 От близо десетилетие започвам работния си ден като се съсредоточавам върху една задача за 90 минути без прекъсване. След тези 90 минути си взимам почивка. За да стане това възможно, затварям всички интернет страници, затварям пощата си и не приемам телефонни обаждания. Обикновено, свършвам повече работа в това време отколкото за целия... работен ден, чувствам се по-доволен от свършеното и съм по-продуктивен.
Проблемът е там, че много пъти се е случвало да си кажа: "Ще отговоря на този мейл и след това продължавам." Преди да се усетя, съм отговорил на десетина подобни мейли, което ми е отнело от времето за по-важни неща.
Стартирах тази практика отдавна, когато разбрах, че качеството на работа
и волята ми зависят от енергията, която имам. Всъщност, най-трудното е
да направим това, което отлагаме да направим. В сърцето на този проблем е
да успеете да си изградите съзнателни практики, с които да избегнете
извиненията да избягвате усилената работа.
В продължение на 90 минути, особено когато сме максимално съсредоточени,
се движим от сравнително високо енергетично състояние към по-ниско.
Много от нас несъзнателно игнорират сигналите на тялото ни, че имаме
нужда от почивка. А те са повече от ясни - затруднена концентрация,
физическо безпокойство, раздразнителност. Вместо това, ние търсим начини
да преодолеем тази нужда с кофеин, захар или с помощта на нашите
собствени хормони - адреналин, норадреналин и кортизол.
Стимулираме ги
да усилят производството си като избухваме, повишаваме тон без причина и
т.н.
Опитвам се да не израходвам хормоните си, точно като си давам почивка на
всеки 90 минути. След това се завръщам към работата си освежен,
отпочинал и най-важното - спокоен.
Тони Шварц, Harvard Business Review
|
