На тегейския цар Алей е предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. Затова той посвещава дъщеря си Авга като жрица на богинята Атина и я заплашва, че ще умре, ако легне с мъж. Но по време на своя поход срещу Авгий Херкулес се озовава като гост в храма на Атина и вижда девойката; опиянен от изпитото вино, той я обладава със сила. Когато Алей забелязал бременността на дъщеря си, заповядал на Навплий, стар моряк, да я хвърли в морето. Но по пътя към морето на Партените Авга родила Телеф, и Навплий, въпреки получената заповед, я отвел заедно с детето в Мизия, където ги поверил на цар Тевтрас. Според друга версия Авга, която била жрица, тайно родила дете и го скрила в храма. Научавайки за това светотатство, Алей заповядал да изхвърлят детето в Партенските планини, а на Навплий заповядал да продаде майката в чужбина или да я убие. И той я поверил на Тевтрант (Тевтрас).

Според разпространената версия Авга захвърля новороденото и бяга в Мизия, където бездетният цар Тевтрас я приема като своя дъщеря. Момччето обаче не умира; отглежда го една сърна (откъдето идва и името му), после го намират пастири и го отнасят на цар Корит. Царят го възпитава като свой син. Когато Телеф става юноша, по съвета на оракула той отива в Мизия да търси майка си. Там спасява Тевтрас от заплашващите го врагове и като награда получава за съпруга наречената дъщеря на царя, с други думи, собствената си майка — Авга. Но тя отказва да се отдаде на Телеф и когато в яростта си той е готов да прониже с меч непокорната жена, в отчаянието си тя призовава своя възлюбен Херкулес. Така Телеф разпознава собствената си майка. След смъртта на Тевтрас той става цар на Мизия.