или да не се запознаем на живо дори. Но нека този текст - днес и завинаги ознаменува петте години, които преживяхме заедно под виртуалния покрив на Sexology & Human Nature. И нека, ако някога живота ни събере отново да се поздравим с думите:

..."Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си. Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!"

Да се поздравим по този начин, така както се поздравяват стари-другари съзаклятници, които са преживели заедно много и знаят, че най-важното и най-стойностното предстои, затова никой от нас не бива да се отказва, но трябва да вървим рамо до рамо.

Скоро наближава рождения ден на сайта: 1-10 юли. И този текст идва точно на време, за да ознаменува нашия юбилей. Това, което пиша тук нека за сега бъде чернова на статията, която ми се иска да подготвя по случай празника. Но дори и да не успея да го направя, написаното сега бе надраскано от сърцето и душата, със...замах, както веднъж отбеляза Клеман по повод моя начин на работа.

Бъдете здрави, силни и жизнени. Интересувайте се от стойностните и ценни неща в живота, разбира се винаги според своите критерии. Нека платната и знамето на вашия кораб бъдат винаги гордо опънати дори и в най-тежките стихийни бури. И помнете -

Капитанът напуска кораба последен!

Честит празник!

Юли Шапкарова (Камино)

Една прекрасна песен - поздрав за всички, които се обичат, за любовта на живота ни, без значение дали сте я срещнали или това предстои. Очакваме превода с любезното съдействие на Мери Кондова.

Препоръчваме още:

Пътят "Камино"

Четири години Sexology & Human Nature