Подобна история се разказва за изхвърлянето и спасяването на Трахан, царя на Гилгит, град, разположен на повече от 5000 стъпки височина във вечните снегове на Хималаите, древен център на едно могъщо племе от завоеватели. Сред тях особено се откроявал Трахан, който царувал в началото на ХIII век. Той трябва да е бил много силен и горд цар и преданието изобилствува с описания на неговите приключения и героични дела. Разказът за неговото раждане и изхвърляне е следният: Неговият баща Тра-Трахан, цар на Гилгит, се оженил за девойка, чието семейство живеело в Дарел. Той обожавал играта на поло и всяка седмица ходел в Дарел, за да играе със седемте братя на жена си. Веднъж решили, че победителят в играта трябва да убие своя противник; след тежка игра царят станал победител и убил седемте си зетя. Жена му веднага отмъстила за смъртта на братята си и отровила царя, след което започнала да управлява вместо него. Месец след премахването на царя родила дете от него, което нарекла Трахан. 

Тя обаче не можела да гледа детето на убиеца на своите братя, затова го сложила в един дървен сандък и тайно го изхвърлила в реката. Течението отнесло сандъка до Ходер, едно село в областта Чхила. Там двама братя видели ковчежето, предположили, че в него има съкровище, така че един от тях нагазил във водата и го изнесъл на брега. За да не предизвикат подозрение, те скрили сандъчето в един вързоп и го занесли вкъщи. За свое голямо учудване в него открили едно живо момченце и майка им го отгледала с големи грижи. Заедно с момчето в нейната къща влязъл късметът, така че двамата братя скоро забогатели и станали уважавани хора.

На 12 години намереното момче решило да потегли за Гилгит, за който град то било чувало много неща. Двамата му заварени братя също се отправили с него. По пътя спрели в едно място, Белдас, на върха на един хълм. Майката на момчето все още била царица на Гилгит, но тъй като била много болна и нямала наследник, народът си търсел отнякъде цар, който да я замести. Една сутрин петлите в селото закукуригали не както обикновено, а: "Белдас тхам байи", което означавало "в Белдас има цар". Изпратили хора да доведат всички чужденци, които открият. Пратениците намерили тримата братя и ги завели при царицата. Тъй като Трахан бил строен и красив, царицата се обърнала към него и в хода на разговора узнала неговата история. За своя радост и изненада разпознала в него своя син, когото смятала за изгубен и когото в пристъп на болка и отмъстителност захвърлила в реката. Тя го прегърнала и го обявила за законен цар на Гилгит.