Представям на вниманието Ви един уникален музикален виртуоз - Дейвид Гарет. Открих го току що и споделям с вас. Нямам представа до колко е известен в чужбина, вероятно е много известен. На български в интернет няма нищо за него. Стимулирани надявам се от неговата музика ще се радвам, ако някой от ентусиастите - преводачи отдели от времето си, за да преведе статия за музиканта.
Ето адреса на официалната му страница, от където може да се черпи информация. Освен стимулиращата към действие музика, ще бъдем първи със статия за Дайвид Гарет в българското виртуално пространство. А ние обичаме да сме първи.
И двете мелодии са скъпи на сърцето ми, съдържащи спомени, от които лошото е избледняло и почти неразличимо, а хубавото и забавното от тях си е все така пъстро и живо.
Интересно нещо е времето и спомена. То /времето/ заличава лошите спомени и преживявания, кара ги да изглеждат като мираж с неразличими очертания. Хубавите преживявания пък винаги то запазва живи. И така се раждат усмивките при среща със стари приятели, които за кратко може и да са станали врагове, но това е било просто стечение на обстоятелствата. По този начин чрез миража на лошите спомени по-ярко се откроява красотата на хубавите и забавни моменти.
Времето не прощава единствено на предател(ки)ите. То ги заличава дори и от размития, почти незабележим мираж на лошите спомени. И така можем да се разделим на приятели, врагове и предатели. Хората с чест и достойнство обаче никога не допускат да влязат в третата категория. По принцип да си трета категория човек е доста противно времето те заличава от картините си.
Много се радвам, че има и други хора в България които ценят тази музика... Мога да допълня единствено, че световният рекорд за най-бърз цигулар е негов
Давид /Дейвид/ Гарет е роден на 4 септември 1980 год., в Айкс Ла Шапел, Германия, майка му е американка, а бащата - германец. Баща му е всепризнат любител на цигулките и експерт по инструментите - за доброто акордиране на старите от тях често получава признание. Когато бил на 4 години, бащата препоръчва на брат му една цигулка от бъз. Искайки да го имитира, малкият Давид, който вече притежавал буен темперамент, настоял силно и той също да свири. Неговото умение и интересът му към инструмента довели до бързо растящо възхищение у обкръжението му. Едва 5 годишен взима участие конкурс, на който бележи голям успех. Има си и своя болка на 7 години, когато трябва да е сред обществото поне един път в седмицата. Завършва Консерваторията в Любек, а после следва в Берлин.
Коментари
Интересно нещо е времето и спомена. То /времето/ заличава лошите спомени и преживявания, кара ги да изглеждат като мираж с неразличими очертания. Хубавите преживявания пък винаги то запазва живи. И така се раждат усмивките
Времето не прощава единствено на предател(ки)ите . То ги заличава дори и от размития, почти незабележим мираж на лошите спомени. И така можем да се разделим на приятели, врагове и предатели. Хората с чест и достойнство обаче никога не допускат да влязат в третата категория. По принцип да си трета категория човек е доста противно времето те заличава от картините си.
Баща му е всепризнат любител на цигулките и експерт по инструментите - за доброто акордиране на старите от тях често получава признание.
Когато бил на 4 години, бащата препоръчва на брат му една цигулка от бъз.
Искайки да го имитира, малкият Давид, който вече притежавал буен темперамент, настоял силно и той също да свири.
Неговото умение и интересът му към инструмента довели до бързо растящо възхищение у обкръжението му.
Едва 5 годишен взима участие конкурс, на който бележи голям успех. Има си и своя болка на 7 години, когато трябва да е сред обществото поне един път в седмицата.
Завършва Консерваторията в Любек, а после следва в Берлин.
RSS на коментарите по тази тема